„Дейността на фирмата ни е свързана с ремонт на пътища и строителство. След уволнението на един от електроженисти- те, в продължение на 4 месеца неговите задължения изпълняваше механик, чиито задължения са свързани с поддръжката на строителна техника. При необходимост в този период той изпълняваше и работата на електроженист, но в рамките на работното време. Има ли право механикът на допълнително възнаграждение за работата си като електроженист, след като нямаме оформено в писмен вид допълнително споразумение по чл. 110 КТ?“

Чл.110 КТ регламентира сключването на допълнителен трудов договор със същия работодател за работа, която не е в кръга на задълженията на съответния работник или служител.

Работата по договора за допълнителен труд трябва освен да се различава от трудовите задължения по основния трудов договор, да се изпълнява и извън установеното за основната длъжност работно време. Без съмнение длъжността на механик, който се занимава с поддръжка на техника, се различава от тази на електроженист не само според основните трудови функции, но и както изисквания за необходима квалификация. След като тези различни задължения са изпълнявани в рамките на установеното работно време, за длъжността „механик“ не е налице полагане на допълнителен труд при същия работодател, за който се сключва и договор по чл. 110 КТ.

В случая сме изправени пред хипотезата на вътрешно заместване, която е изрично уредена в КТ – налице е едновременно изпълнение на две длъжности, различни според естеството на задълженията.

Според изискванията на КТ писмената форма на основния и на допълнителните трудови договори е условие за тяхната действителност. Разпоредбата на чл. 259, ал. 3 КТ също предвижда заместването да става със писмено оформено съгласие между работодателя и работника или служителя. В същата правна норма се допуска работникът да получава възнаграждение за заместването и при липса на оформено в писмен вид споразумение.

След като механикът е изпълнявал едновременно задълженията по своята длъжност и тази на електроженист, той има право на допълнително възнаграждение, чийто размер се уговаря между него и работодателя. Само в една законова хипотеза претенцията за допълнително заплащане при заместване няма да е основателна – когато лицето по длъжност е заместник на отсъстващия (чл. 259, ал. 2 КТ).