„Възможно ли е на едни служители да изплащаме допълнително възнаграждение за клас прослужено време, а на тези, които са пенсионери, да не им изплащаме такова възнаграждение?“

 

Действащото трудово законодателство установява правото на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа (т.нар. „класове“) на всяко лице, работещо по трудово правоотношение, независимо от основанието за възникването му, мястото на полагане на труда, както и от обстоятелството, дали лицето упражнява трудова дейност на друго основание или получава някакъв вид пенсия. Презумпцията за изплащане но това допълнително възнаграждение е, че в резултат на натрупания трудов опит и повишените знания и умения, работникът или служителят изпълнява по-добре възложената му работа.
Правото за получаване на допълнително възнаграждение за продължителна работа възниква при положен трудов стаж, не по-малък от три години.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (НДДТВ) класовете се определят в процент спрямо основното трудово възнаграждение по индивидуалния трудов договор и според продължителността на трудовия стаж и действително отработеното през месеца време.
Процентът на допълнителното възнаграждение за прослужено време се договаря между страните при сключване на трудовия договор, като не бива да забравяте, че същият не може да бъде по-малък от минимума, установен в чл. 3, ал. 3 от НДДТВ, а именно 0,6 % за всяка година зачетен трудов стаж. Определянето на размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се извършва въз основа на представените от работника или служителя документи за трудов стаж, като съгласно чл. 3, ал. 2 от НДДТВ за продължителна работа се зачита времето:
– което се признава за трудов стаж по чл. 351 – 354 от КТ;
– което е признато за трудов стаж по отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, както и трудовият стаж, придобит от тях, признат по Закона за пенсиите;
– през което лицата са задължително осигурени по силата на нормативен акт за всички осигурителни случаи, включително и когато са се осигурявали за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване;
– през което лицата са заемали щатна длъжност в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите военизирани ведомства и организации, както и времето, прекарано в редовна военна служба и в Строителните войски.
При преценка правото и размера на допълнителното възнаграждение за прослужено време не се зачита за продължителна работа „откупеният“ осигурителен стаж по § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, времето през което лицето е полагало извънреден труд по чл. 143 от КТ, както и времето, през което работещите по трудов договор при пълно работно време са полагали труд и по допълнителен или втори трудов договор или са упражнявали трудова дейност като самоосигу- ряващи се лица (чл. 9, ал. 8 от КСО).