Нашето дружество е регистрирано по ДДС в България. Получаваме фактура за извършена услуга от фирма, която не е регистрирана по ДДС и е установена на територията на държава – член на ЕС (Италия). Услугата е преработка на материал, която е извършена в чуждата държава и в последствие е доставен в България. Как се отразява в дневниците по ЗДДС? Възниква ли необходимост от протокол по чл. 117 от ЗДДС? фирмата доставчик не е регистрирана по ДДС в Италия.

 

Основен принцип за определяне на реда за облагане на доставките с ДДС е, че данъкът за тях е изискуем там, където е тяхното мес- тоизпълнение по смисъла на закона. При посочените обстоятелства италианската фирма е извършила във ваша полза доставка на услуга за преработка на материал, т.е. осъществила е работа върху движима вещ. Редът за определяне местоизпълнението на този вид услуги е регламентиран в чл. 21, ал. 4, т. 4, б.“в“ от закона. В съответствие с него тяхното местоизпълнение е там, където фактически се извършва услугата, само когато тя е предоставена на данъчно незадължено лице. В случая това не е така (дружеството ви е данъчно задължено лице) и по аргумент не изключването местоизпълнението на предоставената му услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 или 3 от закона в зависимост от това за какви нужди ще се използва услугата. Ако преработеният материал ще се ползва за лични нужди на дружеството или на неговите работници и служители, се прилага редът на чл. 21, ал. 1 във връзка с ал. 3 от закона, а ако ще се ползва за икономическата дейност на получателя й –  по реда на чл. 21, ал. 2 от закона.
В запитването си не давате информация относно това във връзка с какви нужди ще се ползва преработеният материал, поради което в отговора си приемаме, че предоставената ви услуга е свързана с независимата ви икономическа дейност, осъществявана в обект, намиращ се на територията на страната. При тези обстоятелства местоизпълнението на доставката й е на тази територия и за дружеството ви е налице хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. В съответствие с нея, когато местоизпълнението на дадена доставка на услуга е на територията на страната и доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на тази територия, данъкът за доставката е изискуем от получателя й. В изпълнение на тази разпоредба и по силата на чл. 117, ал. 1 от закона последният следва да си самоначисли данък с протокол, съдържащ реквизитите, посочени в чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът следва да се състави не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Данните от него се отразяват в колони 14 и 15 на дневника за продажбите и в клетки 12 и 22 на справката декларация за съответния данъчен период. Доставката е с право на данъчен кредит, който може да се ползва в същия или в един от следващите 12 данъчни периода, като данните от протокола се отразят в дневника за покупките. Този ред е приложим, независимо от това дали въпросният доставчик е установен в държава – членка или в трета страна и дали е регистриран или нерегистриран за целите на облагането с ДДС. Във вашия случая той е установен в държава – членка и по силата на разпоредба от италианския закон по ДДС, съответстващ на чл. 97а, ал. 2 от нашия ЗДДС, би следвало да е регистриран по този специален ред и да декларира доставката си с декларация. Това произтича от разпоредбите на Регламент 282/2011/ЕС, изпълнението на който е задължителен за всички държави – членки на Общността, така че е невъзможно то да не е отразено в действащото италианско законодателство по ДДС.
Обстоятелството, че въпреки тази разпоредба въпросната италианска фирма не се е регистрирала, не променя изложените по-горе задължения и права на вашето дружество във връзка с получената услуга.