Регистрирана по ЗДДС българска фирма извършва доставки на услуги по електронен път (като тези, посочени в т. 14 на § 1 от ДР на закона). Получател на доставките й е данъчно незадължено лице, установено в държава, която не е членка на ЕС. Във фактурата, която му издава фирмата, не начислява ДДС. Какво следва да бъде вписано във фактурата като основание за нена- числяването на данък – „чл. 21, ал. 5, т. 2, б. „к“ или чл. 62, ал. 2 от ЗДДС“?

 

В случая получател на услугите, осъществявани от фирмата, е данъчно незадължено лице и следователно местоизпълнението на доставките им е извън територията на страната. При тези обстоятелства като основание за нена- числяването на данък може да бъде посочен „чл. 21, ал. 5, т. 2, б.“к“ от ЗДДС“ или „чл. 86, ал. 3 от ЗДДС“, но не и „чл. 69, ал. 2 от ЗДДС“.