Правото на здравно осигуряване е сред най- важните права на гражданите, признати и гарантирани от Конституцията на Република България. В българското законодателство е установен двустълбов модел на здравно осигуряване – задължително и доброволно здравно осигуряване. Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Един о т основните принципи, при които се осъществява задължителното здравно осигуряване, е принципът на задължително участие на осигурените лица и на осигуряващите ги при набирането на здравноосигурителни вноски. Чрез този принцип се постига и гарантира осигурителна закрила на лицата. Доброволното здравно осигуряване се реализира чрез лицензирани здравноосигурителни дружества и се извършва въз основа на договор за медицинска застраховка по смисъла на глава четиридесета, раздел IV от Кодекса за застраховането. Като лица, които подлежат на задължително здравно осигуряване, разпоредбата на чл.33 о т Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) изчерпателно посочва: • всички български граждани, които не са граждани и на друга държава; • българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България; • чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, ос
вен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна; • лицата с предоставен стату т на бежанец, хуманитарен стату т или с предоставено право на убежище; • чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации в България по реда на Постановление на Министерския съвет №103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр.48 от 1993 г.) и Постановление на Министерския съвет №228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр.42 от 1997 г.); • лицата, извън посочените в предходните точки, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на Европейския съюз. Предвид широкия обхват на посочената разпоредба, предмет на настоящото изложение ще е само задължителното здравно осигуряване на определена категория лица, а именно лицата, работещи по трудови правоотношения.
— За кого е задължението за внасяне — на здравноосигурителни вноски за — тази категория лица?
Съгласно чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО, задължителното здравно осигуряване на наетите по трудов договор лица, в т.ч. на работещите по допълнителен или втори трудов договор, как- то и на тези по чл.114а от КТ (т.нар. еднодневни трудови договори), се провежда чрез работодателите. Следва да се има предвид, че по силата на чл.33 от ЗЗО на задължително здравно осигуряване подлежат и чуждите граждани или лицата без гражданство, наети по трудов договор, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. За лице, което работи по трудов договор след като му е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване, се дължат здравноосигурителни вноски по общия ред за работниците и служителите, независимо от това, че за него, в качеството му на пенсионер, на основание чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО се внасят здравни вноски о т републиканския бюджет.
— Размер на здравноосигурителните — вноски
На основание чл.29, ал.3 от ЗЗО размерът на задължителна здравноосигурителна вноска се определя ежегодно със Закона за бюджет а на Националната здравноосигурителна каса, като за 2018 г. е 8%. Аналогично на Кодекса за социално осигуряване (КСО), ЗЗО въвежда принципа на разпределяне на осигурителната теж ест между работодателя и работника, респ. служителя, като понастоящем това съотношение е 60:40 или 4,8 на сто за работодателя и 3,2 за работника/служителя.
— Осигурителен доход, върху който се — дължат здравните вноски
Здравноосигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Това означава, че вноските се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, както и върху начислените и неизплатени или неначислените възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по дейности и групи професии, и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съгласно чл.6, ал.2 от КСО, максималният и минималният месечен размер на осигурителния доход, както и основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии за тях, се определят ежегодно със Закона за бюдже
т а на Държавното обществено осигуряване. За 2018 г. същите са посочени в чл.9, т.4 от ЗБДОО и в Приложение №1 към чл.9, т.1 от ЗБДОО. Минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, които не са отработили всичките дни през месеца, се определя пропорционално на отработените дни и дните по чл.40, ал.5 от КСО през месеца. В тези случаи минималният месечен осигурителен доход се определя, като минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се раздели на броя на работните дни през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените дни, за които е изплатено, начислено, но неизплатено или неначислено възнаграждение. За лицата, които работят на непълно работно време, здравноосигурителните вноски се внасят върху получените, включително начислените и неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономическа дейност на осигурителя, намален пропорционално на броя на отработените часове. В тези случаи осигурителният доход, върху който се внасят вноските, се определя като съответният минимален месечен осигурителен доход се раздели на законоустановените работни часове през месеца и получената сума се умножи по броя на отработените часове през месеца и часовете, съответстващи на дните по чл.40, ал.5 от КСО. Задължителните здравни вноски се дълж ат и върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично, пряко на работниците и служителите, в пари или в натура. За изчерпателност следва да отбележим, че в §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане социалните разходи в натура са определени като: отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и осигурените лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки. Съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата за елементи те на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски не се дължат осигурителни вноски върху средствата за социални разходи, които са предоставени за издръжка на: • ведомствени столове (включително за поевтиняване на храната в тях); • на здравни и лечебни заведения; • детски заведения; • почивни бази и др. под. Не се дължат осигурителни вноски и върху изплатените еднократните помощи в пари или в натура за: • лекарства, при продължително боледуване; • за раждане; • за смърт на член от семейството или други случайно настъпили събития, както и върху сумите за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация. Здравноосигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени на работниците и служителите под формата на ваучери за храна в размер до 60 лева месечно, при условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО, както и върху направените о т работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт. Здравноосигурителни вноски се дължат и върху всички останали доходи, получени в резултат на трудовата дейност на работниците и служителите, в т.ч. награди, премии, суми за допълнително материално стимулиране, коледни и великденски заплати и др. Сумите, изплатени за премии и за допълнително материално стимулиране, се включват в брутното трудово възнаграждение за съответните месеци, за които се отнасят. Допълнител
ните възнаграждения (великденска, коледна, тринадесета заплата и др.), изплатени по решение на работодателя или на основание колективен трудов договор или постановление на МС, се отнасят за месеца, в който са изплатени.
Как се определя осигурителният — доход, когато работниците/ ^ служителите упражняват трудова дейност и на други основания?
По силата на чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО, кога- то работниците и служителите упражняват трудова дейност на различни правни основания (в т.ч. по трудови правоотношения с друг работодател, по служебни правоотношения, по договор за управление и контрол, като съдружници в търговски дружества и др., или са пенсионери), осигуряването се провежда за всяко от основанията поотделно и в предвидените за него срокове). В този случай осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и при спазване на следната по- редност: • пенсия (ако лицето получава такава); • доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл.4, ал.1 и ал.10 от КСО; • доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда (КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски; • осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители; • доходи за работа без трудово правоотношение. Когато месечното възнаграждение, изплатено по трудовото правоотношение, е равно или по-голямо от максималния размер на месечния осигурителен доход, и върху същото са начислени или внесени здравни вноски, върху останалите доходи о т трудова дейност (напр. по граждански договор) не се дължат здравноосигурителни вноски.На работниците и служителите, които през месеца работят, освен по основно трудово правоотношение – и по втори или допълнителен трудов договор, месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения се ограничава до максималния месечен размер на осигурителния доход.
— Дължимост на здравните вноски — при отпуск
За периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164, ал.1 и 3 от КТ и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал.1 и 4 о т КТ, здравно- осигурителни вноски за работещите по трудови правоотношения лица се дължат върху минималния осигурителен доход за самооси- гуряващите се лица (за 2018 г. – 510 лв.). Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част на вноската – 4,8% (24,48 лв.). В броя на дните, за които се дължат здравноосигурителни вноски по този ред, не се включват първите три работни дни, за които работодателят изплаща възнаграждение на осигуреното лице на основание чл.40, ал.5 от КСО. За тези дни здравнооси- гурителната вноска се дължи върху размера на изплатеното възнаграждение в размер на 70 на сто о т среднодневното уговорено възнаграждение. Здравноосигурителни вноски се дължат и за времето, през което наетите по трудово правоотношение лица са в неплатен отпуск, независимо дали това време се зачита за осигурителен стаж. Съгласно чл.40, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗЗО в тези случаи вноскат а се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година (255 лв. за 2018 г.). Обръщаме ви внимание, че осигуряването по този ред се провежда, само ако по време на неплатения отпуск лицата не са осигурени на друго основание – напр. по друго трудово правоотношение; служебно правоотношение; правоотношение, възникнало на основание специален закон; договор за управление и контрол на търговски дружества; като самоосигурява
щи се лица; за работа без трудово правоотношение и др. Когато неплатеният отпуск е по желание на работника или служителя (например в случаите по чл.160, ал.1, чл.170, ал.2, чл.171 от КТ), вноската е изцяло за негова сметка. В случай че неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл.167а от КТ или поради производствена необходимост и престой – вноската е за сметка на работодателя. Тъй като в действащата нормативна уредба не е предвиден ред, по който работодателят едностранно да разпореди ползването на неплатен отпуск по причини, касаещи организацията на работния процес от негова страна, ползването на неплатен о т пуск поради производствена необходимост и престой може да бъде разрешен само по искане на работника или служителя, като в искането това обстоятелство изрично е посочено като причина за ползване на отпуска. На същото основание и по същия ред се провежда и здравното осигуряване на лицата, които ползват отпуск за временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете до двегодишна възраст, както и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, но нямат право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Следва да се има предвид, че продължителността на неплатения отпуск – това дали е до 30 работни дни в рамките на календарната година или е по-дълъг, е от значение лъ само за евентуалното зачитане на съответния период за осигурителен стаж, но не за режима на здравно осигуряване на лицето, ползващо неплатен отпуск.
— Ред за внасяне на здравно— осигурителните вноски
Работодателят е длъжен да внася осигурителните вноски за здравно осигуряване едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, което означава до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Когато след тази дата са изплатени допълнителни суми, отнасящи се за предходни периоди, осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите. Ч астта от осигурителните вноски, която е за сметка на осигурените лица, не се удържа от авансовите плащания. За лицата по чл.114а, ал.1 от КТ (работещите по т.нар. еднодневни трудови договори) задължителните здравни вноски се внасят авансово върху не по-малко о т съответния минимален осигурителен праг. В случай на изплатени възнаграждения в по-висок размер от минималните осигурителни прагове, разликат а между авансово внесените осигурителни вноски и окончателно начислените се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Здравните вноски, дължими за времето на неплатен отпуск, се внасят чрез работодателите до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят. Когато отпускът се ползва по желание на работника или служителя, негово е задължението да внесе при работодателя си дължимите за негова сметка здравни вноски.
. Обръщаме ви внимание, че в ЗЗО липсва правна норма, по силата на която работодателят да дължи здравноосигурителни вноски за времето, през което работник или служител:

• не е работил поради незаконното му недопускане или отстраняване от работа;

• е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи;

• е бил уволнен поради задържане от органите на властта и е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено, или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено пора
ди това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

• е бил трудоустроен и не е работил, тъй като не му е предоставена подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи;

• с прекратено трудово правоотношение е получавал обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа. През този период лицата следва да се осигуряват за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, освен ако не са осигурени на друго основание.
— Каква е отговорността за невнесени — здравни вноски?
В случай че не внесе в законоустановения срок дължимите здравноосигурителни вноски, работодателят изпада в забава и дължи същите със законната лихва (чл.107 от ЗЗО). Освен тази неблагоприятна последица, не- внасянето на дължими здравноосигурителни вноски е основание за налагане на администра- тивнонаказателна отговорност на работодателя. В ЗЗО е предвидено, че длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв. за физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 4000 да 8000 лв. При повторно нарушение наказанието е глоба от 4000 до 8000 лв., а имуществената санкция е от 10 000 до 15 000 лв. (чл.104 от ЗЗО). Налагането на това наказание не изключва задължението на работодателя за заплащане на дължимите здравноосигурителни вноски, заедно със законната лихва за периода. Нарушенията се установяват с актове на контролните органи на Националната агенция за приходите по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице.