Как се изчислява запор върху трудовото възнаграждение? Срещам различни тълкувания и изчисления по различен начин. Лицето не издържа деца.
Нетното трудово възнаграждение е  663,07 лв. Каква трябва да е сумата, удържана по запора?

 

При последните изменения на разпоредбата на чл.446 от ГПК (уреждаща т.нар. несеквестируем доход) от 2017 г., законодателят предпочете да използва минималната работна заплата за страната като своеобразна единица за измерване на дохода. Другият фактор, от който зависи (не)секвестируемата част от дохода остана непроменен – дали длъжникът има деца, които издържа.

В сега действащата редакция на чл.446, ал.1 от ГПК е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
• ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Както и преди, месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски, т.е. става дума за нетен размер на възнаграждението.
Извън посочените промени в начина на определяне на възнаграждението и съответната секвестируемата част от него, логиката на изчисляване на максимално допустимите удръжки е същата. Минималната работна заплата (както беше и досега) е абсолютната долна граница на секвестируемостта. Ако работник или служител получава нетно възнаграждение под установената минималната работна заплата за страната, никаква част от това възнаграждение не може да бъде удържана, без значение дали е с или без деца.
Ако получава нетен доход между една и две минимални работни заплати, какъвто е конкретният случай, описан в запитването, може да се удържа една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа. Секвестируемата част от дохода тук ще е 1/3 част от 663,07 лв. или 221,02 лв. Същевременно обаче важи и абсолютната несеквестируемост на доходи до размера на минималната работна заплата, която би се нарушила, ако изпълнението се насочи върху цялата пропорционално определената част по чл.446, ал.1 от ГПК (ако от 663,07 лв. се извадят 221,02 лв. се получават 442,05 лв., което е по-малко от определената с ПМС №316/ 20.12.2017 г. минимална работна заплата за страната от 510 лв.). Ето защо секвестируемата част от дохода ще се определи на 663,07 – 510 = 153,07 лв. Удръжките могат да се направят върху тази сума.
Необходимо е да се съобрази още и характерът на вземането, чието изпълнение се търси. Ограниченията за секвестируемост на дохода не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките доходи на лицето (чл.446, ал.3 от ГПК).