Регистрирана по ЗДДС българска фирма търгува със зърнени храни. През м. февруари 2014 г. тя закупува пшеница от регистриран за целите на облагането с ДДС търговец – зърнопроизводител, която препродава на друг също регистриран търговец. Последният възнамерява да осъществи с нея износ за трета страна, поради което поставя на доставчика си условие тя да му бъде предоставена на пристанище Варна. Пшеницата обаче се намира в Ст. Загора и за целта на доставчика
се налага да я превози до Варна. Превозът й ще бъде осъществен с негов собствен транспорт. В тази връзка за доставчика възникват следните въпроси:
• Как следва да бъдат обложени, документирани, регистрирани и отчетени доставките на търговците – участници в операцията?
• По какъв начин да се отрази в документите, издадени от търговеца – доставчик, стойността на транспортните разходи за превоза на пшеницата от Ст. Загора до Варна?

 

По първия въпрос:

Обект на сделките между търговците в случая е пшеница, т.е. родово определена стока, собствеността върху която се прехвърля двукратно между регистрирани по ЗДДС данъчно задължени лица. В резултат на това при изпълнението на операцията ще се извършат две доставки с местоизпълнение на територията на страната, данъчните събития на които ще възникнат след 01.01.2014 г.. Това означава, че доставките на търговеца – зърно- производител и на първия към втория купувач на пшеницата са доставки от вътрешния ни стокооборот и в съответствие с промените в ЗДДС относно реда за облагане на доставките със зърнени и технически култури за тях следва да се приложи редът за обратно начисляване. Промените произтичат от разпоредбата на § 7 на Закона за изменение и допълнение на ДОПК (ЗИД- ДОПК, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), по силата на която за доставките на зърнени и технически култури от вътрешния стокооборот, данъчните събития за които възникват след 01.01.2014 г., данъкът е изискуем не от доставчика, а от получателя им. Списъкът на културите, за които е приложим този ред, е регламентиран в част И-ра на Приложение № 2 към ЗДДС. Сред тях е и пшеницата.
В тази връзка ще припомним, че за разлика от традиционната схема за функциониране на ДДС, при която данъкът за облагаемите доставки се начислява и издължава на бюджета от доставчика им, при обратното начисляване:
• доставчикът не начислява данък във фактурата, която издава на получателя на доставката, но посочва В нея, че той е изискуем от последния на основание съответния член от закона или правилника и отбелязва в документа неговия данъчен идентификационен номер;
• получателят на доставката си самона- числява данък за получената стока или услуга и го отразява в дневника си за продажби и в справката си декларация за същия данъчен период. Данните за доставката се отразяват и в дневника му за покупки в същия или в един от следващите данъчни периоди, определени по реда на чл. 72, ал. 1 от закона.
Редът за функциониране на режима за обратно начисляване на ДДС при доставките на стоки, посочени в приложение № 2 към закона, и тяхното документиране и отчитане са регламентирани в разпоредбите на Глава деветнадесета „а“ от ЗДДС и в чл. 97а от ППЗДДС.
Приложен към доставките, които възникват при изпълнението на въпросните сделки, този ред определя за участниците в сделките следните задължения:
1. За търговеца – зърнопроизводител и за първия търговец в качесвото им на доставчици
Във фактурите, които издават на своите контрагенти, те няма да начислят ДДС, а като основание за това ще посочат в документа „обратно начисляване чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС“. Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ППЗДДС данните от фактурите се отразяват в дневника за продажби, в който се попълват колони 1-8а с код „02“ (колони 10 и 12 не се попълват, тъй като получателите на доставките са регистрирани лица).
2. За първия и втория търговец в качеството им на получатели на доставки, за които се прилага обратно начисляване
Търговците – получатели на такива доставки, отразяват получената фактура в колони 1-8а на дневника за покупки. Дължимият данък за доставките начисляват с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем (при доставките с обратно начисляване той става изискуем по общия ред, т.е. съгласно чл. 25, ал. 6 от закона на датата на възникване на данъчното събитие). Съгласно новата т. 10 от чл. 117, ал. 2 от закона освен реквизитите, определени в ал. 2 на същия член, в протоколите за документиране
на доставки на стоки по втора част на приложение N° 2 към закона се посочват задължително и идентификационният номер по чл. 84 от ДОПК на доставчика, и номер и дата на издадената от него фактура. В изпълнение на чл. 97а, ал. 4 от ППЗДДС данните от протокола се отразяват с код „02“ в дневника за продажбите, в който се посочва данъчна основа в колони 9 и 14, и начислен данък в колони 10 и 15.
Данъкът е с право на данъчен кредит, който може да бъде ползван в срока по чл. 72, ал. 1 от закона чрез отразяване на данъчната основа в колона 10 и начисления данък в колона 11 на дневника за покупките и в справката – декларация за съответния данъчен период.

По втория въпрос:

При посочените обстоятелства търговецът, който е поел задължението да предостави пшеницата в пристанище Варна, осъществява превоза й от Ст. Загора до пристанището със собствен транспорт. В резултат на това би могло да се приеме, че освен доставка на стока той фактически осъществява и доставка на превозна услуга в полза на клиента си, което предполага да му издаде фактури за доставка на стока, за която е приложим режим за обратно начисляване, и за доставка на превозна услуга, за която е приложим общият ред за начисляване на данъка.
Този ред за документиране не е незаконосъобразен и може да бъде приложен, но е търговски неиздържан, тъй като в случая е договорено стоката да бъде доставена в пристанище Варна на риск и за сметка на доставчика. Това означава че собствеността върху нея ще бъде прехвърлена на купувача с предаването й в негово разпореждане на договореното място, т.е. в пристанището (за справка виж чл. 186а от ЗЗД).
В този смисъл в цената на доставката на пшеницата е резонно да бъде включена и стойността на превоза й до това място. В резултат на това е напълно законосъобразно и в съответствие с чл. 26, ал. 2 от ЗДДС като стойност на доставката във фактурата на доставчика да бъде посочена стойността на пшеницата франко пристанище Варна, т.е. стойността на самата пшеница плюс стойността на разходите за предоставянето й на разположение на купувача в договореното местоназначение, каквито в случая са разходите за превоза й до това местоназначение.