Във връзка с Инструкция № 1 от 13.04.2005 г. за образуване на средствата за работна заплата в търговските дружества – лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие, трябва ли възнагражденията, получавани тримесечно по смисъла на чл.4 от тази инструкция, да участват в базата за изчисляване на платения годишен отпуск при положение, че тези суми не са с постоянен характер?

 

От въпроса Ви не става ясно дали става дума за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по реда на чл.224 от КТ или за заплащане при ползване на разрешен платен годишен отпуск. Това е без значение, тъй като и в двата случая заплащане при ползване на отпуска и обезщетението за неизползван отпуск се изчисляват по един и същ ред, посочен в чл.1 77 от КТ.
За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Съгласно §3 от допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.1 77 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
Видно от посоченото до тук, основната база за изчисляване на възнаграждението или обезщетението за платен годишен отпуск е брутното трудово възнаграждение.
Съгласно §1 от допълнителните, преходни и заключителни разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, в брутното трудово възнаграждение за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.1 77 или на обезщетенията по Кодекса на труда, в това число и за неизползван отпуск, се включват следните трудови възнаграждения:
1. основното трудово възнаграждение за отработеното време;
2. възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер, а това са:
– за продължителна работа (клас);
– за работа при вредни или при други специфични условия на труд въз основа на комплексна оценка на условията на труд, извършена по Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена съгласно чл.1 от Постановление № 169 на Министерския съвет от 1991 г. за решаване на някои въпроси, свързани с договарянето на работната заплата (ДВ, бр. 73 от 1991 г.);
– за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа;
– за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч.;
– уговорените в колективния трудов договор други специфични допълнителни трудови възнаграждения;
4. допълнителното трудово възнаграждение за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт;
5. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл.259 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост по ал.1 и 3 на чл.267 от Кодекса на труда;
7. месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията.
От подробно посочените елементи на трудовото възнаграждение, от което се изчисляват обезщетенията по Кодекса на труда, е видно, че те са конкретно определени, като изключение се допуска само за уговорени в колективен трудов договор специфични допълнителни трудови възнаграждения, които също имат постоянен характер.
В конкретния случай, след като възнагражденията по чл.4 от Инструкция № 1 от
13.04.2005 г. за образуване на средствата за
работна заплата в търговските дружества – лечебни заведения с над 50 на сто държавно или общинско участие не са с постоянен характер, същите не следва да се включват в размера на брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисляване на възнаграждението при ползване или обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.