Размерът на предвидените в Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. средства за провеждане на дейността по профилактика и рехабилитация – 20 103 061 лв., не е променен спрямо този за изминалата 2017 г.
В съответствие със законоустановените си задължения, на свое заседание, проведено на 11 януари 2018 г., Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) взе решение за провеждане на процедура за избор на изпълнители на дейността по профилактика и рехабилитация за тази календарна година.
Паричната помощ за всяко правоимащо лице включва:
1. средствата за нощувки, които се поемат изцяло от НОИ, без доплащане от страна на лицето;
2. частична парична помощ за хранене;
3. до 4 диагностични и терапевтични процедури дневно, като те се назначават на място, от лекар на самото специализирано заведение – изпълнител на дейността по профилактика и рехабилитация.
Продължителността на профилактиката и рехабилитацията е 10 дни.
Установено е ограничение за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация от едно лице само веднъж в рамките на една календарна година.
При така установеното финансиране за настоящата година, предвижданията са около 47 190 лица да могат да ползват парични помощи за профилактика и рехабилитация, при среден разход за едно лице в размер на 426 лв., включващ: средствата за 10 нощувки при крайна цена за една нощувка в размер на 18 лв., или общо 180 лв.; средствата за общо четири основни диагностични и терапевтични процедури дневно, или общо 176 лв., и частична парична помощ за хранене при крайна цена за един храноден 7 лв., или общо 70 лв.
Кои лица могат да ползват —парична помощ за профилактика и рехабилитация?
Правото за ползване на парична помощ за
профилактика и рехабилитация е регламентирано в чл.13в от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а условията за ползване на програмата на НОИ за профилактика и рехабилита- ция са уредени в Наредба №1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация (Наредба №1), обн., ДВ, бр.17 от 23.02.2007 г., посл. изм. и доп., бр.103 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.
Право на парична помощ за профилактика и рехабилитация от държавното обществено осигуряване имат лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, а именно:
• лицата, работещи по трудови правоотношения, независимо от продължителността на работното време, характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. В тази категория право- имащи лица не се включват лицата по чл.4, ал.10 и по чл.4а от КСО. Това са лицата, работещи по еднодневни трудови договори в земеделието, сключени по реда на чл.114а от КТ, и морските лица;
• държавните служители;
• съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
• военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана;
• членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
• управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества (т.нар. граждански дружества по чл.357 – 364 от Закона за задълженията и договорите) и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон;
• лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
• специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл.181, ал.1 от Закона за здравето;
• кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт;
Освен да са осигурени за общо заболяване и майчинство към момента на  ползване на паричната помощ за рехабилитация от ДОО, изброените категории лица трябва да отговарят на изискването за тях да са внесени или дължими осигурителни вноски за период от поне шест последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда рехабилитацията.
Изискването за внесени или дължими осигурителни вноски за период от шест последователни календарни месеца по ал.2 не се отнася за лица с увреждания, резултат от претърпяна трудова злополука или професионална болест.
• самоосигуряващите се лица – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, упражняващите трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, как- то и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, подлежат на задължително осигуряване само за пенсия, поради което попадат в кръга на правоимащите лица за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация само в случаите, когато са избрали да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
В тази връзка напомняме, че видът на осигуряването на самоосигуряващите се лица се определя с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП (обр. ОКД-5), която се подава в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за пенсия. Веднъж избран, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, но само ако декларацията за това обстоятелство е подадена в НАП от 1 до 31 януари на съответната календарна година. Съществува забрана за извършване промяна във вида на осигуряването в случай на прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година. Не се допуска и промяна на вида на осигуряването за минал период.

Освен да са осигурени за общо заболяване и майчинство към момента на ползване на паричната по. мощ за рехабилитация от ДОО, изброените категории самоосигуряващи се лица трябва да отговарят на изискването да са внесли дължимите осигурителни вноски за период от шест последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда рехабилитацията. Наличието на това изискване се установява въз основа на данни от информационната система на НОИ.

 В периода от шест календарни месеца участие в осигуряването за общо заболяване и майчинство, по отношение на всички категории осигурени лица, в чл.2, ал.2 от Наредба №1 е установено, че се включва и времето:
1. на платените и неплатените отпуски за отглеждане на дете;
2. на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане, както и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
4. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-го- дишна възраст, през които не са имали право на обезщетение.

• право на парична помощ за профилактика и рехабилитация имат и лицата, получаващи лична пенсия за инвалидност, които не са навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, т.е. не са навършили възрастта за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
През 2018 г. възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 от КСО е 61 години и 2 месеца за жените и 64 години и 1 месец за мъжете.
—Ред за ползване на паричната помощ —за профилактика и рехабилитация
Правото на парична помощ за профилактика и рехабилитация се ползва след преценка на лекуващ лекар за необходимостта от провеждане на профилактика и рехабилитация, която да е отразена в медицинско направление (бл. МЗ №119а,98). То се издава от лекуващия лекар в два екземпляра и в него се документират заболяването, за което е необходимо провеждане на профилактика и рехабилитация, придружаващите заболявания, ако има такива, медицинските мотиви за рехабилитация- та, както и съответните медицински изследвания.
Важно е да съобразите, че медицинското направление трябва да е издадено не повече от 30 календарни  дни преди датата, на която лицето възнамерява да постъпи в съответното заведение за профилактика и рехабилитация.
Следващата стъпка е лицето да си направи резервация за постъпване в съответното специализирано заведение – изпълнител на дейността по профилактика и рехабилитация. Начинът е стойността на резервацията, при положение, че избраното от лицето специализирано заведение изисква такава, да бъдат оповестени както на интернет страницата на съответния изпълнител, така и от НОИ.
След приключване на процедурата за избор на изпълнители на дейността по профилактика и рехабилитация и сключване на договори с тях, НОИ ежегодно обявява на интернет страницата си списък на заведенията, телефони за контакти и резервации, както и подробна информация за медицинските показания и противопоказания за лечение в съответните специализирани заведения.
В срок до 10 работни дни преди датата, на която съгласно резервацията лицето следва да постъпи в заведението, то трябва да посети на място териториалното поделение на НОИ по постоянен или настоящ адрес и да представи следните документи:
1. медицинско направление;
2. документ за самоличност – за справка;
3. лична амбулаторна карта и/или медицинска документация, удостоверяваща здравното му състояние – епикризи, изследвания, снимки, електрокардиограми и др. документи според конкретния случай;
4. служебна бележка по образец, приложение №1 към Наредба №1, издадена от осигурителя, удостоверяваща осигурителните права на лицето.
В служебната бележка, освен данни за лицето (имена и ЕГН) и за осигурителя (наименование, седалище, ЕИК/БУЛСТАТ), се попълват началната и крайната дата на шестмесечния период на непрекъснато осигуряване за общо заболяване и майчинство и/или трудова злополука и професионална болест. Този период следва непосредствено да предхожда месеца на провеждане на профилактиката и рехабилита- цията.
При положение, че в периода от шест календарни месеца се включва и време, посочено в чл.2, ал.2 от Наредба №1 (на отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете, както и неплатен отпуск до 30 работни дни в рамките на една календарна година), в служебната бележка тези периоди се удостоверяват отделно. В образеца на служебна бележка те са обозначени като време, което се включва в шестмесечния период на основание чл.13в, ал.1, т.1 – 4 от КСО.
Друга особеност при попълването на служебната бележка, която трябва да бъде съобразена от осигурителите при издаването й, е свързана с отделното посочване на периодите, за които осигурителните вноски са внесени, и тези, за които осигурителните вноски са дължими. Осигурителните вноски се дължат до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, независимо от това дали към тази дата трудовите възнаграждения на работниците и служителите са изплатени или само начислени, но неизплатени или изобщо не са начислени.
Служебната бележка представлява официален удостоверителен документ за осигурителен стаж на лицето и като такъв се подписва от главния счетоводител и от ръководителя на предприятието.
Въз основа на представените документи съответните медицински специалисти в териториалното поделение на НОИ преценяват дали провеждането на рехабилитаци ята в специализираното заведение, което лицето е избрало и резервирало, няма да е противопоказно за него, с оглед на заболяванията му, след което му издават удостоверение по образец съгласно приложение №3 към Наредба №1.
Екземпляр от това удостоверение, както и медицинското направление и личната амбулаторна карта и/или цялата налична медицинска документация, удостоверяваща миналото и настоящото му здравословно състояние, лицето трябва да носи със себе си и да представи при постъпването си в съответното специализирано заведение за рехабилитация.
При напускане на специализираното заведение то издава на името на лицето протокол по образец в три екземпляра – един за съответното териториално поделение на НОИ, един за лицето и един, който остава за съхранение в заведението – изпълнител на дейността по профилактика и рехабилитация. В протокола се отразяват датата и часът на постъпване и на напускане, броят на нощувките, броят на хранодните, броят и видът на извършените диагностични и терапевтични процедури и размерът на изразходваните за тях суми.

В случай че лицето прекрати профилактиката и рехабилитацията си по собствено желание преди изтичане на срока, посочен в издаденото от съответното териториално поделение на НОИ удостоверение (10 дни), то трябва да заплати изцяло за своя сметка направените разходи за диагностични и терапевтични процедури, нощувки и хранене. Това правило не се прилага при поява на заболяване, което не може да се лекува в специализираното заведение, в което се провежда профилактиката и рехабилитацията, както и при настъпване на други събития с обективен характер, които могат да бъдат удостоверени към момента на преждевременното напускане.