При коригиране на ГДД с признатите и непризнатите за данъчни цели счетоводно отчетени приходи и разходи (в т.ч. данъчни и счетоводни амортизации) би ли следвало да се отчитат временните разлики на база балансовия метод?

 

 

При определяне на данъчния финансов резултат данъчно задълженото лице коригира счетоводния данъчен резултат с посочените в закона (ЗКПО) данъчни временни и постоянни разлики. Постоянните разлики представляват приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели, а временните разлики по ЗКПО представляват приходи или разходи, които се признават в година, различна от годината на отчитането им.
Отчитането на данъците от печалбата, временните разлики и данъчния ефект от тях са регламентирани в СС 12 – „Данъци от печалбата“. Именно СС 12 въвежда изискването за прилагане на балансовия метод при отчитане и признаване на активи и/или пасиви по отсрочени
данъци. Съгласно даденото определение в параграф 2 на СС 12 „временни разлики“ са разликите между балансовата стойност на един актив и неговата данъчна основа.
Стандартът посочва наличието на два вида временни разлики:
• облагаеми, т.е. разлики, от които ще произтекат суми, с които ще се увеличи данъчната печалба (намали данъчната загуба) през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или погасена; и
• намаляеми – разлики, от които ще произтекат суми, с които ще се намали данъчната печалба (увеличи данъчната загуба) през бъдещи периоди, когато балансовата стойност на актива или пасива бъде възстановена или погасена.
Определеният данък върху намаляемите временни разлики се признава като актив по отсрочени данъци, а определеният данък върху облагаемите временни разлики се признава като пасив по отсрочени данъци.
За онагледяване на балансовия метод на определяне на временните разлики можем да ви посочим следните таблици: