Получаваме заявка за изработка на готова продукция (ГП) от естонска фирма, нерегистрирана по ДДС. По тяхна молба ГП трябва да бъде изнесена от наше име на фирма в Молдова. Транспортът е на и за сметка на естонската фирма. Как трябва да бъде оформена сделката, какви документи трябва да се издадат и на кого? Трябва ли да се начисли в нашите документи ДДС след като естонската фирма е нерегистрирана по ДДС в общността, а другата фирма – получател на ГП е извън европейската общност?

 

При посочените обстоятелства е налице транзитна продажба, при която са сключени две самостоятелни сделки за покупко-продажба на стока, между:
• българската фирма – доставчик на продукцията (в запитването не е дадена информация дали тя е регистриран по ДДС) и
• естонска фирма – междинен купувач на продукцията, която не е регистрирана по ДДС в Естония, т.е. в друга държава – членка на ЕС; и
• фирма, установена в държава извън ЕС.
Транзитната операция се осъществява в следния порядък:
• българската фирма продава (фактурира) продукцията на естонската и те напускат те- ритрията на страната, като се изпращат за сметка на последната директно до територията
на Молдова, т.е. извън територията на Общността. Между доставчика на продукцията и нейния краен получател липсват директни търговски и платежни взаимоотношения и тяхната доставка се фактурира на получателя й от естонската фирма.
При тези обстоятелства за българската фирма е налице хипотезата на чл. 28, т. 2 от ЗДДС, при която тя изпраща стока от територия на страната до трета страна или територия „от“ или „за“ сметка на получател, установен извън територията на държавата членка (в случая България), откъдето става изпращането й. В случая трета страна е страната, извън територията на ЕС, където е установен крайният купувач на стоката, а „получател“ на доставката й по смисъ-. ла на разпоредбата на чл. 28, т. 2 от закона е естонската фирма, дала разпореждане къде да бъде изпратена закупената от нея продукция. В съответствие с тази разпоредба доставката на българската фирма е облагаема с нулева данъчна ставка, поради което във фактурата, която издава, тя няма да начисли данък, а като основание за това ще посочи в документа „чл. 28, т. 2 от ЗДДС“
За да има право да приложи нулева ставка към доставката си, българската фирма следва да разполага с доказателствата, посочени за целта в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, в т.ч.:
• митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено’напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
• фактура за доставката;
• документ за превоза на тези стоки (в случая копие от превозните документи, с които е транспортирана продукцията за сметка на естонската фирма). Съществен момент в тази връзка представлява необходимостта в митническата декларация, с която се изнася стоката, фирмата да бъде посочена като износител. Като получател на изнасяната е по-целесъобразно в нея да бъде посочена естонската фирма, тъй като понякога разликата между лицето, на което е фактурирана доставката на изнасяната продукция, и лицето, посочено като неин получател в митническата декларация, са поради некомпетентност и понякога се използва от данъчната администрация по места като основание доставката да не се квалифицира като износ.