В разпоредбата на чл. 168 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) са посочени способите, чрез които се извършва погасяването на публичните задължения:
• плащане;
• прихващане;
• възражение за изтекъл давностен срок;
• опрощаване;
• смърт на длъжника – физическото лице;
• след разпределение на постъпленията от осребряване на активите на юридическото лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
• при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговорят за публичното задължение.
От така изброените способи за погасяване, като наи-предпочитани от публичните длъжници се очертават – погасяването по давност и опрощаването на задълженията. Разбира се, те не са сред наи-често прилаганите, тъи като организацията на работа на публичните изпълнители на НАП е такава, че да не позволява публичният интерес да бъде накърнен заради необоснованото забавяне във времето при събирането на публичните задължения. Прихващането е сравнително широко прилаган способ – удобен и спестяващ време и средства, почти безспорен при прилагането му. Затова и законодателят му е отделил много малко внимание в ДОПК, посочваики само хипотезите на подлежащите на възстановяване суми от бюджета и срока, в
който може да се упражни това право от лицата.
Безспорно е, че за приходната администрация най-предпочитаният способ за погасяване на задълженията е плащането. В тази връзка, за да стимулира доброволното изпълнение на това задължение, законодателят е предвидил система от мерки, които да улеснят задължените лица да извършат своевременно плащанията. Съгласно разпоредбата на чл. 178 от ДОПК доброволното изпълнение на публичните задължения се изпълнява чрез плащане в брой или безкасово по съответната бюджетна сметка, съобразно вида на публичните вземания – за данъци и други задължения към централния бюджет, за задължителни осигурителни вноски, за здравно- осигурителни вноски и за задължително допълнително пенсионно осигуряване.
Безкасовото плащане се извършва по някой от предвидените в закона начини:
• чрез терминално устройство ПОС с платежна карта;
• чрез банка с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите, съгласуван с Българска народна банка;
• чрез лицензиран пощенски оператор с пощенски запис за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите, съгласувано със съответния пощенски оператор.
Разпоредбата на чл. 178, ал. 8 от ДОПК посочва, че плащането в брой може да се извършва и на упълномощени лица. На практика това са хипотезите на плащане на публични вземания за такси, глоби и имуществени санкции, установени от различните държавни контролни органи в страната.
Във времето на дегитализацията, плащанията, извършени с платежна карта чрез терминално устройство ПОС в офисите на НАП или чрез т.нар. „виртуален ПОС терминал“, улесняват изпълнението на публичните задължения – спестяват неудобството от реденето на опашки, а от скоро – спестяват такси от банкови преводи. За лицата, погасяващи публичните си задължения чрез безкасово плащане остава задължението да съобразят, че заверяването на съответната бюджетна сметка се извършва на по-късен етап от извършеното от тях плащане, а това може да повдигне въпроса изпълнено ли е в срок задължението за плащане, съответно – да бъдат начислени лихви за забава.
От началото на месец февруари публичните длъжници, които притежават банкови карти Mastercard и Maestro, както и Board на БОРИКА, ще могат да ползват услугата за извършване на безплатни преводи на дължимите данъци, осигурителни вноски и на сумите, дължими към други държавни контролни органи, събирани от НАП.
Извършването на преводи чрез услугата „виртуален ПОС терминал“ се извършва чрез портала за електронни услуги на НАП, а на официалната интернет страница на агенцията www.nap.bg, в рубриката „Плащане на данъци и осигурителни вноски по интернет“ е публикувано и „Ръководство за потребителя за плащане през виртуален ПОС терминал“.
С изменението на разпоредбата на чл. 178, ал. 6, изречение второ от ДОПК (обн. ДВ, бр. 63/ 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) се определи моментът на получаване на плащането при различните форми на безкасовите плащания. Така вече безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най- късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Прието е също, че когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по
реда на л. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията В брои се смята, че плащането е получено В деня на авторизацията на нареждането за плащане.
Необходимо е обаче да се има предВид, че предоставените улеснения при плащането към НАП на задълженията не изчерпВа ангажимента на публичните длъжници да контактуват с НАП. Така например, следва да се има предвид, че когато са налице няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, тои може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно. Т.е. за да упражни това свое право, разпоредбата на чл. 169, ал. 3 от ДОПК посочва, че длъжникът трябва да подаде заявление до НАП, в което да посочи вида на задължението, което погасява чрез извършеното плащане. Тук следва да се отбележи, че длъжникът посочва само вида на задължението или задълженията, които са определени в чл. 169, ал. 4 от ДОПК в следните четири групи:
1. задължения за данъци и други задължения за централния бюджет;
2. задължения за здравноосигурителни вноски за бюджета на Националната здравноосигури- телна каса;
3. задължения за задължителни осигурителни вноски за социалноосигурителните фондове, администрирани от Националния осигурителен институт;
4. задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
Но освен вида на задължението, длъжникът не може да определи кое от няколкото задължения от един вид желае да погаси. Така например, ако длъжникът има непогасени задължения за корпоративен данък за 2012 г. и 2013 г., тои не може да избере да плати само задължението си за 2013 г., разчитайки че до края на годината ще изтече 5-годишният давностен срок за погасяването на задължението за корпоративен данък за 2012 г. Съгласно чл. 169, ал. 5 от ДОПК, когато длъжникът посочи кои вид задължение погасява, с постъпилата сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасянето на което изтича наи-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго (такова изключение е предвидено за задълженията за осигурителните и здравните вноски в чл. 7, ал. 5 и чл. 159, ал. 4 от КСО, както и в чл. 41, ал. 2 от ЗЗО).
За да упражни това свое право, длъжникът следва да подаде заявление по чл. 169, ал. 3 от ДОПК пред НАП – по електронен път или чрез някои от другите способи за изпращане на съобщения – лично или чрез упълномощено лице или чрез изпращане с обратна разписка чрез лицен- зиран пощенски оператор.
В закона не е посочен изрично срокът, в рамките на който следва да бъде подадено заявлението за посочване на реда на погасяване на задълженията при наличие на няколко такива – преди да постъпи плащането или до заявяването им за принудителното им събиране. Доколко- то законодателят е използвал термина „да заяви кое от тях погасява“ следва да се тълкува, че подаването на заявление с посочване на вида на задължението, което длъжникът е избрал да погаси с плащането си, ще породи правни последици само ако е подадено преди или най-късно към момента на извършване на плащането, с което се погасява задължението.
Със Заповед № ЗМФ-97 от 31.01.2018 г. министърът на финансите, на основание чл. 169, ал. 4 от ДОПК е одобрил новите банкови сметки, по които следва да постъпват сумите за посочените по-горе четири групи публични задължения.
Със същата заповед е посочено, че правото на длъжника да заяви по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК кой вид публично задължение иска да погаси се упражнява чрез извършване на безкасово плащане по реда на чл. 178, ал. 4 от ДОПК по предвидената за съответния вид задължение банкова сметка. Наред с това е посочено, че когато сумата за погасяване на публичните задължения по чл. 169, ал. 4 от ДОПК се внася с картово плащане чрез терминално устройство ПОС в офис на НАП или чрез електронната услуга на НАП „виртуален ПОС терминал“, правото на длъжника да заяви кой вид публични задължения иска да погаси се упражнява чрез заявяване на вида на задълженията по утвърден образец, Приложение № 1 към заповедта.
В обобщение следва да се отбележи, че ко-
гато извършва плащане по банков път с факта на посочването на банковата сметка, по която длъжникът превежда сумата, се счита, че е избрал вида на задължението, което погасява, съответно – не е необходимо да се подава отделно заявление.
Когато обаче плащането се извършва чрез плащане на каса, чрез лицензиран пощенски оператор с пощенски запис за плащане към бюджета и чрез терминално устройство ПОС с платежна карта, за да упражни правото да избере кой вид от задълженията си желае да погаси, длъжникът трябва да подаде заявление до НАП.
Настоящият материал има за цел да сподели предоставените от НАП нови възможности за по-улеснено плащане на публичните задължения, така че да достигнат до по-широк кръг от заинтересовани лица. Но съща така има за цел и да постави акцент върху срока за упражняването на правото за избор на вида на задълженията, които се погасяват, за което не е предвидено аналогично улеснение.