*Имаме служител, който предстои да се пенсионира и да получи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.Лицето има наложен запор върху трудовото възнаграждение.Следва ли да бъде запорирано част от обезщетението за пенсиониране? Кои обезщетения отпадат от това задължение?

 

Редът за налагане на запор върху трудовото възнаграждение се съдържа основно в разпоредбата на „чл.512” от Граждански процесуален кодекс (ГПК). Запорът върху трудовото възнаграждение се отнася не само за възнаграждението , посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.
Това могат да са други възнаграждения , които се дължат срещу положен труд , вкл. По договор за изработка , авторски възнаграждения и т.н.

По въпроса дали запорът се отнася и към други плащания по трудовото правоотношение , които нямат характер на трудово възнаграждение,а на обезщетения , в практиката съществуват известни колебания.Администрацията на МТСП е изразявала становищата за недопустимост на такива запори.Например на запитване на интернет страницата на Министерството е даден следния отговор: „В ГПК, при изпълнение върху вземания на длъжника в „чл.512”, е предвиден запор върху трудовото възнаграждение.По смисъла на Кодекса на труда, обезщетението по „чл.222 ал.3” КТ не е трудово възнаграждение а парично обезщетение.Различията са в предназначението, условията и начина на изплащане, данъчното облагане, в зачитането на трудов и осигурителен стаж и др.Поради това, мнението ни е , че върху паричното обезщетение по „чл.222, ал.3” КТ не може да се налага запор.”

Така изразеното становище е дискусионно.Наистина, ГПК предвижда специални правила относно запора върху трудовото възнаграждение, а обезщетенията не са възнаграждение , но това не означава, че законът забранява налагането на запор върху обезщетение по Кодекса на труда.Поради това и съдебните изпълнители често използват по-широки формулировки в запорните съобщения ,с цел избягване на всяко съмнение относно запорираните вземания, напр. „налагам запор върху всички вземания, произтичащи от трудово или друго правоотношение”.При такава формулировка е ясно, че се включва не само трудовото възнаграждение, а и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение, и изобщо всякакви суми, които работодателят може да дължи на работника или служителя.

Работодател, получил запорно съобщение, има правното положение на „трето задължено лице” по смисъла на „чл.507” и сл.ГПК т.е. има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.Ако не оспорва своето задължение, той трябва да внесе дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предаде запорираните вещи.Поради това е важно работодателите да проверяват внимателно текста на получените запорни съобщения и да ги изпълняват точно, за да избегнат ангажиране на отговорността им.Казано с други думи , ако запорът е наложен над всички вземания на служителя по трудово правоотношение, той ще обхване и обезщетенията, свързани с прекратяването му.