С наш служител сключихме договор за допълнителен труд по чл.110 КТ за извършване на куриерска дейност, като работното 9 време по този договор е 2 часа дневно. Работното време по основния трудов договор е 8 часа дневно. При наличието на два трудови договора (основен и допълнителен) има ли право този служител да ползва платен отпуск по допълнителния трудов договор и в какъв размер? Длъжен ли е работодателят да предостави ползването на платен отпуск по допълнителния трудов договор едновременно с ползването на платения отпуск по основния трудов договор?

 

Трудовият договор, сключен на основание чл.110 КТ, е за полагане на допълнителен труд при същия работодател, с когото е и основното трудово правоотношение на работника или служителя. За да има този договор характера на допълнителен, единственото законово изискване, предвидено в съдържанието на чл.110 КТ, е тои да е за работа, която не попада в кръга на задълженията по основното трудово правоотношение. В самия въпрос не сте посочили изрично за каква длъжност и какво е естеството на работа по основния трудов договор на Вашия служител, затова предполагаме, че сте се съобразили с разпоредбата на чл.110 КТ.
Тъй като в самото запитване сте посочили, че лицето ще изпълнява по допълнителния трудов договор задължения на куриер, трябва да имате предвид и ограниченията за сключване на допълнителен трудов договор за следните категории работници и служители:
– водачи на МПС;
– заети в опасни или вредни за здравето условия на работа, когато допълнителният труд е свързан също с опасни или вредни условия;
– при предвидена забрана в закон или акт на МС.
В конкретния случаи, при положение че куриерската дейност е свързана с управление на МПС и по основния трудов договор лицето също е водач на МПС, не се допуска сключването на допълнителен трудов договор, а положеният труд извън установеното работно време реално ще бъде извънреден труд.
По отношение на правото на платен годишен отпуск нормативната уредба предвижда пряка обвързаност за неговото възникване и ползване с признаването на трудов стаж по съответното правоотношение. Съгласно чл.355, ал.2 КТ и чл.23, ал.2 НРВПО работник или служител, които работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
В редакцията на чл.23, ал.1 НРВПО (отм. с Решение № 9353 от 21.10.2002 г. на ВАС) беше предвидено само по отношение на допълнителните трудови договори за външно съвместителство по чл.111 КТ, едновременното ползване на платения годишен отпуск от лице, което работи при различни работодатели. Към настоящият момент няма подобно задължение, предвидено в нормативен акт.
Именно в чл.355, ал.2 КТ изрично е посочено, че за трудов стаж се признава само времето, през което е отработено поне половината от законоустановеното работно време за деня, т.е. наи-малко 4 часа. Тъи като допълнителният трудов договор е за работно време от 2 часа дневно, времето, отработено по него, не се признава за трудов стаж и съответно Вашият служител няма да има право на платен годишен отпуск по допълнителния трудов договор.
Съществуват и някои противоречиви тълкувания от страна на МТСП, които са в смисъл, че когато работник или служител работи 2 часа дневно, това означава, че този период от време е една четвърт от законоустановеното (8 часа) и следва, когато е работил една календарна година да му се признаят 3 месеца трудов стаж.
Подобно тълкуване не е в съответствие с разпоредбата на чл.23, ал.2 НРВПО и освен това е извън контекста на съществуващи основно и допълнително трудово правоотношение, а само за един трудов договор, които е за по-малко от половината законоустановено работно време от 4 часа.
Необходимо е и да се прави разлика между трудов и осигурителен стаж, тъи като по отношение на осигуряването осигурителният стаж се отчита пропорционално на законоустановеното работно време.
Следва да имате предвид, че писмата на МТСП са свързани с отговори на поставяни въпроси и сами по себе си не пораждат каквито и да било задължения.
Независимо от това, за да може служителят да ползва пълноценно платения годишен отпуск по основния си трудов договор бихте могли за срока на неговото ползване да му предоставите неплатен отпуск ( по чл.160 КТ) по допълнителния трудов договор. Неплатеният отпуск се предоставя по молба на лицето и зависи единствено от преценката на работодателя. Няма пречка този въпрос да бъде уреден и с изрична клауза в текста на допълнителния трудов договор по чл.110 КТ.