края на 2016 г. Европейската Комисия (ЕК) предложи промени в Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 200, 7.6.2004 г., стр.1) и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр.1). Целта на тези предложения беше да се продължи процесът на модернизиране на законодателството на ЕС в областта на координацията на системите за социална сигурност, чрез допълнително улесняване на упражняването правата на гражданите, като същевременно се гарантира правна яснота, честно и справедливо разпределение на финансовата тежест между държавите членки и административна простота и приложимост на правилата. Въвеждането на модернизирана система за координация на социалната сигурност, която да отговаря на социалната и икономическата действителност в държавите членки, е една от основните движещи сили на тази инициатива на ЕК.
Основните предложения за промени обхващат 4 области:
– достъп на икономически неактивните граждани до социалноосигурителни обезщетения,
– обезщетения за дългосрочни грижи,
– семейни обезщетения и
– обезщетения за безработица.
По отношение на достъпа на икономически неактивните мобилни граждани на ЕС до социални обезщетения предпочетеният вариант е да се изменят настоящите разпоредби
за равно третиране на Регламент (ЕО) №883/ 2004, така че да се направи позоваване на ограниченията, предвидени в Директива №2004/ 38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, както и да се отрази съдебната практика на Съда на ЕС. Този вариант е предпочетен пред алтернативните законодателни варианти (да се позволи такава дерогация по отношение на независещите от вноски специални парични обезщетения съгласно чл.70 от Регламент (ЕО) №883/2004; или независещите от вноски специални парични обезщетения, предоставящи минимален доход за издръжка, да бъдат премахнати от настоящия регламент) и не- законодателните варианти (приемане на съобщение за изясняване на правилата). Предложението кодифицира състоянието на законодателството на ЕС съгласно тълкуването на Съда на ЕС и така осигурява по-голяма яснота при прилагането на разпоредбите.
Предложението по отношение на обезщетенията за дългосрочни грижи установява съгласуван режим с въвеждането на отделна глава относно координирането на тези обезщетения в съответствие със съществуващите разпоредби относно обезщетенията за болест и чрез включване на определение за обезщетение за дългосрочни грижи и на списък на обезщетенията по държави. Този вариант е предпочетен пред алтернативата държавата членка на пребиваване да предоставя всички обезщетения за дългосрочни грижи с възстановяване от компетентната държава членка (със или без добавки от компетентната държава). Предпочетеният вариант предвижда изрично правно основание за вече съществуващите правила, като осигурява прозрачност и стабилност на режима.
Обезщетения за дългосрочна грижа, отговарящи на новата дефиниция, които Република България следва да включи в списъка по чл.34 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004, са добавката за чужда помощ по чл.103 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), предоставяна на пенсионерите с трайно намалена ра- ботоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, както и част от обезщетенията и помощите по Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Включването на добавката за чужда помощ по чл.103 от КСО в списъка с обезщетенията за дългосрочна грижа създава правна възможност за приспадането й от подлежащите на възстановяване разходи от НЗОК за обезщетенията в натура, получени от правоимащите лица с престой на територията на друга държава – членка на ЕС.
По отношение координирането на семейните обезщетения, предназначени да заместят доходите по време на периоди за гледане на малко дете, предпочетеният вариант е настоящите разпоредби за координиране да бъдат променени, така че обезщетенията за гледане на малко дете да се считат за индивидуални и лични права и да се даде възможност за факултативно право за държавата членка с вторична компетентност да изплаща обезщетението в пълен размер. Това ще позволи на държавите членки, които активно насърчават съвместното упражняване на родителските права, да премахнат евентуалните финансови пречки пред родителите, които вземат родителски отпуск по едно и също време. Този вариант е предпочетен пред разгледаните алтернативи, а именно на държавата членка с вторична компетентност да се наложи задължението да дерогира от припокриващите се правила по отношение или на всички обезщетения за гледане на малко дете, или само на свързаните с възнаграждението обезщетения за гледане на малко дете.
На практика с тези промени се диференцира координирането на семейните обезщетения, в зависимост от същността и целта, за която се предоставят, т.е. дали са семейни обезщетения, предназначени да заместят дохода на лицето по време на периодите на отглеждане на малко дете, които се считат за
индивидуални права на лицето, на което са отпуснати, или са обезщетения, които са предназначени за покриване на разходите на цялото семейството. Включването на семейните обезщетения, които са индивидуални права в част I на новото Приложение XIII към Регламент (ЕО) №883/2004, създава правна възможност същите да не се предоставят на другия родител в случаите, когато той живее и работи в различна държава – членка на ЕС, като производни права от правото на лицето, на което са отпуснати. Така например обезщетенията за бременност и раждане по българското законодателство след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка от 410 календарни дни, обезщетенията за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст на детето и паричните обезщетения при осиновяване на дете по чл.53а от КСО могат да се разглеждат като семейни обезщетения, които се считат за индивидуални права на лицата, но от тях при определени хипотези може да възникнат производни права за другия родител, ако той живее и работи в друга държава членка.
По отношение на паричните обезщетения за безработица ЕК предвижда нови механизми за координация в случаите с трансграни- чен характер. Те се отнасят до сумирането на периоди на осигуряване за предоставяне или запазване на право на обезщетения за безработица, прехвърлянето на такива обезщетения и определянето на това коя държава членка е отговорна за изплащането на обезщетения за безработица на пограничните работници и другите трансгранични работници. Случаите на сумиране на осигурителни периоди в различните държави членки са около 25 000. Приблизително 27 300 души в рамките на ЕС са прехвърлили обезщетенията си за безработица в друга държава членка, като се предполага, че броят на безработните трансгранични работници е 91 700 годишно, 53 500 от които са погранични работници.
Предложенията могат да бъдат обобщени в три направления:
1. Сумиране на осигурителни периоди за придобиване или запазване на правото на парични обезщетения за безработица – предпочетеният вариант за сумирането на обезщетенията за безработица е да се изисква минимален период от три месеца, през който лицето да е осигурено в държавата членка на последната си дейност, преди да придобие правото да сумира осигурителните периоди в миналото (като изиска от държавата членка на предишната месторабота да предостави обезщетения, когато това условие не е изпълнено). Този вариант е предпочетен пред други опции, които позволяват сумиране едва след един ден или един месец осигуряване или допускат референтните доходи, получавани в държавата членка на предишната месторабота, да бъдат взети предвид при изчисляването на обезщетенията за безработица след един или след три месеца дейност в компетентната държава членка. Очаква се предпочетеният вариант да гарантира по-силна връзка между институциите, които са компетентни за предоставянето на обезщетения за безработица, и да доведе до икономии от 41 милиона евро, макар и с различно разпределение на разходите между държавите членки. При сега действащите разпоредби е позволено сумиране на осигурителни периоди, придобити по законодателството на друга държава – членка на ЕС дори и след само един ден на осигуряване.
В тази връзка се въвежда и нова разпоредба, с която се предвижда, че безработните лица, които се преместват да живеят в друга държава членка и стават безработни в тази държава членка след период от по-малко от три месеца, през който са работили и са били осигурени, могат да поискат прехвърляне на паричните си обезщетения за безработица от компетнтената държава членка. В този случай те трябва да се регистрират в службите по заетостта на държавата членка на последната си дейност и да спазват задълженията, необходими на лицата, искащи обезщетения за безработица съгласно законодателството на тази държава членка.
2. Износ на парични обезщетения за безработица – предпочетеният вариант е да се удължи минималният период за прехвърляне на обезщетения за безработица от три на шест месеца, като същевременно се осигури възможност за прехвърлянето на обезщетение за целия срок на действие на правото. Този вариант ще бъде съчетан с механизъм за засилено сътрудничество за подпомагане на лицата,
които търсят работа, в тази им дейност, увеличавайки възможността за реинтегрира- не на пазара на труда. Това е предпочетеният вариант пред алтернативата за предоставяне на правото за прехвърляне на обезщетенията за безработица за целия срок на действие на правото. Предпочетеният вариант няма да доведе до значителни икономически последици или големи разходи за изпълнение в сравнение с базовия вариант, тъй като от компетентната държава членка се изисква само да прехвърли обезщетения, за които вече съществува право.
С новите правила е предвидено и изключение от обичайното задължение за безработни лица, желаещи да прехвърлят обезщетенията си за безработица, които са регистрирани в службите по заетостта на компетентната държава в продължение на поне четири седмици. Това изключение е приложимо и в случая на напълно безработно лице, което избира да търси работа в държавата членка на пребиваване, и се прилага за целия срок на правото на обезщетение за безработица. Разпоредбата предоставя на такива лица избора да се регистрират в службите по заетостта в държавата членка на пребиваване или в държавата членка на предишната дейност.
При сега действащите правила запазването на правото на получаване на парично обезщетение за безработица от 3 до максимум 6 месеца (т.нар. износ) е възможно в следните граници и при следните условия:
– преди заминаването си лицето трябва да е регистрирано като търсещо работа и да е било на разположение на службите по заетостта на компетентната държава най-малко в продължение на четири седмици, след като е останало безработно;
– лицето трябва да се регистрира като търсещо работа в службите по заетостта на държавата, в която отива, в срок 7 дни, след като е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта в компетентната държава и трябва да спазва организираната там контролна процедура, както и условията, установени от законодателството на тази държава;
– износът се запазва за максимален срок 3 месеца от датата, на която лицето е престанало да бъде на разположение на службите по заетостта на държавата, която напуска. Ако в 3-месечен срок от тази дата лицето се завърне в компетентната държава и се постави на разположение на службите по заетостта, продължава да получава обезщетение за срока, който му остава. По изключение тримесечният срок може да бъде удължен до максимум 6 месеца, в случай че лицето представи доказателства, че има разумни основания да се приеме, че ще успее да си намери работа през удължения период (напр. посещава курс за преквалификация, който ще му помогне да си намери по-лесно работа);
– обезщетенията се отпускат и изплащат съгласно законодателството на компетентната държава, т.е. за нейна сметка директно на лицето по посочена от него банкова сметка и без посредничеството на институцията на държавата, където лицето е заминало да търси работа;
– ако заинтересованото лице се завърне в компетентната държава при или преди изтичането на срока, през който има право (от 3 до 6 месеца), то продължава да има право на обезщетение съгласно законодателството на тази държава. Лицето загубва всички права на обезщетения съгласно законодателството на компетентната държава, ако не се завърне там при или преди изтичането на посочения срок, като в изключителни случаи компетентните служби или институции могат да разрешат завръщане на заинтересованото лице на по-късна дата, без то да губи правата си;
– максималният общ период на запазване правото на ПОБ между два периода на заетост е установен на три месеца, освен ако законодателството на компетентната държава е по-благоприятно, като компетентните служби или институции могат да удължат този период до максимум шест месеца.
С новите правила е предвиден засилен контрол върху безработното лице по отношение на търсенето на работа в държавата членка, където то е изнесло паричното си обезщетение за безработица. Въвежда се задължение за институцията на държавата членка, където лицето е изнесло паричното си обезщетение за безработица, да изпраща ежемесечни доклади на държавата членка, която изплаща паричното обезщетение по отношение на цялата
релевантна информация за статута на безработното лице и активността му на пазара на труда.
3. Изплащане на парични обезщетения за безработица за лица, които по време на последната си заетост са пребивавали в държава членка, различна от компетентната държава – предпочетеният вариант е държавата членка на последната месторабота да отговаря за изплащането на обезщетения за безработица, когато пограничният работник е работил там в продължение на поне 12 месеца, а в останалите случаи за това да отговаря държавата членка на пребиваване. В резултат на това, настоящата процедура за възстановяване на разходите ще бъде премахната. Този вариант е предпочетен пред разгледаните алтернативи, а именно или на пограничните работници да се предостави изборът къде да подават заявленията си за обезщетения за безработица, или държавата членка на последната месторабота да отговаря за изплащането на тези обезщетения във всички случаи. Смята се, че този вариант ще увеличи икономическите разходи от 416 на 442 милиона евро, но пък ще намали регулаторните разходи от 9,9 на 3,7 милиона евро.
При сега действащите правила, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава членка, различна от компетентната държава членка, и което продължава да пребивава в тази държава членка или се върне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка по пребиваване, като получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Важно условие за получаване на обезщетение по това законодателство е безработното лице да е на разположение на службите по заетостта на държавата членка, от която иска да получава обезщетение за безработица, въпреки че то може, като допълнителна мярка, да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Коя е държавата членка по пребиваване се определя съгласно концепцията за т.нар. център на жизнените интереси, като в зависимост от случая могат да се вземат предвид критерии като продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност; постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; кога- то става въпрос за студенти – източникът на техните доходи; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане. В случай че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии, се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване. Следва да се има предвид, че изброяването на посочените критерии не е изчерпателно. При определяне на пребиваването може да се отчитат и други обстоятелства. Освен това, нито един от критериите не е решаващ, тъй като разпределението на тежестта им зависи от конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. Като решаващ критерий може да се приеме единствено намерението на лицето, в случай че пребиваването не може да се определи въз основа останалите критерии.
По новите правила, за да се елиминират неблагоприятните последици за осигурителната система на държавата членка по пребиваване, която ще трябва да отпуска парични обезщетения за безработица без преди това да е събирала от работника осигурителни вноски за този риск, действащата правна уредба е предвидила процедура, съгласно която компетентната институция на държавата членка, на чието законодателство последно е бил подчинен осигуреният, ще възстанови на институцията по пребиваване пълния размер на обезщетенията, предоставени през първите
три месеца, като размерът на изразходваната сума през този период не може да бъде по- голям от размера, платим в случай на безработица, съгласно законодателството на компетентната държава членка. Периодът на възстановяване се удължава до пет месеца, когато заинтересованото лице през предходните 24 месеца е завършило периоди на заетост или самостоятелна заетост от поне 12 месеца в държава членка, на чието законодателство последно е било подчинено, кога- то тези периоди биха били от значение за придобиване право на парично обезщетение за безработица. Единственото изключение от това правило се прилага по отношение на Швейцария, която възстановява на държавата членка, която отпуска паричните обезщетения, част от направените от работниците на нейна територия осигурителни вноски за безработица, а не размера на изплатените парични обезщетения за безработица.

 В случай че новото предложение бъде възприето от държавите  членки и възстановяването на разходи между държавите членки бъде премахнато, компетентната държава членка ще бъде определяна в зависимост от продължителността на осигуряването на работника.

Освен изброените 4 основни области на промени, се предвиждат и редица технически изменения. Те се отнасят до приоритизирането на производните права на обезщетения за болест, възстановяването на разходите за медицински прегледи, изчисляването на средните годишни разходи в областта на обезщетенията за болест и въвеждането на мерки за улесняване на идентифицирането на измами или грешки при прилагането на регламентите, включително въвеждането на по-либе- рална основа за периодичния обмен на лични данни между държавите членки.
Освен това са преразгледани процедурите за възстановяване на неправомерно изплатени обезщетения за социална сигурност, с цел да бъдат приведени в съответствие с еквивалентните процедури в Директива 2010/24/ЕС относно взаимната помощ при събиране на вземания, свързани с данъци, такси и други мерки, в частност с цел създаване на единен инструмент, който да се използва за предприемане на мерки по правоприлагане, както и стандартни процедури за искане на взаимна помощ и уведомяване за актове и решения, свързани с даден иск. Този единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки в запитаната държава членка отразява основното съдържание на първоначалния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и представлява единственото основание за мерките за събиране и обезпечителните мерки, предприети в запитаната държава членка. Към настоящия момент от обхвата на разпоредбите на директивата са изключени задължителните вноски за социална сигурност, дължими на държавата членка, както и обезщетенията, които се предоставят от институциите за социална сигурност.
В областта на защитата на лични данни, препратката е към разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО, който ще се прилага от 25 май 2018 г. от всички държави – членки на ЕС.
Предложението на ЕК съдържа също така редица периодични технически актуализации, за да се отразят промените в националното законодателство, които оказват въздействие върху прилагането на разпоредбите на ЕС.
На последно място предложението дава нови правомощия на ЕК да приема делегирани актове в съответствие с чл.290 от Договора за функционирането на ЕС, за да се улесни и ускори законодателната процедура за изменение на приложенията към Регламент (ЕО) №883/2004, специфични за всяка държава.
Промените в Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 следват т.нар. обикновена законодателна процедура и реда за приемането им, предвиден в чл.294 от Договора за функционирането на ЕС. Към настоящия момент, при българското Председателство на Съвета на ЕС, те са на етап разглеждане и обсъждане в Работната група по социални въпроси. Очаква се към края на 2018 г. те да бъдат разгледани от Европейския парламент и да влязат в сила през 2019 г.