В края на миналата година в „Държавен вестник“, бр.102 от 21.12.2017 г., бяха обнародвани множество промени в няколко закона, които бяха обединени от една обща философия – да осигурят много по-всеобхватна закрила на правото на работниците и служителите да получат заработените си трудови възнаграждения. Промените обхванаха Кодекса на труда, в който се създаде срок за изплащане на обезщетенията при прекратяване на трудовия договор (чл.228, ал.3 от КТ). С друга група промени се засилиха контролните правомощия на Инспекцията по труда във връзка с възможността й да осъществява контрол на неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовия договор (чл.399, ал.1, чл.404, ал.1, т.12 от КТ). Разшири се възможността цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство да бъде осъществяван от Инспекцията по труда, съгласно чл.399, ал.1 от КТ, и след момента на прекратяване на трудовия договор, когато се отнася до контрол по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
Промените в търговското законодателство са в няколко насоки:
1. Променен е редът за прехвърляне (продажба) на цяло предприятие или на дялове от дружества с ограничена отговорност, в които има нает персонал на трудови договори.
Промените в Търговския закон, в сила от 22.12.2017 г., засегнаха реда и начина на прехвърляне на предприятия, в които има назначен персонал, но и които са имали нает персонал до три години назад, считано от деня на прехвърляне на предприятието. Съгласно чл.15 от Търговския закон (ТЗ), регламентиращ извършването на сделки с цели предприятия, едно предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършена писмено с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Съгласно новата алинея четвърта предприятие, в което има наети работници и служители, може да се прехвърли едва след като отчуждителят (който се явява работодател на наетите работници и служители) изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, трудови правоотношения с които са прекратени до 3 години преди прехвърлянето на предприятието. В случая следва да се приеме, че подобно ограничение за осъществяване на сделката касае не само дружествата, в които към момента на прехвърлянето им има нает персонал, но и такива, в които в предходен период е имало наети работници, на които при прекратяване на трудовите договори са останали дължими и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения. Свързани с неплатените трудови възнаграждения са и осигурителните вноски за същите бивши и настоящи работници и служители. Целта на законодателя е ясна – да преустанови порочната практика недобросъвестни търговци да прехвърлят предприятия, които дължат заплати и осигуровки на работниците, на социално слаби граждани, с което да се прегражда пътят на работниците да получат своите заплати и обезщетения. Така се осигурява максимално голяма защита по отношение на неизплащането на трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски. Естествено промените целят най-вече да ангажират отговорността на работодателя, който следва да изпълни задълженията си към работниците и служителите, а и към Националната агенция за приходите, свързани с осигурителните права на тези работници и служители, преди да престане да бъде собственик на предприятието, натрупало задълженията към наетите от него лица.
С новата алинея 5 на чл.15 от ТЗ се създава един противоречив текст: ако страните се договорят изрично, предприятието може да се прехвърли и ако приобретателят (купувачът на предприятието) изпълни задълженията по ал.4. С този текст се дава възможност на „договаряне“ за дълга, произтичащ от заплати и осигуровки на настоящи и бивши работници. Считам, че ако тази законова възможност остане, ще създаде правен ред да се заобиколи от недобросъвестни търговци забраната в чл.15, ал.4 от ТЗ да се прехвърлят предприятия с финансови проблеми и дългове към работниците и служителите на социално слаби граждани, които, както показва практиката до момента, с готовност се „договарят“ да изпълнят задълженията и да изплатят трудовите възнаграждения, обезщетенията и задължителните осигурителни вноски на работниците и служителите.
С промените през 2018 г., обнародвани в „Държавен вестник“, бр.15 от 2018 г. и в сила от 16.02.2018 г., в чл.16 се създадоха нови три алинеи: 2, 3 и 4 от ТЗ.
Новата ал.2 предвижда, че вписването на сделката по чл.15, ал.4, а вероятно и по ал.5 от ТЗ, се извършва след представяне от от- чуждителя (продавача) на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл.15, ал.4.
Агенцията по вписванията незабавно уведомява за подадената декларация Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.
Предвидено е редът за уведомяването на Инспекцията по труда да се определя съвместно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ и изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Целта на това уведомяване е Инспекцията по труда, по сигнал или по собствена инициатива, да може да извършва проверки за достоверността на декларираните от търговците факти. При установяване на несъответствие между декларираните и установените факти Инспекцията е оправомо- щена да изпраща резултатите от проверката на органите на прокуратурата.
В ал.4 изрично е предвидено, че образецът на декларацията по ал.2 се утвърждава от министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика. Важно е да се отбележи, че текстовете на новите алинеи на чл.16 от ТЗ влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“.
Текстовете на чл.16, ал.2 – 4 от ТЗ определят реда и създават декларацията, която следва да представят търговците, а при дружествата с ограничена отговорност – и управителите, прехвърлящи цели предприятия. Декларациите се представят пред Агенцията по вписванията, като един от документите,
необходими за вписване на сделката по прехвърляне на цялото предприятие (чл.15, ал.4 от ТЗ) или за прехвърляне на дялове (чл.129, ал.2 от ТЗ). С нея търговците декларират, че отговарят на изискването на Закона да нямат неизплатени възнаграждения, обезщетения и осигуровки по отношение на настоящите и бившите работници и служители към момента на вписване на сделката в Търговския регистър (чл.15, ал.4, чл.16, ал.2 и чл.129, ал.2 от ТЗ).
Тези текстове на чл.16, ал.2 – 4 от ТЗ не бяха приети едновременно с ограничителните текстове на чл.15, ал.4 и чл.129, ал.1 от ТЗ, което доведе до невъзможност сделките, с които се прехвърляха собствеността на цели предприятия или дялове от дружества с нает персонал, да бъдат вписвани в Търговския регистър от Агенцията по вписванията. Основната причина беше, че и в двата променени текста от 22.12.2017 г. на чл.15, ал.4 и ал.5 и чл.129, ал.1 и 2 от ТЗ не беше изяснен редът, по който отчуждителят следва да установи, че към момента на прехвърлянето е изплатил трудовите възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски или да декларира отрицателния факт, а именно че към момента на сделката няма дължими, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски. Не беше регламентиран и видът на документа, който трябва да бъде представен от отчуждителите пред Агенцията по вписванията, за да се извърши вписване на прехвърлянето. Поради тази причина от 22.12.2017 г. до влизане в сила на промените от месец февруари тази година Агенцията по вписванията масово издаваше откази на дружества с нает персонал за вписване на прехвърляния, което водеше до затруднения на търговския оборот.
Целта на законодателната промяна в чл.16, ал.2 – 4 от ТЗ е да се ангажира наказателна отговорност на собственика на предприятието или на собственика на дяловете, които той желае да прехвърли на трето лице, а и на управителя на дружеството с ограничена отговорност, по реда на чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс. Текстът на разпоредбата предвижда като най-тежка санкция лишаване от свобода на попълнилите декларацията с невярно съдържание, с която потвърждават неистина или затаяват истина в писмена декларация, която по силата на закон – в случая на Търговския закон, се дава пред орган на властта (в случая пред Агенцията по вписванията), за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – конкретно на факта, че няма неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и осигурителни вноски при вписване на сделката в Търговския регистър.
Новости има и в правния ред за прехвърляне на дялове от дружество с ограничена отговорност, като те касаят отново само дружествата, в които има нает персонал и са относими когато се прехвърлят дялове от дружеството на трети лица. Съгласно чл.129 от ТЗ прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник, и ако няма неизплатени и изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работници и служители, включително и на работниците и служителите, правоотношенията с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Без съмнение и тук целта на закона е да гарантира правото на работниците да получат своевременно и в цялост дължимите им се заплати и обезщетения, както и да бъдат внесени в НАП дължимите осигуровки преди собствениците на дяловете да ги прехвърлят на нови собственици.
В случая забраната основно е насочена към възможността всички дялове да променят собствениците си и да се окажат в ръцете на социално слаби граждани, но на практика тази забрана ще представлява реална пречка пред съдружници, които имат малък брой дялове, да ги прехвърлят на трети лица в случаите, когато дружеството като цяло дължи на работниците си (бивши и настоящи) заплати, обезщетения или осигуровки. В тези случаи трудно може да се предположи, че собственикът на 5 или 10 дяла реално ще бъде в състояние да окаже влияние върху управителя на дружеството или върху собственика или собствениците на останалите около 90 дяла да изчистят всички задължения към работниците и служителите и към НАП, за да може този миноритарен собственик да прехвърли своите дялове. Вероятно при такива ситуации единственият безпроблемен начин да се извърши сделка с дя- ловете от този съдружник ще бъде той да ги прехвърли на някой от останалите съдружници, тъй като прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно и без спазване на процедурата по ал.2, относима само за дружествата, в които има или е имало нает персонал, в срок от 3 години преди извършването на сделката.
В чл.129, ал.2, с изменението на текста от 16.02.2018 г., беше направено допълнение, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър, след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1. Член 16, ал.2 – 4 се прилагат съответно. И този текст влиза в сила от 16.02.2018 г.
2. Промени има и в основанията, при наличието на които се предполага, че търговец е изпаднал в несъстоятелност – чл.608, ал.1, т.4 от ТЗ. Тези обстоятелства не касаят търговската дейност на търговеца, а са свързани с допуснати от търговеца нарушения на трудовото законодателство.
Текстът на чл.608 от ТЗ регламентира кога се предполага, че търговец е неплатежоспособен. Неплатежоспособност на търговец е налице, ако търговецът, който е и работодател, не е изпълнил задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите. В случая се касае за закъснение при заплащането на най- малко по едно трудово възнаграждение на поне една трета от работниците и служителите за повече от два месеца.

В тази връзка е важно да уточним, че Инспекцията по труда приема, че едно трудово възнаграждение е  платено, когато е платено изцяло –  както основното, така и допълнителните възнаграждения, включително такова за придобит трудов стаж и професионален опит, допълнително възнаграждение за положен нощен или извънреден труд, командировъчни разходи: дневни, пътни или квартирни пари и т.н.
В случай че работодателите са изплатили част от трудовото възнаграждение на работниците и служителите, възползвайки се от правната възможност на чл.245 от КТ, за нуждите на производството по несъстоятелност се приема, че трудовото възнаграждение не е платено и е дължимо.

Разбира се, касае се за изискуеми и неизплатени за повече от два месеца трудови възнаграждения. Закъснението с дни или дори с месец само по себе си е нарушение на трудовото законодателство, но не е основание за обявяване на търговеца в несъстоятелност.
Друга важна особеност на тази нова правна възможност е, че тя позволява на Инспекцията по труда да включва в общия брой работници, които формират една трета от работниците и служителите, не само наетите към момента на подаване на исковата молба работници и служители, но и такива, чии- то трудови договори са били прекратени до три години преди подаване на исковата молба. Основна предпоставка, за да може такова вземане да бъде включено в исковата молба, е то да е забавено за повече от два месеца, съгласно чл.608, ал.1, т.4 от ТЗ.
3. Правото на Инспекцията по труда да подава искови молби пред търговския съд, за да иска обявяване на търговец в несъстоятелност – чл.625 от ТЗ.
След 31.03.2018 г. ще започне да се прилага допълнената разпоредба на чл.625 от ТЗ, която даде право на Инспекцията по труда да подава искова молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност. Тя има право да го упражни не във връзка със свои вземания към търговеца – работодател, а кога- то в рамките на контролните си правомощия е установила, че съответният търговец, който е и работодател по смисъла на Кодекса на труда, има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите си, включително и бивши такива работници.
Тази възможност е особено рискова за работодателите, които имат малък брой работници и служители, защото 1/3 от 10 работника или служителя са 3 – 4 работника.

Инспекцията по труда вече започна предварителни проверки, за да  идентифицира потенциално рискови работодатели, които са забавили  трудови възнаграждения на работници и служители за повече от два месеца от 2015 година до настоящия момент. Предвид очакванията на обществото, намеренията на Агенцията след 02.04.2018 г. са да се възползва в максимална степен от дадените и от закона правомощия в тази насока.

4. Промяната на чл.687, ал.1 от ТЗ от 16 февруари 2018 г. задължава синдика да впише служебно в списъка на приетите вземания вземането на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, което не е погасено по давност.
Този текст на чл.687, ал.1 от ТЗ продължава тенденцията, очертана с последния пакет от промените от 22.12.2017 г. на трудовото и търговското законодателство, да се възлагат нови задължения на различните институции, когато се касае за защита на правото на вземанията на работниците и служителите за работните им заплати. Предишната редакция на текста предвиждаше синдика служебно да вписва в списъка на приетите вземания вземането на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника, до 6 месеца преди вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност в търговския регистър. Сега вече на синдика се възлага задължението той служебно да издири и впише всички вземания на работниците и служителите, произтичащи от прекратено трудово правоотношение с длъжника в рамките на давностните срокове. Безспорно разпоредбата е насочена към защита на правата на работниците, чиито договори с обявения в несъстоятелност търговец са прекратени в по-дълъг период назад.
5. Работниците и служителите, като пълноправни кредитори на предприятието длъжник, могат да участват в одобряване на план за стабилизация – чл.789 от ТЗ.
С чл.789, ал.1, т.2 от ТЗ се дава право на работниците, в качеството им на кредитори, да гласуват предложения план за стабилизация отделно в своя клас. В случая промяната от 16 февруари 2018 г. разширява обема на работниците, които са включени в този клас кредитори. Преди промяната като кредитори с право на глас при одобряване на плана на стабилизация се включваха само кредитори – работници и служители, с вземания, произтичащи от трудови или прекратени трудови правоотношения, възникнали до 6 месеца преди датата на определението за откриване на производството по стабилизация. С промяната се премахна ограничението в този клас да влизат работници и служители, чиито трудови правоотношения са прекратени до 6 месеца преди датата на определението за откриване на производството по стабилизация.
С това се целй да се обхванат максимално голям брой работници и служители с прекратени трудови правоотношения преди датата на определението за откриване на производството по стабилизация.
Това са промените в търговското законодателство, гласувани през месец декември 2017 г. и февруари 2018 г. (в сила от 16.02.2018 г.), насочени към подкрепа на трудовите права на работниците и служителите и то основно на правото им на редовно и пълно изплащане на работните им заплати и обезщетения при прекратяване на трудовите им правоотношения.