Има ли право на болнични служител, ако има повече от 6 месеца осигурителен стаж, но стажът не е непосредствено преди болничния?

 

 

Съгласно чл.40, ал.1 о т Кодекса за социално осигуряване осигурените лица имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако имат най- малко шест месеца осигурителен стаж. Цитираната разпоредба не конкретизира кога и по какъв начин следва да бъде придобит право пораждащият стаж, както и дали същият следва да е действително положен или зачетен по реда на чл.9, ал.2 о т КСО. Достатъчно е 6-ме- сечният стаж да е налице към момента на настъпване на временната неработоспособност. Законът не се интересува също така дали стажът е положен при един или при няколко осигурители, както и дали същият е прекъснат или непрекъснат. Същевременно по аргумент на чл.9, ал.7 о т КСО, при преценка правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, не се зачита за осигурителен стаж времето: – на наборна или мирновременна алтернативна служба; – през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; – на обучение във виеше или полувисше учебно заведение, за което са внесени вноски по реда на §9, ал.2 о т ПЗР на КСО, тъй като посочените периоди о т време се зачитат за осигурителен стаж само за пенсиониране. В тази връзка в конкретния случай, ако приемем, че се касае за редовен осигурителен стаж, който не попада в обхвата на чл.9, ал.7 о т КСО, независимо, че същият не е положен непосредствено преди настъпването на временната неработоспособност, следва да изплатите на лицето дължимото му парично обезщетение, като спазите изискванията на чл.41 о т КСО и чл.5-чл.6 о т Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане.