Жена, на длъжност „хигиенист“ е родена на 16.01.1954 г. Към 01.01.2018 г. има 31 г. и 2 месеца трудов стаж. Въпросите ми са:
1. От коя дата най-рано може да се пенсионира?
2. На какво основание може да се прекрати трудовият договор? Лицето не е ползвало обезщетение за безработица в последните 10 години.
3. Може ли да се прекрати трудовият договор, от коя дата и на какво основание така, че лицето да бъде регистрирано в дирекция бюро по труда, за да ползва 1 година обезщетение, след което да се пенсионира?
4. При освобождаването по т.3 (ако има възможност) на лицето може ли да се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ?

 

През 2018 г. правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените се придобива при навършена възраст от 61 години и 2 месеца и стаж от 35 години и 6 месеца. Съгласно чл.68, ал.3 от КСО, в случай че лицата нямат право на пенсия по общия ред, до 31.12.2016 г. те го придобиват при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. За 2018 г. правото на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО се придобива от жените при достигане на възраст от 66 години и 2 месеца. Според чл.68а, ал.1 от КСО лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл.68, ал.2 от КСО, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено.
В конкретния случай служителката има навършената възраст за пенсиониране „по общия ред“ – 64 години, но не й достига осигурителен стаж. Ако няма възможност или желание да закупи недостигащия й стаж по реда на чл.9а от КСО (напр. при навършена възраст
по чл.68, ал.1 от КСО и до 5 години недостигащ осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, този стаж може да се закупи чрез внасяне на осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските), остава възможността да продължи да работи до достигане на възрастта по чл.68, ал.3 от КСО през 2020 г., когато по отношение на стажа достатъчно условие ще бъде да са натрупани 15 години действителен стаж. Отпускане на пенсия в намален размер по чл.68а от КСО в случая е неприложимо, защото лицето няма изискуемия осигурителен стаж.
Трудовото правоотношение може да бъде прекратено на всяко основание по Кодекса на труда, за което са налице съответните предпоставки. Очевидно тук са неприложими групата от основания за едностранно прекратяване на договора от работодателя, свързани с пенсионирането (чл.328, ал.1, т.10 – т.10в от КТ). Ако работодателят иска да прекрати трудовото правоотношение, той ще трябва да потърси друг механизъм – напр. да се опита да постигне взаимно съгласие, да съкрати щата и т.н.
От основанието за прекратяване на трудовия договор ще зависят и осигурително- правните последици на плоскостта на краткосрочното обществено осигуряване за безработица. Ако прекратяването на договора е станало по желание или със съгласието на работника или служителя (чл.325, ал.1, т.1 и 2, чл.326 и чл.331 от КТ) или поради виновното му поведение (при дисциплинарно уволнение), той ще получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Ако прекратяването е на безвинов- но основание по чл.328 от КТ, размерът и периодът на получаване на обезщетението ще се определят по правилата на чл.54в, ал.1 от КСО. При осигурителен стаж над 15 години лицето ще може да получава обезщетение за 12 месеца.
Придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава, или отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО или на професионална пенсия по чл.168 от КСО по време на изплащане на обезщетение за безработица, са основания за прекратяване на изплащането на това обезщетение (чл.54д, ал.1, т.3 от КСО).
По отношение на последния поставен въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Както е видно от цитираната разпоредба, предпоставка за възникване на правото на обезщетение е трудовото правоотношение да се прекратява след придобиване на право на пенсия. Ако договорът бъде прекратен по-рано, а лицето придобие недостигащия му осигурителен стаж за пенсиониране при друг работодател или като регистрирано безработно лице, право на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ няма да възникне.