Новата година дойде с някои нови правила в социалното осигуряване. Част от тях бяха направени със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ДВ, бр.92 от 17.11.2017 г.), а други със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2018 г. (ДВ, бр.99 от 12.12.2017 г.). Като по-съществени, от значение и за осигурителите, и за осигурените лица, могат да се отбележат следните изменения и допълнения в разпоредбите на КСО:
• Промяна в чл.4б, ал.1 от КСО, свързана с условията за упражняване правото на избор за промяна в осигуряването.
Припомням ви, че правото на лицата да изберат дали да се осигуряват за пенсия само в държавното обществено осигуряване (ДОО) или в ДОО и в частен универсален пенсионен фонд (УПф), бе въведено от 1 януари 2015 г., с влизането в сила на разпоредбата на чл.4б от КСО (обн. ДВ, бр.107 от 2014 г., изм. обн. ДВ, бр.61 от 11.08.2015 г., в сила от 15.08.2015 г.).
По същество правото на избор за промяна на осигуряването се свежда до това, че лицата се „отказват“ от осигуряването си в УПф и продължават (за определен период или завинаги) осигуряването си само в ДОО с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за УПФ, което им гарантира отпускането на пенсия от ДОО в пълен размер – без намаление на индивидуалния коефициент. Правото си на избор лицата упражняват чрез подаване на заявление по образец до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) лично или чрез упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно лице или по електронен път с квалифициран електронен подпис на осигуреното лице.
Съгласно действащата до 31 декември 2017 г. редакция на чл.4б, ал.1 от КСО осигурените лица можеха да упражнят правото си
на избор за промяна в осигуряването при кумулативното изпълнение на следните предпоставки:
– до навършване на възрастта по чл.68, ал.1 от КСО им остават не по-малко от 5 години;
– не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст;
– изтекла е поне една година от възобновяване на осигуряването им в УПф по реда на чл.124а от КСО.
Промяната в чл.4б, ал.1 от КСО, в сила от 1 януари 2018 г., касае само първата от изброените предпоставки и е свързана с начина на изчисляване на пределната възраст, до която лицата могат да упражнят правото си на избор. Преди промяната в чл.4б, ал.1 от КСО, НАП изчисляваше регламентирания петгодишен срок за всяко лице спрямо определената за текущата календарна година възраст по чл.68, ал.1 от КСО, а не спрямо възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, на която лицето ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Този начин на изчисляване сериозно засягаше правата на лицата поради разликата между личната им пенсионна възраст и тази за текущата година, дължаща се на предвиденото в чл.68, ал.1 от КСО ежегодно нарастване на възрастта. Считано от 1 януари 2018 г. периодът от пет години за всяко лице се изчислява спрямо възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, на която съответното лице ще придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се има предвид постепенното ежегодно нарастване на пенсионната възраст до достигане на 65 години за жените и мъжете.
В съответствие с промяната в чл.4б, ал.1 от КСО е изменена и разпоредбата на чл.124а, ал.1 от КСО, като и в нея пределната възраст за възобновяване на осигуряването в УПф е обвързана с конкретната пенсионна възраст по чл.68, ал.1 от КСО на правоимащото лице.
• Въвеждане на преходна разпоредба – §154 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр.92 от 17.11.2017 г.), регламентираща правото на избор по чл.4б от КСО на лицата, които са навършили пределната възраст за промяна на осигуряването.
С новоприетата разпоредба на §154, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО законодателят създаде правна възможност за лицата, на които до 31 декември 2018 г. включително им остават по- малко от 5 години до навършване на възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО и на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, еднократно, в срок до 31 декември 2018 г., да могат да упражнят правото на избор по чл.4б от КСО за промяна на осигуряването им от УПф във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“, на държавното обществено осигуряване. Правните последици от реализиране на тази правна възможност са следните:
– постъпване във фонд „Пенсии“/фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ на ДОО на осигурителна вноска в размер, увеличен с размера на осигурителната вноска за УПф;
– прехвърляне на натрупаните средства в индивидуалната партида на лицето от УПф в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд);
– в случай, че изборът за осигуряване само във фонд „Пенсии“/фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ на ДОО е окончателен, при отпускането на пенсия от ДОО средствата от Сребърния фонд се прехвърлят към фонд „Пен- сии„/фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ на ДОО;
– при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ДОО същата следва да се отпусне в пълен размер, без намаление на осигурителния доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент.
. Важна и в съответствие със . създадената възможност за пра-
1′ во на избор за осигуряване в уни- ( версален пенсионен фонд на лицата ■ / по §154, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО е ло следващата алинея 2 от същия текст, в сила също от 1 януари 2018 г. Тя урежда правото на лицата да поискат
преизчисляване на отпуснати вече пенсии, ако едновременно са налице следните условия:
– отпусната им е пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална дата от 15 август 2015 г. до 31 декември 2017 г. включително;
– пенсията е изчислена с намален индивидуален коефициент съгласно чл.70, ал.7 от КСО (в ред. до 31.12.2017 г.).
За да упражнят правото си по §154, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО, пенсионерите следва да подадат в ТП на НОИ, което изплаща пенсията, две заявления: заявление за преизчисляване на отпусната с намален индивидуален коефициент пенсия от ДОО (УП-25) и заявление за прехвърляне на натрупаните средства по индивидуалната партида в УПф във фонд „Пенсии“/фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ на държавното обществено осигуряване (УП-25.1). Първото заявление – обр. УП-25 подлежи на разглеждане от пенсионните органи на НОИ, а второто – обр. УП-25.1 – от съответното пенсионноосигурително дружество (ПОД), управляващо универсалния пенсионен фонд, в който е осигурено лицето. Образци и на двете заявления могат да се намерят на страницата на НОИ, в рубриката „За потребителя“, подрубрика „формуляри“/„формуля- ри и образци за пенсии“ – http://www.nssi.bg/ forusers/forms/121-pensionsforms. Заявленията могат да бъдат подадени както лично, така и от упълномощени лица, като за подаване на заявлението за прехвърляне на средствата от индивидуалната партида на правоимащото лице упълномощаването следва да е изрично и с нотариална заверка на подписа на упълномо- щителя.
. : ■ ; Важно е да се има предвид, че предвиденият в §154, ал.2 от ПЗР на  ЗИДКСО срок до 31 декември 2018 г. е преклузивен, което означава, че с про-
“ ; пускането му се погасява правото на т. л: лицата за поискат преизчисляване на отпуснатите им с намаление на индивидуалния коефициент пенсии.

Правните последици от направените волеизявления по §154, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО са следните:
– отпуснатата и изплащана на заявителя пенсия се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е подадено заявлението – напр. при подадено заявление на 15 февруари 2018 г. пенсията ще се преизчис- ли, считано от 1 март 2018 г.;
– в първия работен ден от месеца, следващ месеца на подаване на заявленията (в дадения пример 1 март 2018 г.), пенсионноосигурител- ното дружество изчислява размера на средствата по индивидуалната партида на лицето по стойността на един дял, валидна за предходния работен ден, и закрива индивидуалната партида. В случай че бъде постановен отказ за преизчисляване на пенсията, дружеството възобновява воденето на партидата от датата на закриването й;
– в 7-дневен срок от постановяване на разпореждане за преизчисляване на пенсията без намаление на индивидуалния коефициент ТП на НОИ изпраща по електронен път във формат, утвърден от управителя на НОИ, информация за това на съответното ПОД, което в едномесечен срок от получаването й превежда натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице в УПф към фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“, на ДОО. Едновременно с превода на средствата ПОД изпраща по електронен път на НОИ информация за размера на преведените средства от индивидуалната партида във формат, утвърден от управителя на института. В 7-дневен срок от превода дружеството изпраща на осигуреното лице с писмо с обратна разписка извлечение от индивидуалната му партида и го уведомява за извършеното прехвърляне на средствата;
– от първо число на месеца, следващ месеца, в който е подадено заявлението за преизчисляване на пенсията (в дадения пример 1 март 2018 г.), всички дължими за лицето осигурителни вноски за ДЗПО в УПф се превеждат във фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“, на ДОО. При постановяване на разпореждане за отказ за преизчисляване на пенсията НАП превежда всички дължими за лицето осигурителни вноски
за ДЗПО по сметка на съответния УПф, в който лицето е било осигурявано преди подаването на заявлението;
– след упражняване на субективното право по §154, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО лицата не могат отново да изберат да възобновят осигуряването си в УПф, независимо от обстоятелството, че продължават на упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване.
Останалите промени, извън посочените по- горе, направени със ЗИДКСО (ДВ, бр.92 от 17.11.2017 г.), не засягат пряко правата и задълженията на осигурителите и осигурените лица, поради което няма да са предмет на настоящия коментар.
Внимание изискват обаче промените, направени с §3 от ПЗР от ЗБДОО за 2018 г., а именно:
• Следвайки принципа за равнопоставеност на осигурените лица, с промените в чл.4а, ал.3 и ал.6 от КСО размерите на осигурителните вноски за фонд „Пенсии“ за морските лица, както и поредността на доходите, върху които се внасят осигурителни вноски за тях при осигуряване на повече от едно основание, се уеднаквяват с тези за останалите, наети по трудови и приравнените им правоотношения лица, а именно – 19,8% за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., и 14,8% за лицата, родени след 31 декември 1959 г. По този начин се прекратява по-благоприятното третиране на морските лица спрямо останалите категории осигурени лица, предвид това, че през 2017 г. вноската за фонд „Пенсии“ за тях бе с един процент пункт по-висока от тази за морските лица.
• Изменението в чл.6, ал.2, т.2 от КСО кореспондира с отпадането от 1 януари 2018 г. на диференцираното определяне на месечния осигурителен доход за самоосигу- ряващите се лица. Считано от 1 януари 2018 г. всички самоосигуряващи се лица ще дължат авансови осигурителни вноски върху месечен доход, не по-нисък от 510 лв. и не по-висок от 2600 лв. За регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители минималният осигурителен доход ще е 350 лв.
• С допълнението в чл.6а от КСО се осигурява прилагане на установения в разпоредбата режим на осигуряване и по отношение на лица, обичайно осъществяващи дейност като заети в две или повече държави членки, спрямо които приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност се определя въз основа на чл.12 от Регламент 883/2004. Съгласно тази норма лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. С допълнението в чл.6а се регламентира дължимост в тези случаи на осигурителните вноски върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а когато в приемащата държава не са определени минимални ставки на заплащане – върху минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 от КСО и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл.6, ал.2, т.1 от КСО.
• С промяната в чл.9, ал.6, изр.2 от КСО се конкретизира, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето, през което определен кръг роднини са полагали грижи за лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ, при условие, че за това време лицата, полагали грижите, не са били осигурени или не са получавали лична пенсия. До промяната предвид това, че видът на пенсията не бе уточнен, от нормата не можеше да се ползва лице, което не е работило, тъй като се е грижило за дете с увреждане над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ, но е получавало наследствена пенсия от починалия си съпруг/а. С новата редакция правната норма ще изпълнява по-пълноценно вложения в нея
смисъл – лицата да могат да придобият право на лична пенсия, като обстоятелството, че са овдовели и сами са полагали грижите за болния, не утежнява допълнително положението им. Заедно с това, изрично е регламентирано, че правото, установено в чл.9, ал.6 от КСО, може да се ползва само от едно лице, като се имат предвид случаи, когато грижите са полагани от повече от едно от лицата, посочени в разпоредбата – съпруг (съпруга), родител (осиновител), баба/дядо.
• Считано от 1 януари 2018 г. е отменена нормата на чл.42, ал.2 от КСО, според която лицата с прекратено правоотношение имаха право на парично обезщетение за временна неработоспособност, настъпила до 30 дни от прекратяване на осигуряването. Мярката е насочена към намаляване на злоупотреби с право, като се отчита основното предназначение на обезщетението за временна неработоспособност да замести липсващия доход от труд, както и това, че лицата с прекратено осигуряване в повечето случаи имат право и получават други плащания – обезщетение за оставане без работа и др. обезщетения от работодателя, парично обезщетение за безработица от ДОО, пенсия. Не на последно място с отмяната на чл.42, ал.2 от КСО се отстранява и едно съществено противоречие с принципите на солидарната осигурителна система, като се премахва възможността за получаване на осигурителни обезпечения от неосигурени лица. Предвид това, че отмяната на чл.42, ал.2 от КСО е в сила от 1 януари 2018 г., право на парично обезщетение за временна неработоспособност ще имат лицата, чието осигуряване е прекратено преди тази дата и временната неработоспособност е също с начална дата преди 1 януари 2018 г.
• С изменението в чл.54а, ал.1 от КСО се променят условията за придобиване на право на парично обезщетение за безработица. От началото на 2018 г. изискването е лицата да имат най-малко 12 месеца осигурителен стаж от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването като осигурени за безработица, за да придобият право на това обезщетение. За сравнение до 31.12.2017 г. нормативната уредба изискваше наличие най- малко на 9 месеца осигуряване за риска „Безработица“ от последните 15 месеца. С промяната в чл.54а, ал.1 от КСО се създава възможност за включване в кръга на лицата с право на парично обезщетение за безработица и лица, наети за изпълнението на сезонни работи.
• С допълнението в чл.54б, ал.1 от КСО се въвежда максимален дневен размер на паричното обезщетение за безработица, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване.
Тази законодателна мярка е въведена с оглед тенденцията за нарастване броя на лицата, по отношение на които са приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Съгласно разпоредбата на чл.62 от Регламент (ЕО) №883/2004 за тези лица, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица, институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата членка, чи- ето законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. При прякото прилагане на цитираната разпоредба, ако в 24-месечния референтен период за определяне размера на обезщетението за безработица лицето има потвърден осигурителен период в друга държава – членка на Европейския съюз, размерът на обезщетението се определя от осигурителния доход през последния завършен осигурителен период, независимо от неговата продължителност и от това къде е завършен. Въвеждането в чл.54б, ал.1 и ал.2 от КСО на максимален размер на паричното обезщетение за безработица гарантира спазването на принципа за равнопоставеност на осигурените лица. Въвеждането на максимален дневен размер на паричното обезщетение за безработица не накърнява правата на осигурените лица, предвид това, че максималният дневен размер на обезщетението се определя на база максималния размер на месечния осигурителен доход.
• С допълнението в чл.54б, ал.3 от КСО
като основание за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица за срок от 4 месеца и в минимален размер са включени
чл.331 от КТ и аналогичния му чл.107а от ЗДСл. И при двете разпоредби се касае за прекратяване на правоотношението със съгласието на лицето, доколкото същото е предложено от работодателя/органа по назначаването обезщетение и е прието от осигуреното лице.
• Промяната в чл.54в, ал.1 от КСО е
свързана с промяна в сроковете за изплащане на паричните обезщетения за безработица, като отчита по-адекватно осигурителния принос на лицата във фонд „Безработица“ за времето след 31.12.2001 г.
• С преходната разпоредба на §4 от ПЗР на ЗБДОО за 2018 г. се уреждат заварените случаи – определянето на правото, размера и срока на изплащане на паричното обезщетение за безработица на лицата, чието осигуряване е прекратено преди 1 януари 2018 г., като изрично се предвижда извършването на преценката да е по действащия преди промяната ред.
От значение са и промените в задължителното пенсионно осигуряване:
• Измененията в чл.69б, ал.1 – 3 от КСО са по-скоро прецизиращи, а именно изрично се посочва, че изискването лицата да не са придобили право на пенсия по чл.168 или да са променили осигуряването си по чл.4в от КСО като условие за отпускане на пенсия от ДОО се отнася за всички категорийни работници, вкл. и за работещите под земята.
С новата редакция на чл.69б, ал.4 от КСО изрично се регламентира право на пенсия при предвидените специални условия да имат само лицата, работещи при условията на чл.104, ал.3 от КСО, на които трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.1 и 2 от Кодекса на труда и които към датата на прекратяване на договора са изпълнили предвидените в разпоредбата кумулативни предпоставки – сбор от осигурителен стаж и възраст 90, 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл.104, ал.3, и навършена възраст 45 години и 4 месеца към 31 декември 2017 г. След 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 50 години за мъжете и жените.

• Допълнението в чл.69в, ал.3 от КСО
също е с цел прецизиране на нормата. С него се уточнява, че при представяне на допълнително положен учителски осигурителен стаж след пенсиониране на учителите, на които е отпусната пенсия по чл.68, ал.1 от КСО и се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, на чия- то база е определена добавката, се допълва с месеците, за които има внесени осигурителни вноски в този фонд, като така се отчита допълнителният принос на работещите учители към него.
• Макар да е с изцяло нова редакция, разпоредбата на чл.70 от КСО не внася съществени изменения в правилата за изчисляване размера на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. На практика са прецизирани някои съществуващи неточности в текстовете, а също така ясно са разписани правилата за изчисляване на индивидуалния коефициент, действащи до и след 01.01.2019 г., в т.ч. и тези за намаляване/ненамаляване на дохода, от който се изчислява индивидуалният коефициент, когато лицето е осигурявано в УПФ за ДЗПО, съответно когато лицето е променило осигуряването си и средствата от партидата му в УПФ са прехвърлени в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, както и когато са транс- ферирани на основание чл.129, ал.15 от КСО във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл.69“.
Съобразени са както въведеното през 2015 г. изискване изчисляването на коефициента след тази дата да се извършва въз основа на осигурителния доход на лицата за периодите след 31 декември 1996 г. до датата на отпускане на пенсията, така и изискването за помесеч- но определяне на съотношението между осигурителния доход на лицето и средния осигурителен доход за страната за същия период. Във връзка с отпадането от 01.01.2019 г. на осигурителния доход за т.нар. три най-добри години преди 01.01.1997 г. от формулата за изчисляване на индивидуалния коефициент. са уредени случаите, когато лицата имат осигурителен доход за посочения период, но не и за времето след 31.12.1996 г.
• Предвид влизащия в сила от 1 януари 2019 г. нов начин за изчисление на индивидуалния
коефициент, с разпоредбата на §5 от ПЗР на ЗБДОО за 2018 г. е регламентирано, че при изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсии, отпуснати с начална дата до 01.01.2019 г., техният индивидуален коефициент ще се определя по действащите до 01.01.2019 г. разпоредби на КСО.
• Промяната в чл.89а, ал.1 от КСО относно отпускането на социална пенсия за старост е редакционна, предвид това, че от 1 януари 2017 г. срокът по чл.94 от КСО е 2-месечен, а не шестмесечен.
• Предвид това, че при наследствената пенсия правопораждаща е датата на смъртта, но същевременно за месеца, в който лицето е починало, се изплаща пенсия, и с оглед избягване на двойно плащане, с новата ал.4 на чл.94 от КСО изрично се регламентира, че началната дата на наследствената пенсия и на т.нар. вдовишка добавка по чл.84 от КСО е датата, следваща датата на прекратяване на пенсията на наследодателя, ако заявлението е подадено в двумесечен срок от датата на смъртта на наследодателя.
• Промените в чл.95, 96 и 97 от КСО са взаимообвързани и уреждат прекратяването, респ. възстановяване на пенсията в случаите, когато пенсионерът не се е явил за преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като е бил повикан служебно, в т.ч. и когато се установи, че неявяването е поради уважителни причини. До промяната на посочените разпоредби, в тези хипотези пенсията се спираше.
• С промяната в чл.98, ал.2 от КСО се
създава възможност дължимите суми по разпореждания за възстановяване на неоснователно изплатени суми за пенсия, освен чрез прихващане от пенсия, да се събират и чрез запор по банкови сметки на длъжника.
• Считано от 1 юли 2017 г., на основание §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр.61 от 11.0.2015 г.), всички „стари“ пенсии (отпуснати с начална дата до 31 декември 2016 г.) бяха преизчислени, като в пенсионната формула всяка година зачетен осигурителен стаж бе умножена с определен със ЗБДОО за 2017 г. процент на стойност 1,126. В резултат на  извършеното преизчисление, представляващо на практика ново изчисляване на размера на всяка пенсия с по-висока тежест на годините и месеците зачетен осигурителен стаж и последващи го автоматично всички други извършени през годините осъвременявания и преизчислявания от датата на отпускането или преизчисляването на пенсията до 1 юли на съответната година, различните пенсии получиха различно увеличение. Макар и напълно законосъобразен, този начин на преизчисление на пенсиите породи недоволство сред гражданите, което мотивира законодателя да промени правилата за преизчисление на пенсиите.
С приетата нова редакция на §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр.99 от 12.12. 2017 г.) се регламентира, че когато преизчисленият с новата тежест за година осигурителен стаж размер на пенсията е по-нисък от размера й преди преизчисляването, увеличен със същия процент, пенсията се определя в по-високия размер. Очакването е през 2018 г. в резултат на преизчислението на пенсиите, отпуснати до 31 декември 2017 г. с тежест на година осигурителен стаж 1,169 и при прилагането на новата редакция на §53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО всички „стари“ пенсии да се увеличат с 3,8%.