Имаме ли право да променим мястото на работа на служител (от гр.Велико Търново в гр. Варна), като длъжността не се променя или е необходимо да го командироваме с негово съгласие за по-дълъг период?

 

 

Общият принцип, възприет в Кодекса на труда, е да не се допуска едностранна промяна на трудовото правоотношение. Изключение от това правило е едностранната промяна на мястото и характера на работа, но само в следните случаи – производствена необходимост, престой, непреодолими причини (по чл. 120 КТ), а също и при трудоустрояване на работника или служителя (по чл. 317 КТ).
Законът поставя ограничение за периода на едностранна промяна на мястото и характера на работа, като това не може да става за период, по-продължителен от 45 календарни дни в рамките на една календарна година.
В случай че не е налице някоя от изброените предпоставки, остава единствено възможността за командироване в друго населено място при условията на чл. 121 КТ:
– когато командироването е за срок до 30 календарни дни без прекъсване не е необходимо съгласието на работника или служителя;
– когато командироването е за срок по- дълъг от 30 календарни дни без прекъсване съгласието на работника или служителя се взема предварително.

Необходимо е да имате предвид и че командироването, без значение от срока, е допустимо когато се извършва за нуждите на предприятието.