В трудовите договори на персонала не сме определили процент за прослужено време, тъй като работодателят е определил брутно възнаграждение като кръгла сума. Грешно ли е това?

 

 

Съгласно чл.66 от КТ във всеки един индивидуален трудов договор задължително се вписват:
1. Данни за работодателя – юридическо лице или едноличен търговец – наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, БУЛСТАТ, данъчен номер, името/имената на лицето/ли- цата, което/които го представляват, единния граждански номер или личен номер – за чужденец.
2. Данни за работника или служителя – името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер – за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа;
3. Мястото на работа – за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
4. Работното място – отдел, сектор, цех или друго обособено място, където лицето ще изпълнява трудовата си функция;
5. Наименованието на длъжността – съобразно длъжностно щатно разписание и характера на работа – това е трудовата функция на работника, която се определя от предмета на дейност, извършвана от работника и най-често в трудовия договор се посочва, че характера на работа е определен съобразно длъжностна характеристика;
6. Датата на сключването на договора и началото на неговото изпълнение – тези две дати може и да бъдат различни, тъй като съгл. чл.63 от КТ, работникът има право да се яви за да започне изпълнение на трудовите си функции в 7 дневен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до НОИ за сключването на съответния договор.
7. Времетраенето на трудовия договор безсрочен трудов договор или за определен срок. В случай че договорът е срочен се посочва и съответния срок (конкретна дата, или съответно до завършване на определена работа, до завръщане на заместван работник или до провеждане и спечелване на конкурс).
8. Размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски – когато на лицето се полага повече от един вид платен годишен отпуск, в трудовия договор се изписват поотделно дните отпуск, съобразно вида им. В тези случаи не се допуска сумиране на дните различни отпуски и общо изписване на сбора в трудовия договор.
9. Еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор – в зависимост от вида на договора:
– безсрочен – 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца (чл.326, ал.1, изр.1 от КТ);
– срочен – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл.326, ал.1, изр.2 от КТ).
– за допълнителен труд – 15 дни (чл.334, ал.1 от КТ ).
Имайте предвид, че ако не е посочен конкретен срок се счита, че е уговорен минималния по закон срок за предизвестие.
10. Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане – тъй като самите видове възнаграждение се дължат на различни основания е задължително да бъдат изписани отделно – както основанието за плащане, така и размера на всяко от тях:
– основното възнаграждение за длъжността, изписано цифром и словом;
– допълнителното възнаграждение за прослужено време – най-удачно е това възнаграждение
да е посочено като процент от основното възнаграждение за длъжността;
– другите допълнителни възнаграждения, ако такива се дължат – в левове или проценти, в зависимост от характера на плащане.
11. Продължителността на работния ден или седмица – съобразно договореното.
12. С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.
Видно от Вашето запитване, Вие не сте спазили изискването на т.10 от изложеното по-горе и сте определили едно общо възнаграждение на работниците.
Възможно е определената твърда сума да се явява само основно трудово възнаграждение за съответна длъжност, но ако работниците имат право и на допълнително възнаграждение за продължителна работа, това трябва да е посочено в договора.
Другият вариант е посочената твърда сума да включва в себе си и възнаграждението за прослужено време (клас). Но по този начин е невъзможно да се проследи дали изобщо изплащате възнаграждение за прослужено време, дали то не е в размер, по-малък от законово установения – 0,6 % за всяка прослужена година (чл.3, ал.3 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения), както и върху каква сума се изплаща този процент и дали основното трудово възнаграждение не е по-малко от МРЗ, определена за страната.
И в двата случая е нарушена разпоредбата на чл.66, ал.1, т.7 от КТ, което се явява нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, съгласно чл.414 от КТ, и при констатиране на това нарушение от органите на Инспекция по труда работодателят ще бъде санкциониран.
Основното трудово възнаграждение, уговорено с индивидуалния трудов договор, не се променя и служи за база, от която се изчисляват и към която се прибавят всички  допълнителни трудови възнаграждения. Това изисква в индивидуалния трудов договор да бъдат посочени договореният индивидуален размер на основната заплата и съответните на нея допълнителни възнаграждения, които имат задължителен характер и съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения са задължителни за заплащане при работа по трудово правоотношение.
В разпоредбата на чл.16 НДРЗ изрично е предвидено, че в индивидуалния трудов договор се определят и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. От друга страна в разпоредбата на чл.3, ал.1 НДДТВ е предвидено, че за продължителна работа се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент от основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния договор. Следователно в индивидуалния трудов договор трябва да е посочено основното трудово възнаграждение, процентът на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и другите допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Именно поради тези съображения не би могло да се счита, че ако в трудовия договор месечното трудово възнаграждение е посочено в твърд размер като сбор от основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време, са спазени изискванията на чл.66, ал.1, т.7 КТ.
За да коригирате тази нередност в трудовите договори на работниците Ви, е най-удачно да сключите с тях допълнителни споразумения към трудовите договори, в които да се определят съответните размери на основното и допълнителните трудови възнаграждения, които им се дължат.
Не забравяйте, че ако са налице условията за това, трябва да определите и съответно да изплащате и другите видове допълнителни възнаграждения съгласно НДДТВ – за работа при вредни или други специфични условия на труд (чл.4 НДДТВ), за по-висока лична квалификация на лицата с научна степен (чл.5 от НДДТВ), за отработени нощни часове (чл.6 от НДДТВ) и др.