Служител работи на 4-часов работен ден по допълнителен трудов договор. Същият работеше по основен трудов договор на 8 часа при друг работодател, но поради промяна в щатното му разписание преминава на 4-часов работен ден. Въпросите ми са:
– трудовият му договор при нас как трябва да се формулира – пак ли остава допълнителен или вече и двата стават основни?
– трябва ли да се вписват в трудовата книжка в к.4 месечното трудово възнаграждение и продължителността на работното му време по двата договора, тъй като сега те се допълват до пълен работен ден – 8 часа? Досега му вписваха данните само по основния трудов договор, тъй като служителят работеше на пълно работно време от 8 часа и това не даваше отражение на трудовия му стаж, трябваше само да му издадем УП-3.

 

В практиката често се среща объркването, че това кой договор е „основен“ и кой е „допълнителен“ се определя от продължителността на работното време. Това разбиране обаче противоречи на законовата дефиниция, дадена в §1, т.12 от ДР на КТ на понятието „основно трудово правоотношение“. Според цитираното определение „основно“ е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Казано с други думи, критерият за това кой трудов договор е основен е единствено датата на сключването му.
Няма значение обстоятелството, описано в запитването, че поради изменение на основния трудов договор работното време по него е станало непълно, и то не прави и двата договора основни. Договорът с друг работодател продължава да се явява допълнителен трудов договор, сключен на основание чл.111 от КТ (т.нар. „външно съвместителство“).
Тези уточнения имат важно практическо значение. Правният режим на трудовите договори за допълнителен труд е различен от този на основните – те не се вписват в трудовата книжка (тъй като предходното трудово правоотношение не е прекратено), по тях не винаги се начислява допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (а само когато основното трудово правоотношение е за непълно работно време – до допълването му до съответната редовна месечна продължителност на работното време) и имат още едно, специално основание за прекратяване – с 15-дневно предизвестие от всяка от страните (чл.334 от КТ).
Тъй като съгласно чл.355, ал.2 от КТ за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най- малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения, и работата на 4 часа по основното трудово правоотношение е достатъчна, за да се зачете „пълен“ трудов стаж на работника или служителя. Единствената практическа последица от промяната на работното време по първия (основния) договор по отношение на втория работодател ще е, че той следва да започне да начислява и изплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (арг. от чл.12, ал.8 от НСОРЗ).