Първоначална оценка на ДМА и ползване на частичен данъчен кредит

Дружеството е закупило автомобил с право на данъчен кредит с данъчна основа – 100 000 лева и ДДС – 20 000 лв. Автомобилът ще се третира както за управленска дейност, така и за лични нужди в съотношение 70:30. Ще се ползва данъчен кредит в размер на 14 000 лв. Неизползваният данъчен кредит в размер на 6000 лв. ще се включва ли в данъчната основа, по която автомобилът ще бъде заведен в ДАПл (106 000 лв.), и въз основа на тази стойност ли ще се изчисляват амортизациите, които ще бъдат в съотношение 70:30?
106000 : 48 (мес.) = 2208,33 месечна амортизация
2208.33 х 70% = 1545,84 разход за амортизации
2208.33 х 30% = 662,49 лични нужди за облагане с данък върху разходите.
Или данъчната основа би следвало да бъде 100 000 лв. в ДАПл и отделно да се обложи неизползваният данъчен кредит (6000 х 10%):
100 000 : 48 (мес.) = 2083,33 месечна амортизация
2083.33 х 70% = 1458,34 разход за амортизации
2083,33 х 30% = 624,99 лични нужди за облагане с данък върху разходите?

 

Първоначалната оценка на ДМА за предприятията, които съставят финансови отчети на база НСС, се определя по реда на СС 16 – „Дълготрайни материални активи“. Съгласно параграф 4 от СС 16, първоначалната оценка на всеки ДМА се оценява по цена на придобиване, която включва както покупната цена, така и митата и невъзстановимите данъци. След като дружеството ще ползва частичен данъчен кредит в размер на 14 000 лева, то тогава сумата от 6 000 лева за него ще представлява невъзстановим данък, поради което въпросните 6 000 лева следва да се включат в първоначалната оценка на ДМА. По този начин съответният автомобил ще има цена на придобиване в размер на 106 000 лева и върху тази стойност дружеството ще трябва да начислява счетоводни и данъчни амортизации съобразно своята счетоводна политика и възприети годишни данъчни амортизационни норми в ДАПл.
При положение че за автомобила е възприета годишна данъчна амортизационна норма в размер на 25%, то в ДАПл. годишната данъчна амортизация на данъчния амортизируем актив ще бъде определена в размер на 26 500 лева (106 000 лв. х 25% = 26 500 лв.), а начислената данъчна амортизация за един месец ще бъде в размер на 2 208,33 лева (26 500 лв. / 12 месеца = 2 208,33 лв.).
По отношение на определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО ви обръщаме внимание на факта, че същата се определя по реда на чл. 215а от ЗКПО (следва да имате предвид, че третирането на лично ползване на активи е различно в ЗКПО и ЗДДС). Или за определяне на данъка върху разходите в натура, когато същите са свързани с превозно средство, данъчната основа се определя, като общият размер на всички разходи (данъчни амортизации, гориво-смазочни материали, застраховки, местни данъци, винетка
и др.п.) се умножи по:
1. по съотношението:
а) между изминатите за лично ползване километри и общите изминати километри от съответното превозно средство, или
б) между часовете на лично ползване на превозното средство и общите часове на използване на превозното средство, или
2. по 50 на сто.

Определяне на основна и съпътстваща доставка

Общо определената цена като условие за. прилагане на. чл. 128 от ЗДДС

Българска фирма, регистрирана по ЗДДС в България, има поръчка от чуждестранен клиент, регистриран по ДДС в Германия, за изработка на шприц форма (матрица) за пластмасови палети. След изработката матрицата става собственост на чуждестранния клиент, но остава при фирмата – доставчик, която ще я използва, за да изработване на пластмасови палети за същия чуждестранен клиент. На определени от него дати палетите ще се изпращат в Германия. За сделката българската фирма е получила от клиента си авансово плащане.

Поставят се следните въпроси:
1. Какво е третирането по ЗДДС на изработката на шприц формата? Може ли да се третира изработката й като услуга, при положение че фирмата – доставчик закупува материали за своя сметка, които влага при изработката и?
2. Следва ли да се издаде фактура за получения аванс?
По своята същност матрицата е материална вещ и представлява стока. Ако изработването й се разгледа като самостоятелна сделка, то при прехвърлянето на собствеността й на немския клиент възниква данъчно събитие за доставка, местоизпълнението на която съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е на територията на страната и доставчикът й следва да начисли 20 на сто ДДС.
В случая обаче матрицата е изработена с цел да бъде използва при производството на палети, предназначени за същия клиент, т.е. изработена е като инструментална екипировка на чуждестранен клиент, която става негова собственост, но остава в България и ще се използва при изпълнение на негови поръчки за изработка на пластмасови палети, които ще се изпращат в Германия. При това в зависимост от това дали палетите ще се изработват с материали на немския клиент или с материали на българската фирма за последната ще възникват съответно доставки на услуги за изработка на ишлеме или ВОД. Следователно при тези обстоятелства от гледна точка на ЗДДС доставката на матрицата е доставка, която е пряко свързана с изработването на палетите и с възникващите при това бъдещи доставки на услуги или ВОД. Това означава, че при коментираните обстоятелства изработването и доставката на палетите са основна цел на сделката между българската фирма и немския й клиент, т.е. доставката на матрицата е съпътстваща доставка, която спомага осъществяването на основната. В такива случаи разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС регламентира, че съпътстващата доставка следва режима на облагане на основната.
Този ред на облагане се основана на практиката на Съда на ЕС, според които при определени обстоятелства две или повече формално самостоятелни доставки, които могат да се извършат отделно и по този начин да бъдат съответно обложени или освободени, трябва да се считат за една единствена сделка, щом не са независими. В такива случаи данъчният режим на съпътстващата доставка ще е същият, с който се облага основната доставка (Решение от 27.10.2005 г. по дело С-41/04, т. 21). Една доставка трябва да бъде разглеждана като съпътстваща или допълваща дадена основна доставка, когато за клиентите първата не представлява цел сама по себе си, а начин те да ползват при най-добри условия основната услуга на доставчика (Решение от 25.02.1999 г. по дело С-349/96). Това дава основание да се направи извод, че при коментираните обстоятелства доставката на матрицата ще съпътства бъдещите (основни) доставки на услуги по изработката на пластмасовите палети и следва да има техния данъчен режим. Като условие за това обаче разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС изисква цената за двете доставки да бъде определена общо. Нещо, което информацията от запитването не дава възможност да се определи точно как е договорено.
Означава ли това обаче, че, ако в случая има уговорено отделно възнаграждение за доставките на палетите и за доставката на матрицата редът за данъчно третиране по чл. 128 от закона на последната е неприложим?
Според практиката на данъчната ни администрация отговорът на този въпрос е положителен – щом цената на доставките не е определена общо, чл. 128 от закона е неприложим. Според практиката на Съда на ЕС обаче, това че за основна и съпътстващи я доставки са договорени отделни цени не е от съществено значение (виж Решение на СЕС от 27.10.2005 г. по дело С-41/04) за приложимостта на въпросния ред. Становището на СЕС по въпроса е категорично, че обстоятелството, че няма уговорена една обща цена, не може да превърне едни съпътстващи и допълнителни по своя характер услуги или стоки в самостоятелни доставки със свое отделно данъчно третиране. В този смисъл хипотезата на чл. 128 от ЗДДС ще е приложима и ако цената за изработването на матрицата е определена отделно от тази за палетите и нейната доставка ще следва режима за облагане на последните. При това в зависимост от обстоятелството дали те ще се изработват с материали на немския клиент или на българската фирма при изпълнението на поръчката
им ще възникват доставки:
• на услуги с местоизпълнение в Германия, където е установен получателят им (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и чл. 44 от Директивата за ДДС), ако палетите се изработват с материали на клиента. За услугите си фирмата следва да издава фактури без начислен ДДС, а като основанието за това ще посочва в документа „чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и се вписва текст „обратно начисляване“ („Reverse charge“). Данъкът за доставките ще бъде дължим от получателя – германската фирма съгласно член от действащото в Германия законодателство съответстващ на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС;
• ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, ако основният материал за производството на палетите е собственост на българския доставчик и те се транспортират до Германия (или до друга държава – членка). За удостоверяването на тези доставки е нужно фирмата да притежават доказателствата, предвидени за доказване на ВОД съгласно чл. 45 от ППЗДДС.
Редът за документиране, регистриране и отчитане на получения от българската фирма аванс ще зависи от това как ще се квалифицира доставката Й към немския Й клиента – като доставка на услуга – в случай че работата на палетите е на ишлеме, или като ВОД – ако ги изработва със собствени материали.
Ако доставката Й се квалифицира като услуга, то по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС за получения аванс следва да се издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на получаването му. Данъчната основа по тази фактура следва да намери отражение както в дневника за продажби и справка-декларацията за ДДС, така и във VIES-декларацията на фирмата за съответния данъчен период.
Ако доставките на палетите са ВОД, не е необходимо авансовото плащане да се документира с фактура, преди първите изработени стоки да бъдат изпратени на клиента. В този случай съгласно чл. 113, ал. 5 от ЗДДС фактурата трябва да бъде издадена най-късно на 15-то число на месеца, следващ този на възникването на данъчното събитие за доставката им, т.е. прехвърлянето на собствеността върху палетите на немския им купувач.

Осигуряване на собственик на ЕООД по трудов договор в собственото му дружество

Собственик на ЕООД от 2016 г. не полага личен труд в него. Има назначен управител. Сега иска да работи в собствената си фирма, но само и единствено на трудов договор, т.е. без да се осигурява като самоосигурява- що се лице. Възможно ли е това?

 

 

Собственикът на ЕООД подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се лице единствено при положение, че упражнява трудова дейност в това си качество, т.е. в следните хипотези:
– когато лицето е вписано в търговския регистър като управител, но не се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), тъй като не получава възнаграждение от дружеството за работата си по договор за управление;
– когато лицето не е вписано в търговския регистър като управител, но полага личен труд в дружеството в качеството си на собственик, както в описания във въпроса случай.
Когато собственикът на капитала реши да работи в собственото си дружество по трудов договор, са възможни следните хипотези:
1. Както институциите, контролиращи прилагането на трудовото и осигурително законодателство, така и съдебната практика еднозначно приемат, че е недопустимо лицето да работи в собственото си дружество по трудов договор на длъжност „управител“ или аналогична, тъй като правото не допуска т.нар. договаряне сам със себе си.
2. Когато собственикът на ЕООД е възложил управлението на дружеството на друго лице, което е вписано в търговския регистър като управител, няма никаква пречка да работи
по трудов договор в дружеството си на каквато и да е длъжност, с изключение на „управител“ или аналогична. В тази хипотеза лицето, изпълняващо функциите по управление и представителство на дружеството подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, а собственикът подлежи на осигуряване като лице, работещо по трудов договор.
3. Когато собственикът на ЕООД е вписан в търговския регистър като управител на същото, съдебната практика приема, че няма пречка едновременно с това да работи по трудов договор с дружеството, при положение че трудовите функции по този договор се различават и не се припокриват с правата и задълженията, които същият има по договора за управление. В този смисъл са: Решение №11790 от 03.11.2016 г. по адм. д. №13857/2015 г., ВАС; Решение от 01.12.2014 г. по адм. д. №684/2014 г. на АС – Перник; Решение от 30.10.2015 г. по адм. д. №437/2015 г. на АС – Монтана; Решение от 25.03.2015 г. по гр. д. №4588/2014 г. на РС – Сливен; Решение №238 от 19.06.2015 г. по гр. д. №275/
2015 г. на ОС – Сливен; Решение №553 от 06.07.2015 г. по гр. д. №578/2015 г. на РС – Шумен; Решение №270 от 11.12.2015 г. по гр. д. №494/2015 г. на ОС – Шумен; Решение №8276 от 22.12.2016 г. по адм. д. №5670/
2016 г. на АС – София и др.
Мотивите, с които съдилищата приемат, че дори в случаите, когато е и управител на дружеството, е допустимо и законосъобразно едноличният собственик на капитала да работи в дружеството и по трудов договор, с произтичащото от това задължително осигуряване, могат да бъдат обобщени по следния начин:
– Не е налице договаряне сам със себе си по смисъла на чл.38 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), което води до нищожност на договора, защото страните по правоотношението са дружеството като юридическо лице и неговият собственик като физическо лице.
– Трудът се предоставя на различен правен субект, с който възникват и отношенията на власт и подчинение, а именно – дружеството, тъй като едноличното дружество с ограничена отговорност и собственикът на неговия капитал са различни правни субекти в организационно и имуществено отношение.
– Търговският закон – чл.147, ал.3 допуска сключване на договори между едноличния собственик на капитала и учреденото от него търговско дружество, а в Кодекса на труда липсва забрана за сключване на такива трудови договори.
В тази хипотеза обаче лицето следва да се осигурява на две основания – като изпълнител по договор за управление по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и като лице, работещо по трудово правоотношение.

Наближава 30 април — време е за изравняване на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица

Самоосигуряващите се лица извършват дейност, която е източник на доходи, на собствен риск, поради което и дължат осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Самоосигурява- щи се са лицата по чл.4, ал.3, т.1 – 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно:
1. лицата, упражняващи по регистрация свободна професия и/или занаятчийска дейност, като за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
– на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицен- зирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането и други;
– за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
– като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън изрично посочените по-горе.
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества (т. нар. граждански дружества по чл.357 – 364 от Закона за задълженията и договорите);
3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
—Осигуряване на самоосигуряващите —се лица
• Обхват на осигуряването.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, т.е. за пенсия. По свое желание те могат да се осигуряват и за рисковете общо заболяване и майчинство.
Самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, независимо от нейния вид (за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест и т.н.), се осигуряват и внасят съответните осигурителни вноски по свое желание. Независими от това, че са пенсионери, и независимо от това, че може да са избрали да не се осигуряват за пенсия, самоосигуряващите се лица подлежат на задължително здравно осигуряване.
• Осигурителен доход за внасяне на авансови осигурителни вноски.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година.
Доколкото предстои изравняване на осигурителния доход за предходната година, припомняме параметрите за осигурителния доход през 2017 г.
В чл.9, ал.1 и 2 от ЗБДОО за 2017 г. са установени следните диференцирани размери на минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия им доход за 2015 г. като само- осигуряващи се лица, а именно:
– при облагаем доход до 5400 лв. – 460 лв.;
– при облагаем доход от 5400,01 до 6500 лв. – 500 лв.;
– при облагаем доход от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 550 лв.;

– при облагаем доход над 7500 лв. – 600 лв.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2015 г., както и за започналите дейност през 2016 и 2017 г., е 460 лв.
По отношение на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители за 2017 г. е установен преференциален минимален осигурителен доход в размер на 300 лв.
Максималният месечен размер на осигурителния доход за 2017 г. е 2600 лв.
През 2018 г. отпадна диференциацията на минималния доход за самоосигуряващите се в зависимост от облагаемия им доход за предходната година, като е определен минимален месечен размер на осигурителния доход от 510 лв.
Увеличен бе и размерът на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 350 лв.
Размерът на максималния месечен осигурителен доход за всички категории осигурени лица е непроменен – 2600 лв.
• Окончателен размер на осигурителния доход.
Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДфЛ). Той не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Върху така определения годишен осигурителен доход самоосигуряващите се лица дължат окончателни осигурителни вноски за фонд „Пенсии“, родените след 31.12.1959 г. – и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), както и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ (фонд „ОЗМ“), ако са избрали да се осигуряват за рисковете общо заболяване и майчинство. Срокът за внасяне на окончателните осигурителни вноски съвпада със срока за подаване на данъчната декларация – 30 април на следващата година.
Съгласно чл.6, ал.10 от КСО регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които произвеждат само непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Понятието „непреработена растителна и животинска продукция“ има своята легална дефиниция в §1, ал.1, т.9 от Допълнителните разпоредби на КСО и според посочената разпоредба това е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
За доходите си от преработена растителна и/или животинска продукция, както и за доходите от други дейности, подлежащи на годишно изравняване, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители определят окончателен размер на осигурителния си доход както всички самоосигуряващи се лица.
Значение на осигурителния доход при ползване на осигурителни права от самоосигуряващите се лица
За осигурителен стаж на самоосигуряващи- те се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите авансови осигурителни вноски, без да се следи внасянето на окончателни осигурителни вноски. По този начин осигурителните права и размерът на осигурителните плащания на самоосигуряващите се лица се съобразяват с действителния им принос в осигуряването.
За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват освен за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение (поради липса на изискуемия 6-, съответно 12-месе- чен осигурителен стаж).
При определяне на индивидуалния коефициент за пенсия на самоосигуряващите се лица се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Когато след отпускане на пенсията самоосигуряващото се лице е внесло осигурителни вноски върху осигурителен доход, който не е зачетен при отпускане на пенсията, същият ще бъде взет предвид и ще повлияе върху размера й. Това е валидно най-вече в случаите, когато лицето се пенсионира, без да е внесло окончателните си осигурителни вноски за текущата година като самоосигуряващо се лице, тъй като същите са дължими в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДфЛ), т.е. до 30 април на следващата година.
В обратната хипотеза, когато след изплащане на осигурителни плащания, били те краткосрочни обезщетения или пенсии, се представят нови документи или данни, имащи значение за определяне правото и размера на плащането от ДОО, получените в повече от дължимия размер осигурителни плащания подлежат на възстановяване.
Определяне на годишния —осигурителен доход от самоосигуряващите се лица
За да определят годишния си осигурителен доход за 2017 г., самоосигуряващите се лица попълват Справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход на ГДД за 2017 г. Справката се състои от две таблици – Таблица 1 за определяне дохода, върху който се дължат вноски за ДОО и ДЗПО, и Таблица 2 за определяне дохода, върху който се дължат вноски за здравно осигуряване. Към двете таблици има подробни указания за тяхното попълване.
Определянето на окончателния размер на осигурителния доход се извършва за всеки месец, през който е упражнявана съответната дейност.
В колона 3 се попълват доходите от дейности по чл.4, ал.1 и ал.10 и по чл.4а от КСО, т.е. доходи от трудови и приравнените им правоотношения (вкл. от служебни правоотношения, от работа по договори за управление и контрол, от дейност на член кооператор в кооперацията, от изборни длъжности и т.н.), както и тези от работа по еднодневни трудови договори в земеделието по чл.114а от КТ.
Когато месечният осигурителен доход, вписан в колона 3, е равен на максималния месечен осигурителен доход от 2600 лв., не се попълват съответните редове на колона 4. Това разрешение съответства на правилото на чл.6, ал.11 от КСО, съгласно което за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 10 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение (по граждански договор/и).
В справката към годишната данъчна декларация за 2016 г. за първи път бе създадена колона (колона 5), в която се попълват всички облагаеми доходи от упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице, независимо от това колко дейности упражнява лицето, вкл. и възнаграждения от работа без трудови правоотношения, по граждански договори.

На ред 13 в колона 5 самоосигуряващите се лица попълват сбора от облагаемите доходи за всички дейности, които упражняват (доходи от дейност като едноличен търговец, доходи от продажба на произведени преработени продукти от земеделска дейност като регистриран земеделски стопанин или тютюнопроизводител, доходи от дейност като собственик или съдружник в търговско дружество или като член на неперсонифици рано дружество, доходи от упражняване на свободна професия и/или занаятчийска дейност, доходи от работа по граждански до- говор/и и т.н.). Декларирането на доходи от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния доход произтича от правилото, че възложителят на работата не начислява и не внася дължимите осигурителни вноски при изплащане на възнаграждение по граждански договор на лице, което декларира, че е самоосигуряващо се.
Впоследствие, посоченият в ред 13 на колона 5 облагаем доход се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице, без значение дали през съответния месец е упражнявало дейност само един ден, няколко дни или пък цял месец. При деленето се получава месечният облагаем доход, който се попълва на съответните редове от колона 5.
В колона 6 се попълва осигурителният доход, формиран като сбор от сумите на съответните редове на колони 3 и 4.
В колона 7 се вписва сборът от сумите на съответните редове в колони 3 и 5, като се прилага ограничението на максималния месечен размер на осигурителния доход, т.е. посочената в колоната сума не може да е по-голя- ма от 2600 лв.
Годишният осигурителен доход, върху който трябва да се внесат окончателните осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна – надвнесените осигурителни вноски се прихващат или се възстановяват по реда на чл.129 от ДОПК, по посочена от лицето банкова сметка.
Надвнесените суми подлежат на прихващане със задължения на лицето или на възстановяване по посочена от него банкова сметка само при положение, че посоченият в колона 5 облагаем доход от всички дейности, които лицето упражнява, е по- малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Адвокат на свободна практика – как изчислява облагаемия си оборот за регистрация по ДДС?

Адвокат на свободна практика – как изчислява облагаемия си оборот за регистрация по ДДС? След приспадането на нормативно признатите разходи ли оборотът му не трябва да надхвърля 50 000лв., за да не се регистрира задължително по ДДС или преди?

 

По силата на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена, а не стойността, която се облага с данък по реда на ЗДДФЛ. Ето защо във вашия конкретен случай данъчната основа следва да бъде определена като всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки (чл. 26, ал. 2 от ЗДДС), без да се приспадат нормативно признатите разходи по реда на ЗДДФЛ.

Облагат ли се по ЗДДС сделките и обмяната с биткойни

Криптовалутите са особено актуална и популярна тема в света на технологиите, а все повече и във финансовите среди заради възможността за реализиране на печалба. В настоящото изложение ще разгледаме въпроса как следва да се третира обмяната на дадена виртуалната валута като биткойн и други срещу традиционната валута от гледна точка на данъка върху добавената стойност (ДДС). В частност е необходимо по- задълбочено изясняване на обхвата на случаите на освобождаване на финансови сделки.
Какво представлява биткойна като най-известната дигитална валута?
Всяка криптовалута притежава своя платежна система, при която сделките по покупко-продажба на криптовалутата се записват в глобален дигитален регистър на транзакции (споделена счетоводна книга), наречен „блокова верига“ (block chain). Транзакциите и публичният регистър са кодирани (криптографирани, затова валутата се нарича „криптовалута“).
В публичния регистър се записват всички транзакции, извършвани в системата, на принципа на блокове, означаващо, че когато се извършват нови транзакции, те се добавят като „блок от сделки“ към съществуващата до момента блокова верига (регистъра).
Публичният регистър поначало е децентрализиран, което означава, че сделките се осъществяват между равностойни участници без намесата
на посредник (например банка) и се контролират от самите тях и чрез компютърен алгоритъм, а не централно от държавата.
Това позволява транзакциите да бъдат извършвани много бързо и с ниски разходи, което е основното предимство на криптовалутните системи.
Думата биткойн произлиза от английските думи bit – единица, информация, и coin – монета. Самата система Bitcoin е платежна интернет услуга с отворен код, чрез която се извършват финансови операции в партньорската мрежа (peer-to-peer). Биткойнът представлява закодирана цифрова поредица, която отговаря на определени математически условия, не подлежи на фалшификация и е непроследима.
С други думи, биткойн е съвкупност от две неща:
• глобална разплащателна система;
• парична дигитална единица (валута), ползвана в тази разплащателна система.
Биткойн мрежата е напълно неутрална, за- щото няма централен орган, който да контролира участниците в нея.
Сдобиването с биткойни от дадено лице (физическо или юридическо) може да стане по един от следните начини:
• чрез закупуването им от платформа за обмен (борса) срещу реална валута;
• чрез заработването им в процеса на добиване („копаене“) на биткойни.

Важно е да отбележим, че на този етап виртуалните валути не се издават или гарантират от държавни или финансови институции, но се приемат все повече като средство за разплащане.
Как следва да се облагат сделките с дигитални валути по реда на ЗДДС?
В ЗДДС няма законодателна уредба на т.нар. виртуални валути като биткоин, лаиткоин (litecoin) или други подобни. Относно статута на т.нар. виртуални валути, тяхното придобиване и обмяна не са установени особени правила и при обсъждането на зададените въпроси следва да се изхожда от общите правила на закона и практиката на Съда на ЕС.
Създаването на биткоин (дигитални монети) се осъществява чрез специализирани компютърни системи посредством изчисляване на дадени алгоритми. Процесът на придобиване на биткоин чрез изчислителна работа се нарича „добиване“. Доколкото „добивните“ дейности на биткоин може да бъдат определяни като деиности, свързани с обработка на данни или предоставяне на информация, следва да се прецени дали е налице възмездна доставка на услуга по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС и следователно дали принципно попада в обхвата на Директивата за ДДС. А от друга страна, в случаи че сделките по обмяна са облагаеми, е необходимо да се изясни и дали те подлежат на облагане с ДДС, т.е. не са освободени от данъка.
Обмяната на биткоини като възмездна доставка на услуга в практиката на СЕС
Съдът на ЕС вече се е произнесъл по подобен въпрос в дело First National Bank of Chicago, като е посочил, че обмяната на валути, при която дадена банка фиксира различни курсове за покупката и продажбата на съответните валути, представлява възмездна доставка на услуга. В цитирания случай облагаемата доставка на банката се състои единствено в обмяната, но не и в прехвърлянето на
самите валути. Съдът не намира това прехвърляне нито за доставка на стоки, нито за доставка на услуги, тъй като валутите представляват законно платежно средство. Съдът приема, че принципно възнаграждението за облагаемата доставка на услуга е разликата между покупната и продажната цена на съответните валути.
Решението изхожда от обстоятелството, че самото прехвърляне на законни платежни средства безспорно не представлява данъчно събитие по ДДС. Напротив, по принцип то може да бъде само насрещната престация на облагаема доставка. Това е така, защото ДДС е данък върху крайното потребление на стоки. Настоящите законни платежни средства обаче поначало нямат — за разлика напр. от златото или цигарите, които пряко или косвено се използват или са били използвани и като платежно средство — друго практическо приложение освен като платежно средство. Функцията им при сделките се свежда до улесняването на обмена на стоки в икономическата система, като самите те обаче не се употребяват или използват като стоки.
Каквото важи за законните платежни средства, би следвало да важи и за други платежни средства, чиято функция се изчерпва до това да бъдат такива. Дори тези фактически утвърдени платежни средства да не са законово гарантирани и контролирани, за целите на ДДС те все пак изпълняват същата функция като законните платежни средства и поради това, съгласно принципа на данъчния неутралитет в проявлението му на принцип на равно третиране, поначало следва да се третират по еднакъв начин.
Това съответства на съдебната практика. Тя третира законните и други фактически утвърдени платежни средства — като ваучери с номинална стойност или придобиването на „права на точки“, които по-късно могат да бъдат заменени срещу ползване на хотел или на жилище – до голяма степен по еднакъв начин, като приема, че и в последните случаи прехвърлянето на платежните средства не представлява облагаема сделка.

Според съда и биткойните са фактически утвърдено платежно средство. Притежанието им няма друг смисъл, освен към някакъв момент отново да бъдат използвани като платежно средство. Ето защо за целите на данъчното събитие по ДДС те следва да се третират както законните платежни средства.
Изхождайки от изложените съображения, Съдът в решение по дело С- 264/14 от 22 октомври 2015 г. се мотивира, че и за биткойни- те трябва да се приложи съдебната практика, установена с решение First National Bank of Chicago, като подчертава, че самото им прехвърляне действително не съставлява данъчно събитие. Спорът по дело С-264/14 е свързан с преюдициалното запитване на шведските данъчни служби по повод случая на г-н Давид Хедквист, основал услуга за обмен на дигитална валута. Според тях, както и според колегите им в Германия, транзакциите с биткойн не трябва да бъдат обхванати от директивата на Европейския съюз, която освобождава валутните транзакции от данък добавена стойност.
Данъчните във Великобритания са на противното мнение – че това е валута. В цитираното решение по дело С-264/14 съдът заключава, че обмяната на традиционни валути срещу единици
от виртуалната валута „биткойн“, представлява възмездна доставка на услуга по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС.
Данъчно освобождаване на обмяната на биткоини в практиката на СЕС
Разпоредбата на член 135, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС предвижда, че държавите членки освобождават сделките, засягащи по-специално „валута, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство“.
В постоянната си съдебна практика, СЕС напомня, че сделките с нетрадиционни валути — тоест с валути, различни от паричните единици, които са законни платежни средства в една или повече държави, доколкото тези валути са приети от страните по дадена сделка като платежно средство, алтернативно на законните
платежни средства, и нямат друго предназначение, освен да се използват като платежно средство – представляват финансови сделки.
Така от контекста и от целта на член 135, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС следва, че едно тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че тя се отнася единствено до сделките с традиционните валути, би отнело част от действието Й.
В разглежданото дело С-264/14 съдът пояснява, че безспорно виртуалната валута „биткойн“ няма друго предназначение, освен да се използва като платежно средство, и че тя се приема от определени оператори за тази цел. Съдът допълва също, че дигиталната валута не представлява нито ценна книга, материализираща право на собственост върху дялове от юридически лица, нито ценна книга от подобно естество.
С оглед на гореизложените съображения съдът постановява, че член 135, параграф 1, буква д) от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от ДДС по смисъла на тази разпоредба.
С други думи, Съдът на Европейския съюз решава, че он- лайн обменът на традиционна валута в дигиталната биткойн онлайн ще бъде освободен от потребителски такси (вкл. и от ДДС), както е освободен и обменът между „валути, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство“.
Следователно, когато данъчно задължено лице извършва обмен на виртуална с традиционна валута срещу възнаграждение, явяващо се разликата между цените, по които то купува и продава валутата, лицето извършва финансова услуга, която е предмет на освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, за която по силата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък. Същевременно данъчната основа на извършваната финансова услуга (сделка) за покупко-продажбата (обмена) следва да бъде определена по реда на чл. 42, ал. 3 от ППЗДДС като положителна разлика (положителен марж) между отчетените съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти приходи и разходи от валутни операции, реализирани за съответния данъчен период. Приходите и разходите от последващи оценки (преоценки) на чуждестранна валута не трябва да участват при формирането на данъчната основа.
Практиката на НАП относно данъчното третиране на търговията с криптовалути
НАП счита, че продажбата на биткойн представлява доставка на услуга, доколкото при виртуалната валута не се касае нито за пари в обращение, нито за чуждестранна валута, но същевременно има стойност съгласно определението на чл. 8 от ЗДДС. НАП презюми- ра, че дори биткойните да не представляват пари в класическия смисъл и да нямат номинална стойност, поради факта че те се използват за замяна срещу пари, стоки или услуги, търгуването с криптовалута ще представлява доставка на финансови услуги по смисъла на чл. 46 от ЗДДС и следователно ще е освободена доставка.
Независимо, че посочените доставки се определят от НАП като освободени по смисъла на чл. 46 от ЗДДС и съответно неподлежащи на облагане с ДДС, следва да се има предвид, че в оборота за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС се включват и доставките на финансови услуги, когато са свързани с основната дейност на лицето (чл. 96, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от ЗДДС). В този смисъл е разяснение № 23-34-50 от 08.07.2014 г. на ЦУ на НАП и писмо № 94-00-144 от 16.10.2017 г. на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. В последното изрично е посочено, че данъчната основа на сделката с крип- товалута като вид сделка, представляваща доставка на „други прехвърляеми инструменти“, е цената, платена при придобиване на криптова- лутата.
Практиката на НАП относно данъчното третиране на „добива“ на криптовалути
В практиката си НАП приема, че добиването на биткойн ще е облагаема доставка, когато лицето извършва услуга по добиване на биткойни и доставката е с място на изпълнение на територията на страната съгласно на чл. 12 ЗДДС. Данъчната основа на доставката и извършеното авансово плащане формират облагаемия оборот за целите на регистрация по ЗДДС, в случаите когато лицето не е регистрирано по ЗДДС. Задължение за регистрация би възникнало и в случаите по чл. 97а ЗДДС – за получени и/или предоставени услуги, имащи за предмет добиване/ “копаене“ на криптовалути. В този смисъл са разяснения № 23-34-50 от 08.07.2014 г. на ЦУ на НАП, № М-24-31-32 от 08.07.2014 г. на ЦУ на НАП и писма № 53-04-273 от 07.08.2014 г. на Дирекция „ОДОП“ – София, № 94-00-144 от 16.10.2017 г. на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив и писмо № 94-00-15 от 02.02.2018 г. ТД „ОУИ“ – Пловдив.