Първоначална оценка на ДМА

Акционерно дружество „Пролет“ АД закупи три апартамента в София, за които е подадена данъчна декларация в район Възраждане – съгласно изискванията на ЗМДТ. Въпросът ни е как да бъдат заведени в счетоводството за начисляване на амортизации. И следва ли да начисляваме и внасяме данък 10% по чл. 204 и 205 от ЗКПО?

 

 

Първоначалната оценка на нетекуидите (дълготрайни) материални активи е въпрос, чието решение зависи от приложимите счетоводни стандарти. В този смисъл, чл. 13, ал. 1 и ал. 3 от Закона за счетоводството определя, че активите и пасивите, се оценяват първоначално и респективно последващо в съответствие с избраната счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети, т.е. Според НСфОМСП или според МСфО.
В настоящото запитване не е посочена възприетата база за изготвяне на финансови отчети, затова нашият отговор ще бъде конструиран така, все едно вие прилагате националната счетоводна база в лицето на НСфОМСП.
В този случай приложимият за целта счетоводен стандарт ще бъде СС 16 – Дълготрайни материални активи. Съгласно параграф 4 от него, първоначално всеки дълготраен материален актив трябва да се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му, а именно:
а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);
б) разходи за първоначална доставка и обработка;
в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;
г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;
д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;
е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за демонтаж и извеждане на актива от употреба и възстановяване
на терена, върху който е бил инсталиран активът;
ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.
При покупка на апартаменти като преки разходи, необходими във връзка с придобиването и въвеждането в експлоатация на недвижимостите със сигурност следва да отчетете – нотариалните такси, данъка за възмездно придобиване на имущество по реда на ЗМДТ, таксата по вписване, платените комисионни на посредниците по намиране и сключване на договора за покупко-продажба, размера на ДДС, ако за същия нямате право на приспадане по смисъла на ЗДДС, както и други такива.
Що се касае дали експлоатацията на апартаментите следва да се облага с данък върху разходите по смисъла на чл. 204 от ЗКПО ще зависи изцяло от начина, по който използвате съответните апартаменти. Ако използвате апартаментите за представителни цели, свързани с дейността на предприятието, счетоводно отчетените разходи ще попаднат в кръга на облагане по реда на чл. 204, т. 1 от ЗКПО.
В случай че апартаментите са предоставени за ползване на определени лица (и поради тази причина няма да покрият критериите за оприличаването им като социални разходи в натура по реда на ЗКПО), то счетоводно отчетените разходи ще се третират като доход на съответните физически лица.

Изисквания на НКПД

На 01.01.2006 г. влезе в сила новата НКПД, която отмени НКП 96 г. Ние из- • пратихме уведомление по чл.62,ал.4 от КТ чрез програмния продукт на НОИ. При запитване в ТД на НАП стана ясно, че все още няма нов програмен продукт, който да отговаря на изискванията на НКПД. Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ни задължава да използваме само програмен продукт, утвърден от НАП. Засега работим със старата програма и обявяваме длъжностите по НКП 96 г. Казаха ни, че има 6-месечен период, през който трябва да се съобразим с новите изменения. В такъв случай подадените уведомления от 01.01.2006 г. до 01.07.2006 г. ще трябва ли да се коригират? А какво става със старите трудови договори, сключени преди 01.01.2006 г., чиито кодове не отговарят на новата класификация?

 

Със Заповед № 742 от 27.12.2005 г. на Министъра на труда и социалната политика се отменя НКП 96 г. и се утвърждава Национална класификация на професиите и длъжностите 2005 г., която е в сила от 01.01.2006 г. С НКИД досегашният четирицифрен код се заменя с осемцифрен, като за голяма част от длъжностите се променят и първите четири цифри, съдържащи информация за единичната група професии, т.е. възможно е дори първите четири цифри на кодовете по НКПД за съответните длъжности да са различни от кодовете по НКП. Това най-добре се вижда от таблицата за преход от НКП 96 към НКПД 2005.
В посочената заповед е предвидено, че всички прилагащи НКПД трябва да извършат необходимите промени в документацията си до 31.06.2006 г. Безспорно, адресати на това задължение са работодателите, но преди всичко то се отнася до институцията, която води регистъра на трудовите договори и приема уведомленията по чл.62, ал.4 от КТ – НАП. Промяната в стандартизирания образец на уведомленията, в т.ч. и във формата на записа, може да се извърши единствено чрез изменение на Наредба № 5, тъй като уведомление №1 и уведомление №5 представляват приложения към чл.1, ал.1 от Наредбата и са част от нея. В тази връзка очакването е за скорошни изменения в Наредба №5. Засега можем само да гадаем дали при тази промяна ще бъде уреден и проблемът с несъответствието на подаваните до 31.06.2006 г. уведомления с действащата от 01.01.2006 г. НКПД. Ако изрично не бъде предвидено задължение за коригиране на вече заведени в НАП уведомления, то работодателите следва да се ръководят, както и досега, от разбирането, че промяната в кода на съответната длъжност не е равнозначно на промяна в длъжността, поради което не се подписва допълнително споразумение с работника или служителя и уведомление не се подава.

Задължение за съставяне на ФО на търговско представителство

Изготвя ли се годишен финансов отчет и води ли се счетоводно отчитане на търговско представителство на чуждестранна фирма от страна – членка на ЕС?

 

Основополагащо значение за това, дали търговско представителство на чуждестранна фирма (без оглед на това дали става въпрос за представителство на фирма от държава – членка на ЕС или на държава, извън ЕС) има задълженията за съставянето и публичното представяне на финансови отчети се явява фактът дали съответното търговско представителство осъществява стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност в Р. България. В този смисъл чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството оприличава на „предприятия“ по смисъла на националното ни счетоводно законодателство, с всичките им задължения да водят и представят счетоводни
системи и финансови отчети следните лица:
– Търговците по смисъла на Търговския закон;
– Юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност (С изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги. Свободното предоставяне на услуги (вкл. финансовите услуги) се характеризира с това, че физическите лица, работещи на свободна практика, и юридическите лица могат да извършват стопанска дейност на територията на други държави – членки, без да е необходимо да се настаняват трайно в тях. Докато при правото на установяване съществува трайно настаняване на територията на другата държава-членка, то при услугите престиращият услугата се премества единствено с цел да предостави услугата, без да се настанява в приемащата държава за продължителен период от време).

В случай че търговското представителство не извършва независима икономическа дейност от определено място (определена база) в страната и ако не предоставя услуги по смисъла на чл. 49-54 от Договора за създаване на Европейската общност (ЕО), то съответното представителство е освободено от всякакви задължения за счетоводно отчитане по реда на Закона за счетоводството.
За целите обаче на самото чуждестранно предприятие, открило търговско представителство в страната най-вероятно ще бъдете задължени да водите определена от самото чуждестранно предприятие система за текуща счетоводна отчетност, с цел изготвяне на индивидуалните и консолидирани финансово отчети на чуждестранното предприятие.

Условия за отпускане на пенсия

Предстои пенсионирането на управителя на клон на търговско дружество, което е ЕООД. Клонът е регистриран по реда на чл.17, ал.1 ТЗ. Договорът за управление с управителя е прекратен и от страна на дружеството са изготвени необходимите документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От РУСО отказват пенсионирането на управителя, тъй като считат, че не са налице условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като се позовават на писмо №91- 01-163/24.06.2005 г. на НОИ. Какви са условията за пенсиониране в подобни случаи?

 

Според разпоредбата на чл.68 КСО правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2005 г. се придобива при едновременното наличие на две условия:
– навършена възраст от 58 г. за жените и 63 г. за мъжете;
– сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта 91 точки за жените и 100 точки за мъжете.
Видно от данните, изложени във Вашето запитване, управителката на дружеството в настоящата година е навършила 58-годишна възраст, но не сте посочили данни дали отговаря на изискването за общият сбор от точки от осигурителен стаж и възраст, необходими за възникване на правото на този вид пенсия. В случай, че възрастта и общият сбор точки – 91 за жени през 2005 г. са налице, е редно пенсията за осигурителен стаж и възраст да бъде отпусната.
Трябва да имате предвид също, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно с приложенията към него трябва да е налице прекратяване на осигуряването (чл.94, ал.1 от КСО). Прекратяването на осигуряването е задължително условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В случая е без значение дали съответното лице е осигурявано по силата на трудов или граждански договор или има качеството на самоосигу- ряващо се лице.
В запитването изрично сте посочили, че в мотивите за отказа от ТП на НОИ е налице позоваване на писмо № 91 -01 -163 от 24.06.2005 г. В него е дадено становище именно относно това кой е моментът, от който се приема, че е налице прекратяване на осигуряването за лице, което е управител на ООД по силата на договор за управление и контрол.
За дата на прекратяване на осигуряването на лице – управител на ООД, следва да се приеме датата на решението на Общото събрание на дружеството, с което се прекратяват правомощията му на управител.
В цитираното писмо е акцентирано и това, какви допълнителни документи се подават заедно със заявлението за отпускане на пенсия:
1. Решение за прекратяване на правомощията като управител.
2. Декларация за неупражняване на дейност и решение за обстоятелството, че дружеството ще се управлява от друго лице – напр. решение на ОС на дружеството или договор с друг управител (прокурист).
Възможно е към изготвените и подадени пред ТП на НОИ документи за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст да не е приложен някой от посочените по-горе документи.
В случай, че заедно със заявлението за отпускане на пенсия по чл.68 КСО са приложени всички необходими документи и лицето отговаря на изискванията за отпускане на пенсия, можете да обжалвате отказа на НОИ. Правото за обжалване по административен ред на отказите за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е предвидено в текста на чл.117, ал.1, т.2, б. ,,а“ от КСО.
Тъй като отказът се издава като разпореждане, то се обжалва по административен ред пред ръководителя на териториалното подразделение на НОИ – РУСО. Срокът за обжалване, за разлика от краткия – 14-дневен срок за всички останали разпореждания, е тримесечен от датата на получаване на отказа.
Ръководителят на ТП на НОИ е длъжен в едномесечен срок от получаване на жалбата да се произнесе по нея с мотивирано, писмено решение. С него той може да отмени обжалваното разпореждане, с което се отказва отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст и да реши въпроса по същество.
В случай, че решението на ръководителя на ТП на НОИ не Ви удовлетворява имате право да го обжалвате и по съдебен ред. Срокът за обжалване пред съда е 14-дневен и започва да тече от датата на получаване на решението. Предвид характера на производството, което е административно, първата съдебна инстанция е съответният Окръжен съд, а за София – Софийски градски съд.

Задължителни почивки за професионални шофьори

Законът за движение по пътищата фиксира внедряване на тахометър с цел  контрол на скоростта и работното време на шофьорите. Какво е тълкуванието за почивка на шофьора?

 

 

Съгласно §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП): „“Тахограф“ е средство за измерване по смисъла на Закона за измерванията, предназначено да бъде монтирано в автомобила, за да регистрира или показва в автоматичен или полуавтоматичен режим данни за движението на автомобила и за определените периоди на управление, прекъсване и почивка на водачите.“
Пак в Допълнителните разпоредби на ЗАвтП, в §1, т.21 е дадено легалното определение на понятието „дневна почивка“ за шофьорите. Това е: „всеки непрекъснат период от най-малко или 11 часа, през който водачът може свободно да разполага със своето време.“ Тази почивка се дължи по реда и начина, посочени в Глава шеста на ЗАвтП „Време за управление на превозното средство, прекъсване и време за почивка. Ограничаване на скоростта“. В тази глава от закона са уредени не само дневната, но и междудневните и седмични почивки за шофьорите, както и редът за тяхното ползване или отлагане на ползването.
Тъй като от Вашето запитване не става ясно от кой вид почивка се интересувате конкретно, приемаме, че става въпрос за този вид почивки, които се отчитат чрез тахографите. Това са всички видове почивки – дневни, между- дневни и седмични, които са уредени в глава шеста на Закона за автомобилните превози.

Процент за прослужено време

В трудовите договори на персонала не сме определили процент за прослужено време, тъй като работодателят е определил брутно възнаграждение като кръгла сума. Грешно ли е това?

 

 

Съгласно чл.66 от КТ във всеки един индивидуален трудов договор задължително се вписват:
1. Данни за работодателя – юридическо лице или едноличен търговец – наименованието, седалището и адреса на управление на юридическото лице или едноличния търговец, БУЛСТАТ, данъчен номер, името/имената на лицето/ли- цата, което/които го представляват, единния граждански номер или личен номер – за чужденец.
2. Данни за работника или служителя – името на лицето, постоянния адрес, единния граждански номер (личния номер – за чужденец), вида и степента на притежаваното образование, както и данни за притежаваната научна степен, ако е свързана с изпълняваната от него работа;
3. Мястото на работа – за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
4. Работното място – отдел, сектор, цех или друго обособено място, където лицето ще изпълнява трудовата си функция;
5. Наименованието на длъжността – съобразно длъжностно щатно разписание и характера на работа – това е трудовата функция на работника, която се определя от предмета на дейност, извършвана от работника и най-често в трудовия договор се посочва, че характера на работа е определен съобразно длъжностна характеристика;
6. Датата на сключването на договора и началото на неговото изпълнение – тези две дати може и да бъдат различни, тъй като съгл. чл.63 от КТ, работникът има право да се яви за да започне изпълнение на трудовите си функции в 7 дневен срок от получаване на екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до НОИ за сключването на съответния договор.
7. Времетраенето на трудовия договор безсрочен трудов договор или за определен срок. В случай че договорът е срочен се посочва и съответния срок (конкретна дата, или съответно до завършване на определена работа, до завръщане на заместван работник или до провеждане и спечелване на конкурс).
8. Размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски – когато на лицето се полага повече от един вид платен годишен отпуск, в трудовия договор се изписват поотделно дните отпуск, съобразно вида им. В тези случаи не се допуска сумиране на дните различни отпуски и общо изписване на сбора в трудовия договор.
9. Еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор – в зависимост от вида на договора:
– безсрочен – 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца (чл.326, ал.1, изр.1 от КТ);
– срочен – 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора (чл.326, ал.1, изр.2 от КТ).
– за допълнителен труд – 15 дни (чл.334, ал.1 от КТ ).
Имайте предвид, че ако не е посочен конкретен срок се счита, че е уговорен минималния по закон срок за предизвестие.
10. Основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане – тъй като самите видове възнаграждение се дължат на различни основания е задължително да бъдат изписани отделно – както основанието за плащане, така и размера на всяко от тях:
– основното възнаграждение за длъжността, изписано цифром и словом;
– допълнителното възнаграждение за прослужено време – най-удачно е това възнаграждение
да е посочено като процент от основното възнаграждение за длъжността;
– другите допълнителни възнаграждения, ако такива се дължат – в левове или проценти, в зависимост от характера на плащане.
11. Продължителността на работния ден или седмица – съобразно договореното.
12. С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор.
Видно от Вашето запитване, Вие не сте спазили изискването на т.10 от изложеното по-горе и сте определили едно общо възнаграждение на работниците.
Възможно е определената твърда сума да се явява само основно трудово възнаграждение за съответна длъжност, но ако работниците имат право и на допълнително възнаграждение за продължителна работа, това трябва да е посочено в договора.
Другият вариант е посочената твърда сума да включва в себе си и възнаграждението за прослужено време (клас). Но по този начин е невъзможно да се проследи дали изобщо изплащате възнаграждение за прослужено време, дали то не е в размер, по-малък от законово установения – 0,6 % за всяка прослужена година (чл.3, ал.3 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения), както и върху каква сума се изплаща този процент и дали основното трудово възнаграждение не е по-малко от МРЗ, определена за страната.
И в двата случая е нарушена разпоредбата на чл.66, ал.1, т.7 от КТ, което се явява нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, съгласно чл.414 от КТ, и при констатиране на това нарушение от органите на Инспекция по труда работодателят ще бъде санкциониран.
Основното трудово възнаграждение, уговорено с индивидуалния трудов договор, не се променя и служи за база, от която се изчисляват и към която се прибавят всички  допълнителни трудови възнаграждения. Това изисква в индивидуалния трудов договор да бъдат посочени договореният индивидуален размер на основната заплата и съответните на нея допълнителни възнаграждения, които имат задължителен характер и съгласно чл.1, ал.1 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения са задължителни за заплащане при работа по трудово правоотношение.
В разпоредбата на чл.16 НДРЗ изрично е предвидено, че в индивидуалния трудов договор се определят и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. От друга страна в разпоредбата на чл.3, ал.1 НДДТВ е предвидено, че за продължителна работа се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент от основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния договор. Следователно в индивидуалния трудов договор трябва да е посочено основното трудово възнаграждение, процентът на допълнителното възнаграждение за продължителна работа и другите допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Именно поради тези съображения не би могло да се счита, че ако в трудовия договор месечното трудово възнаграждение е посочено в твърд размер като сбор от основното трудово възнаграждение и допълнителното трудово възнаграждение за прослужено време, са спазени изискванията на чл.66, ал.1, т.7 КТ.
За да коригирате тази нередност в трудовите договори на работниците Ви, е най-удачно да сключите с тях допълнителни споразумения към трудовите договори, в които да се определят съответните размери на основното и допълнителните трудови възнаграждения, които им се дължат.
Не забравяйте, че ако са налице условията за това, трябва да определите и съответно да изплащате и другите видове допълнителни възнаграждения съгласно НДДТВ – за работа при вредни или други специфични условия на труд (чл.4 НДДТВ), за по-висока лична квалификация на лицата с научна степен (чл.5 от НДДТВ), за отработени нощни часове (чл.6 от НДДТВ) и др.