Наследството включва както имуществените права (активите) на наследодателя, така и неговите задължения (пасивите). По тази причина наследниците наследяват както имотите, влоговете, ценните книжа, движимото имущество и т.н. на наследодателя, така и неговите задължения – кредити от банки и финансови институции, неплатени сметки към монополисти, заеми от физически лица и др.
Приемането и отказът от наследство, техните правни последици и редът за реализирането им са уредени в глава четвърта на Закона за наследството (ЗН).
Кога се счита, че наследството е прието?
В немалко случаи наследството се явява бреме за наследниците, предвид размера на задълженията. В тази връзка е важно да се знае, че приемането на наследството е необратимо, т.е. щом веднъж наследникът е приел наследството, той отговаря за задълженията на своя наследодател, съобразно получения дял, независимо от това каква е била общата стойност на наследството. Съгласно чл.48 от ЗН, приемането произвежда действие от откриването на наследството, а наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя в последното му местожителство.
Приемането на наследството може да стане изрично – с писмено заявление до районния съд, в района на който същото е открито. Това е съдът по последното местожителство на починалия. Изричното приемане на наследство е процедура, уредена в закона, която обаче рядко се прилага на практика.
В масовия случай наследството се  приема чрез извършване на конкретни действия от наследника по управление на наследеното имущество, които са несъмнена индикация за неговото намерение да приеме наследството (т.нар. конклудентни действия). Такива действия са например когато наследникът декларира на свое име наследен недвижим имот, открие партиди на свое име за ток, вода, парно и др. на имота, като се легитимира с удостоверение за наследници, плати данъци или други задължения на наследодателя и т.н. Извършването на дори едно от неизчерпателно посочените действие означава приемане на наследството в цялост, тъй като то представлява неделима съвкупност.
Съдебната практика е категорична, че снабдяването на наследника с удостоверение за наследници само по себе си не е равнозначно на приемане на наследството.
Приемане на наследството по опис – опция за ограничаване на отговорността за пасивите на наследството
Приемането на наследството по опис е предвидена в закона възможност за наследника да ограничи отговорността си до стойността на включените в наследството активи. В този случай кредиторите на наследодателя ще могат да търсят от наследника плащане на задълженията само до размера на наследството. Ако активите на наследството се окажат по-малки от задълженията на наследодателя,
наследникът ще отговаря само до размера на това, което е получил (чл.60, ал.2 от ЗН).
Приемането на наследството по опис е формална процедура, при която наследникът отправя искане до районния съд по последно местожителство на наследодателя и декларира всички известни му активи и пасиви на наследството.
Приемането по опис може да се извърши в срок до 3 месеца от момента, в който наследникът е узнал, че наследството е открито, т.е. от деня, в който е узнал за смъртта на наследодателя. Преценката дали установеният в закона тримесечен срок е спазен се извършва от съда с оглед изложените в искането обстоятелства и представените доказателства за момента, в който наследникът е узнал за смъртта на наследодателя.
Приемането по опис се вписва в специална книга, водена от районния съд за приеманията и отказите от наследство.
Наследникът, който е приел наследството по опис, не може да отчуждава недвижимите имущества до пет години от приемането, а движимите – до три години, освен с разрешение на районния съдия; в противен случай отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.
Отказ от наследство – опция за освобождаване от отговорност към кредиторите на наследодателя
В случай че наследникът не желае да приеме наследството, защото същото е обременено със задължения, или пък узнае за откриването му, след като е изтекъл срокът за приемане по опис, например защото не е поддържал контакти с наследодателя и не желае да поеме риска да приеме наследство, което не познава, или не знае какви имущества има в наследството, нито какви задължения има наследодателят, той може да се откаже от наследството.
Най-общо, при отказ от наследство наследникът губи права върху имуществото на наследодателя си, но пък се освобождава от всички пасиви на наследството.
Отказът от наследство е едностранно изявление на наследника, за което Законът за наследството предвижда специални, императивни (задължителни, бел. автора) правила за форма, съдържание, действие и правни последици.
Във връзка с отказа от наследство следва да се знае, че:
• Отказът от наследство е възможен само след откриването на същото, т.е. след смъртта на наследодателя, защото приживе на наследодателя бъдещите наследници нямат никакви права върху наследствената маса и е невъзможно както приемане, така и отказ.
• Както приемането, така и отказът от наследство, направени под условие, за срок или за част от наследството са недействителни, съгласно императивната разпоредба на чл.54, ал.1 от ЗН.
• Отказът от наследство не може да бъде оспорен поради грешка (чл.54, ал.2 от ЗН).
• В закона не е предвиден срок за отказ от наследство, но практически следва да се съобрази, че отказ от наследство е възможен, само ако наследникът вече не го е приел, защото отказ от наследство, след като същото е било вече прието – изрично или чрез конклудентни действия (чрез действие на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследствено имущество), е недействителен.
• В заявлението за отказ от наследство до районния съд по последно местожителство на наследодателя наследникът ясно и недвусмислено следва да заяви, че се отказва от оставеното от наследодателя наследство. Към заявлението се прилагат следните документи:
1. препис-извлечение от акт за смърт;
2. удостоверение за наследници;
3. документ за платена държавна такса.
Правото на наследствена пенсия и на т.нар. вдовишка добавка не се влияе от отказа от наследство
Право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите. Децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст.
Преживелият съпруг има право на наследствена пенсия 5 години по-рано от възрастта му по чл.68, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) или преди тази възраст, ако е неработоспособен (т.е. с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК му е определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане). Възрастта по чл.68, ал.1 от КСО е възрастта, на която същият би придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при работа при най-масовата, трета категория труд.
Родителите имат право на наследствена пенсия от децата си, ако са навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО и не получават лична пенсия.
В чл.80, ал.3 от КСО изрично е установено, че отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия. Това правило е обусловено от характера на правото на пенсия и правото на наследствена пенсия, в частност, което е субективно, т.е. лично право. То възниква в полза на правоимащо- то лице – дете, преживял съпруг или родител на починалия и не е предпоставено от наличието му в същия вид в правната сфера на наследодателя.
Правопораждащ факт на правото  на наследствена пенсия е смъртта на лицето, като правото на пенсия се преценява след този момент, а пенсията се изплаща занапред. По тези причини наследствената пенсия не ” може да бъде част от наследството, поради което и отказът от наследство не влияе върху правото на наследника на наследствена пенсия.
Казаното дотук важи и по отношение на правото на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, т.нар. вдовишка добавка. Добавката не може да се получава заедно с наследствена пенсия от същия наследодател.
Правото на наследниците на еднократна помощ при смърт на ^осигурено лице не се влияе от отказа от наследство
При смърт на лице, осигурено за общо заболяване, за старост и за смърт, т.е. за пенсия, неговите наследници имат право на еднократна помощ от държавното обществено осигуряване (ДОО).
Размерът на еднократна помощ при смърт се определя ежегодно със Закона за бюджета на ДОО и за 2019 г. е в размер на 540 лв. Тя се разпределя поравно между съпруга/съпругата, децата и родителите на починалото лице. Те могат да получат еднократната помощ независимо дали са пенсионери, ученици или студенти, или работят. Няма значение и дали са осигурени.
За изплащане на помощта се подава заявление по образец съгласно приложение №17 към чл.26 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). В него се декларира платежната сметка за изплащане на помощта. Към заявлението лицата могат, но не са длъжни, да приложат удостоверение за наследници. Прилагането му е опция с оглед ускоряване на процеса по преценка на правото и изплащане на помощта. В случай че правоимащите лица не представят в НОИ удостоверение за наследници, такова се изисква по служебен път от съответната община или кметство. Те от своя страна са длъжни да го изпратят в НОИ в 14-дневен срок от получаване на искането.
Заявлението се подава в поделение на НОИ от всяко от правоимащите лица лично, чрез упълномощено друго правоимащо лице или по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код.
Изплащането на помощта не се влияе от евентуален отказ от наследство, предвид това, че, както и правото на наследствена пенсия, е лично право на наследника. Помощта се дължи на него и не е част от наследството.
Еднократната помощ, както и всички други дължими от ДОО плащания, може да бъде поискана в срок от 3 години. Срокът започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, в която е настъпила смъртта.
Правото на получаване на последната пенсия на починалия
Когато починалият не е получил последната си пенсия или пенсии, наследниците му могат да поискат изплащане на неполучените суми, като подадат заявление в териториалното поделение на НОИ, към което прилагат удостоверение за наследници. В случай че не е приложено удостоверение за наследници, такова се изисква от съответната община или кметство по служебен път.
На всеки от наследниците се изплаща полагащата му се част съгласно Закона за наследството. Доколкото това касае и разпределението на останалите неполучени приживе от починалия осигурителни плащания, разгледани по-долу, тук накратко ще се спра на правилата за наследяване, установени в ЗН.
Роднините на наследодателя се разпределят в редове наследници. Първи ред наследници са низходящите на починалия (синове, дъщери). Втори ред наследници са родителите на починалия (майка, баща). Трети ред наследници обхваща две групи роднини – братя и сестри на починалия и втора група – баби и дядовци на починалия. Четвъртата група наследници са лели, чичовци, братовчеди и други роднини.
Всеки ред наследници изключва следващия ред при наследяването, т.е. наследниците от първи ред изключват тези от втори ред, наследниците от втори ред изключват тези от трети ред и т.н. Наследниците от един и същ ред или група наследяват по равни дялове от наследството.
Съпругът наследява по специални правила заедно с наследниците от първи, втори и трети ред. В случай че няма наследници от тези редове, съпругът наследява всичко, като изключва наследниците от четвърти ред, които са в по-далечна роднинска връзка с наследодателя. Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
Когато съпругът наследява заедно с възходящи (майка, баща) или с братя и сестри на починалия, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то е открито преди навършване на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.
Ако съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството, ако то е открито преди навършване на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава половината от наследството. Неполучените суми за пенсия от починалия пенсионер могат да бъдат изплатени на един
от наследниците, стига да е упълномощен от всички наследници с пълномощно с нотариална заверка на подписите.
Когато починалият пенсионер е получавал пенсията си чрез банка, за да получат наследниците последната му пенсия е необходимо банката да получи удостоверение, издадено от съответното териториално поделение на НОИ. Това удостоверение се изпраща в банката по служебен път.
Отказалият се от наследството наследник няма право да получи полагащия му се дял от неполучената от починалия сума за пенсия или пенсии. Това е така, доколкото неполучената пенсия се е полагала на наследодателя преди неговата смърт и в този смисъл е част от наследството.
Правото на получаване на парични обезщетения за болест и майчинство, неполучени от починалия
За получаване на неполучено от починалия парично обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете, наследниците на лицето могат да подадат заявление по образец съгласно приложение №18 от НПОПДОО.
В него се декларира платежната сметка за изплащане на сумата. Към заявлението лицата могат, но не са длъжни, да приложат удостоверение за наследници. Прилагането му е опция с оглед ускоряване на процеса по преценка на правото и изплащане на неполученото от починалия обезщетение. В случай че пра- воимащите лица не представят в НОИ удостоверение за наследници, такова се изисква по служебен път от съответната община или кметство. Те от своя страна са длъжни да го изпратят в НОИ в 14-дневен срок от получаване на искането.
Заявлението се подава в поделение на НОИ от всяко от правоимащите лица лично, чрез упълномощено друго правоимащо лице или по електронен път с квалифициран електронен подпис или с персонален идентификационен код.
Отказалият се от наследството наследник няма право да получи полагащия му се дял от неполучената от починалия сума за обезщетения от ДОО. Това е така, до- колкото неполучената сума се е полагала на наследодателя преди неговата смърт и в този смисъл е част от наследството. В тази връзка в заявлението съгласно приложение №18 от НПОПДОО лицата декларират, че не са направили отказ от наследство по реда на Закона за наследството.
Правото на получаване на парични обезщетения за безработица, неполучени от починалия
За изплащане на неполучено парично обезщетение за безработица от починал безработен всеки от наследниците подава в съответното териториално поделение на НОИ заявление по образец съгласно приложение №6 към Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица. Към заявлението лицата могат, но не са длъжни, да приложат удостоверение за наследници. Прилагането му е опция с оглед ускоряване на процеса по преценка на правото и изплащане на неполученото обезщетение. В случай че правоимащите лица не представят в НОИ удостоверение за наследници, такова се изисква по служебен път от съответната община или кметство. Те от своя страна са длъжни да го изпратят в НОИ в 14-дневен срок от получаване на искането.
Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, заявлението се подават от законния им представител. Обикновено това е преживелият родител.
Неполученото от починалия обезщетение за безработица се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Когато децата на починалия са малолетни или непълнолетни, полагащата им се част от обезщетението се изплаща на законния им представител.
Отказалият се от наследството наследник няма право да получи полагащият му се дял от неполучената от починалия сума за парично обезщетение за безработица. Това е така, доколкото неполучената сума се е полагала на наследодателя преди неговата смърт и в този смисъл е част от наследството.
При отказ от наследство наследникът не отговаря за неоснователно получени от наследодателя осигурителни плащания
Неоснователно изплатени суми за осигурителни плащания могат да се претендират от наследниците на лицето, което дължи възстановяването им, само при положение, че задължението към държавното обществено осигуряване е установено с влязъл в сила акт (разпореждане, решение на директора на териториалното поделение на НОИ, издадено по повод обжалване на разпореждане или съдебно решение, постановено по жалба срещу решение на директора на териториалното поделение на НОИ) преди смъртта на длъжника.
Само в тази хипотеза към датата на откриване на наследството (смъртта на задълженото лице) е налице установено по основание и размер задължение към ДОО, което се включва в наследствената маса и възстановяването на неоснователно изплатеното осигурително плащане може да бъде изисквано от наследниците на длъжника. В случай че същият се е отказал от наследство по установения в глава четвърта от Закона за наследството ред, отговорността му за задълженията на наследодателя, в частност за тези към ДОО, отпада.