Моля за подробно разясняване на стъпките за възстановяване на ДДС, платено в страни от Европейския съюз, срокове и отразяване в дневниците по ЗДДС за фирма със седалище и ДДС регистрация в България.

 

 

Правото за възстановяване на ДДС, начислен на български данъчно задължени лица в други държави – членки на ЕС, не може да се упражни по общия ред, т.е. чрез включването на съответната фактура в дневника за покупки по чл. 124 от ЗДДС. Правото за възстановяване на такъв данък зависи от реда, възприет за целта от държавата членка, в която е начислен той. По общо правило възстановяването на данъка от всички държави членки се извършва съобразно разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. В нашето законодателство те са уредени с Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. По силата на чл. 13 от тази Наредба данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен ДДС, начислен му на територията на друга държава – членка на ЕС, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на лицата, както и периодите за
упражняване на правото за възстановяване също са съгласно законодателството на тази държава. По правило общите изисквания и условия, които регламентират за целта разпоредбите на отделните държави членки, са идентични, тъй като са съобразени с тези на Директива 2008/ 9/ЕО.
Условията, на които следва да отговаря дадено данъчно задължено лице, за да може да поиска възстановяване на ДДС от друга държава членка, са следните:
– лицето следва да е регистрирано по ЗДДС;
– за периода на възстановяване да не е имало в държавата членка по възстановяване място на стопанска дейност или постоянен обект, от който да се осъществяват търговските сделки, или при липса на такива – постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на тази държава; както и
– да не е извършвало доставки с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване, с изключение на: доставки, облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице-платец на данъка.
Лицата, отговарящи на тези условия, имат право да им бъде възстановен начисленият данък за доставки на стоки и/или услуги, предоставени им от данъчно задължени лица от държавата членка по възстановяване, или при внос в тази държава членка.
Стоките и услугите, по отношение на които се иска възстановяване на данъка, следва да се използват за доставки:
– с място на изпълнение извън територията на държавата членка по възстановяване, или
– с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване, ако са облагаеми с нулева ставка, транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, и/или доставки, за които получателят е лице-платец на данъка, съгласно законодателството на тази държава членка.
За да има право на възстановяване на ДДС от друга държава членка, с получените стоки и/ или услуги българското данъчно задължено лице трябва да извършва доставки, даващи право на приспадане на данъчен кредит съгласно нашия ЗДДС. Когато то извършва както доставки с право на данъчен кредит, така и доставки без право на такъв, то има право на частично възстановяване на данъка. При това размерът на частичното възстановяване на данъка се определя посредством коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС.
Внимание: ДДС, начислен за доставки, които според законодателството на държавата членка по възстановяване, са без право на данъчен кредит, не подлежи на възстановяване.
Редът за упражняване правото за възстановяване е определен с чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-9. То се упражнява чрез подаване на искане до държавата членка по възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис. Информацията в искането за възстановяване, както и евентуално допълнително поисканата информация от държавата членка по възстановяване, трябва да бъде предоставена от лицето на български език и на един от езиците, посочени от тази държава. В случай че нейното вътрешно законодателство предвижда да се предоставя копие на фактурата или документа за внос, по които се иска възстановяване на данъка, заедно с искането лицето следва да предостави по електронен път и копие на тези документи. Искането за възстановяване може да обхваща период от една календарна година, или три календарни месеца. Ако искането за възстановяване обхваща три календарни месеца, сумата на данъка следва да не е по-малка от 400 евро или равностойността й в национална валута.
Съгласно чл.15 от Наредба № Н-9 то трябва
да съдържа следната информация:
1. име и пълен адрес на лицето;
2. адрес за връзка по електронен път;
3. описание на стопанската дейност, за която са предназначени придобитите стоки и/или услуги, чрез хармонизирани кодове, определени в чл. 34а, пар. 3, алинея втора от Регламент (ЕО)1798/2003 на Съвета;
4. период на възстановяване, обхванат в искането;
5. декларация от лицето, че не е извършвал доставки на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на държавата членка по възстановяване по време на периода на възстановяване с изключение на транспортни услуги и спомагателни услуги за тях, представляващи освободени доставки с право на данъчен кредит или облагаеми с нулева ставка, и/или доставки, за които получателят е лице-платец на данъка, съгласно законодателството на държавата членка по възстановяването;
6. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и префикс BG;
7. банкова сметка, включително кодовете IBAN и BIC.
Освен тази информация, искането за възстановяване трябва да съдържа и следните данни от фактурите или документите за внос:
1. име и пълен адрес на доставчика;
2. идентификационен номер за целите на данъка върху ДДС или данъчния референтен номер на доставчика, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 239 и 240 от Директива 2006/112/ ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС (освен в случаите на внос);
3. префикс, определен от държавата членка по възстановяване в съответствие с разпоредбите на чл. 215 от Директива 2006/112/ ЕО (освен в случаите на внос);
4. дата и номер на фактурата или документа за внос;
5. данъчна основа и размер на данъка, изразени в съответната валута;
6. размер на подлежащия на възстановяване ДДС, изразен в съответната валута, изчислен в съответствие с коефициента за определяне на правото на частичен данъчен кредит по чл. 73 от ЗДДС, приложим за периода на подаване на искането, ако за конкретната доставка лицето има право на такъв кредит;
7 коефициент за частичен данъчен кредит, изразен като процент – когато лицето има право на такъв кредит;
8. естеството на придобитите стоки и услуги, описани в съответствие с кодовете съгласно приложение № 2 към Наредба Н – 9/ 2009 г. Когато се използва код 10, се посочва и естеството на доставените стоки и услуги. Искането се подава до държавата членка по възстановяването по електронен път посредством електронен портал- създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП, чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно Приложение № 1 на Наредбата. Достъпът до електронната услуга на НАП «Подаване на искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави – членки на ЕС» се осъществява чрез портала за Е-услуги на НАП. Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № Н-9 искането се подава от лицето, искащо възстановяването или от упълномощено от него лице. То се смята за подадено, само ако съдържа цялата посочена като задължителна за попълване информация. Ако за периода, за който се иска възстановяване на ДДС, данъчно задълженото лице не е регистрирано по ЗДДС, или извършва доставки или дейности, които са без право на приспадане на данъчен кредит, искането няма да бъде препратено на съответната държава членка, за което лицето ще бъде уведомено. След като искането бъде изпратено на държавата членка по възстановяване, тя уведомява лицето за датата на неговото получаване по възприетия в нейното законодателство за целта начин. Това обикновено е директно уведомяване на лицето или уведомяване на НАП, която от своя страна следва да го уведоми.
Съгласно чл. 15 от Директива 2008/9/ ЕО правото за възстановяване се упражнява най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка. Това означава, че за закупени стоки и/или получени услуги през 2018 г. искането следва да бъде подадено до 30.09.2019 г. Ако то не е подадено в този срок, правото на възстановяване на данъка се погасява.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от Директива 2008/9/ ЕО в четиримесечен срок от получаване на искането, администрацията на държавата членка по възстановяването изпраща в електронен вид решението, с което одобрява или отхвърля цялостно или частично искането на лицето. Това означава, че ако подаденото от лицето искане за възстановяване е получено във въпросната държава на 20 март 2019 г., срокът за произнасяне (вземане на решението) е 20 юли 2019 г.
В случай че държавата членка по възстановяване смята, че в искането липсва необходимата информация, за да вземе решение относно основателността на възстановяването, от лицето може да бъде поискана допълнителна информация. В тези случаи срокът за произнасяне, съгласно чл. 21 от Директива 2008/9/ЕО се удължава, както следва:
– при поискана допълнителна информация – в срок от два месеца от получаването й или от изтичане на срока за получаването й, но най- малко шест месеца от подаване на искането, независимо от това дали поисканата допълнителна информация е получена или не, т.е. при поискана допълнителна информация четиримесечният срок, определен в чл. 19, ал. 2 от Директивата, се удължава, независимо от това дали лицето я е предоставило или не;
– при поискана нова допълнителна информация – в срок от два месеца от получаването й или от изтичане на срока за получаването й, но най-малко шест месеца и най-много осем месеца от подаване на искането, независимо от това дали поисканата допълнителна информация е получена или не.
Внимание: Следва да се има предвид, че лицето следва да предостави исканата информация в срок от един месец от получаване на искането за такава. Независимо че този срок не е преклузивен, е препоръчително лицата да се съобразяват с него, тъй като е твърде вероятно при неговото неспазване от страна на държавата членка по възстановяване да бъде постановено решение, с което да се отхвърли изцяло или частично претендираната сума за възстановяване.
Ако искането за възстановяване на начисления ДДС бъде одобрено от държавата членка по възстановяване, сумата на данъка се връща на лицето. По силата на чл. 22 от Директива 2008/9/ЕО тази сума се изплаща от тази държава в срок от 10 работни дни след изтичане на срока за произнасяне, определен по гореописаните правила.
В случай че от страна на държавата членка е взето решение, с което изцяло или частично се отхвърля искането за възстановяване на данъка, лицето може да обжалва така постановеното решение, съобразно реда и в сроковете, определени за обжалване от нейното законодателство.