Служител, назначен на работа, от друго населено място, пътува, за да дойде на работа от местоживеенето до местоработата и претендира за възста- U П новяване на разходите за път. Работодателят е съгласен да покрива тези разходи. Въпросът ни е: след като Наредбата за заплащане превозните разноски на работниците и служителите е отменена, на какво друго основание можем да се позовем, освен на чл.294, т.3 от КТ? За да издадем заповед, както гласи чл.293, ал.1 от КТ, тези средства трябва да се гласуват на общо събрание и те да са за всички служители, а не за отделен случай.

Трудовото право като всеки друг частноправен отрасъл изхожда от принципа на свободата на договаряне и позволява на страните по трудовия договор да уредят отношенията си по начин, който в най-голяма степен удовлетворява интересите им, стига да не нарушават императивни разпоредби на закона. Поради това и без изрична уредба пак би било допустимо работодателят да възстановява пътните разходи на работник или служител, който пътува за работа от друго населено място, срещу съответните разходооправдателни документи (билети и др.).
Впрочем, за отделни категории работници и служители възстановяването на пътни разходи е задължително по силата на специална уредба – напр. Наредба №1 от 16.01.2017 г. за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Тъй като от запитването не става ясно в коя сфера и на каква длъжност работи лицето, препоръчително е първо да се изследва евентуалното наличие на специална уредба. (Що се отнася до Наредбата за заплащане превозни разноски на работниците и служителите, тя изброява примерно някои длъжности, за които може да се предвиди покриване на транспортни разходи, но не изключва възможността същите правила да се прилагат и спрямо други работници и служители. Наредбата не е изрично отменена, макар да е загубила значение в отделни свои части.)
Накратко, вън от всяко съмнение, работодателят може да покрива пътните разноски на служителя по силата на изрична договорка за това в трудовия договор или в допълнително споразумение към него, както и в колективен трудов договор. Възможно е това да стане и по инициатива на работодателя, макар да не е изрично договорено. Тъй като става дума за компенсаторни плащания, те не би следвало да формират осигурителен доход за лицето, респ. върху тях да се плащат осигурителни вноски (аргумент от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Ако възстановяването на пътните разноски се прави за сметка на фонд „Социално-битово и културно обслужване“, ще е необходимо решение на общото събрание на работниците и служителите (чл.293, ал.1 от КТ). Социалната придобивка трябва да е общодостъпна, за да бъде призната за данъчни цели (вж. дефиницията за „Социални разходи, предоставени в натура“ в §1, т.34 от ДР на ЗКПО).