Действащото осигурително законодателство обвързва настъпването на риска майчинство със следните осигурително- правни последици: право на парично обезщетение за майчинство и признаване за осигурителен стаж на времето, през което осигурените лица ползват съответните законоустановени отпуски за майчинство.
Съгласно Глава втора, раздел IV от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в общото понятие „обезщетения за майчинство“ се включват:
• паричното обезщетение при бременност и раждане;
• паричното обезщетение при трудоустрояване поради бременност и кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро;
• паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
• паричното обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
Предназначението на тези обезщетения е да компенсират майката (или друго правоимащо лице) за липсващия поради ползването на съответния отпуск за майчинство трудов доход и да я подпомогнат в отглеждането на детето.
Макар произтичащи от реализирането на един и същ осигурителен риск, правото на всяко от изброените парични обезщетения възниква при наличието на различни предпоставки.
Парично обезщетение при бременност и раждане
Съгласно чл.48а от КСО три са условията, на които едновременно трябва да отговаря бременната жена, за да придобие право на това обезщетение:
1. да е в кръга на лицата, осигурени за общо заболяване и майчинство;
2. да има минимум 12 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за общо заболяване и майчинство;
3. до настъпване на термина за раждането, определен от компетентните медицински органи, да остават 45 дни. Това условие е изпълнено, когато на бременната жена е издаден болничен лист съгласно чл.26, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) еднолично от лекаря, който осъществява наблюдението й.
Кодексът за социално осигуряване признава правото на този вид обезщетение и в размера, определен по реда на чл.49 от КСО, и на следните лица, ако са осигурени за общо заболяване и майчинство и имат изискуемия 12-месечен осигурителен стаж:
– на бащата, когато той и майката се намират в брак или живеят в едно домакинство. Обезщетението се изплаща за срок до 15 дни, считано от датата на изписване на детето от лечебното заведение, ако бащата ползва отпуска при раждане на дете по чл.163, ал.8 от Кодекса на труда (КТ);
– на бащата, ако след навършване на 6-месечна възраст на детето, със съгласието на майката, ползва вместо нея отпуск по чл.163, ал.1 от КТ за остатъка до 410 дни. Когато бащата е неизвестен, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката. Когато бащата е починал, отпускът може да се ползва от един от родителите на майката или на бащата. Паричното обезщетение се изплаща на лицето, което ползва отпуска;
– на лицето, при което е настанено дете по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето (ЗЗакр.Д). Паричното обезщетение по чл.50, ал.1 от КСО се изплаща за срок в зависимост от възрастта на детето към деня на настаняването му до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане. Когато детето е настанено по реда на чл.26 от ЗЗакр.Д при съпрузи, със съгласието на жената, след навършване на 6-месечна възраст на детето, нейният съпруг може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни и съответно да получава паричното обезщетение от ДОО.
Съгласно чл.50 от КСО паричното обезщетение при бременност и раждане се изплаща за срок от 410 дни, от които 45 дни преди раждането, като дневният му размер се определя по реда на чл.49 от КСО във връзка с чл.41, ал.2 – 5 от КСО – 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за само- осигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане, и не може да бъде по- голям от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Припомняме ви, че по силата на чл.50а от КСО, ако след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, майката не продължи да ползва отпуска за бременност и раждане, а в случай че е самоосигуряващо се лице – започне да упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство, тя има право на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за бременност и раждане. Когато майката е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата, това обезщетение се изплаща на бащата, а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща само ако лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията по чл.48а от КСО.
Парично обезщетение при трудоустрояване поради бременност и кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро
Този вид обезщетение се изразява в правото на осигурената за общо заболяване и майчинство жена да получи за сметка на държавното обществено осигуряване обезпечение, ако поради бременност или кърмене
на детето, или напреднал етап на лечение ин-витро, бъде трудоустроена на друга работа, с по-ниско трудово възнаграждение.
Съгласно чл.48 от КСО две са специфичните предпоставки, при наличието на които се поражда правото на този вид парично обезщетение:
1. жената – бременна или кърмачка, или в напреднал етап на лечение ин-витро, да е трудоустроена по предписание на здравните органи по реда на чл.309 от Кодекса на труда (КТ) на друга подходяща работа или на същата работа, но след приспособяване на условията на труд на работното й място;
2. на новата работа трудоустроената работничка/служителка да получава по-ниско трудово възнаграждение, отколкото на предишната си работа.
Обезщетението по чл.48 от КСО се изплаща за целия срок на трудоустрояването, а дневният му размер се определя като разлика между получаваното от лицето среднодневно трудово възнаграждение през 12-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, и получаваното среднодневно трудово възнаграждение след трудоустрояването.
Парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
Правото на този вид обезщетение е уредено в чл.53 от КСО и възниква при кумулативното изпълнение на следните условия:
1. майката (осиновителката) да е осигурена за общо заболяване и майчинство;
2. да има минимум 12 месеца осигурителен стаж като лице, осигурено за общо заболяване и майчинство;
3. да ползва допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годиш- ната му възраст по чл.164 от КТ, а ако е самоосигуряващо се лице – да не упражнява съответната трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване.
Съгласно чл.53, ал.1 от КСО срокът на изплащане на това парично обезщетение е изрично определен – до навършване на 2-го- дишна възраст от детето, а месечният му размер се определя със Закона за бюджета за Държавното обществено осигуряване за съответната година (за 2019 г. – 380 лв.).
Освен на майката (осиновителката), КСО признава правото на този вид обезщетение и на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато вместо нея, но със съгласието й, ползват целевия отпуск за отглеждане на детето до навършване на 2-годишната му възраст и ако отговарят на посочените условия – да са осигурени за общо заболяване и майчинство и да имат изискуемия 12-месечен осигурителен стаж.
Както е известно, майката (осиновителката), която не ползва допълнителния платен отпуск за отглеждане на детето, а ако е самоосигуряващото се лице – започне да упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство, има право да получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал – на настойника, но само ако отговаря на условията на чл.52а КСО.
Парично обезщетение при —осиновяване на дете
до 5-годишна възраст
Съгласно чл.53в от КСО право на това обезщетение имат лицата, които отговарят едновременно на следните изисквания:
1. осигурени за общо заболяване и майчинство;
2. имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за тези рискове лица;
3. осиновили са дете, което не е навършило 5-годишна възраст;
4. ползват отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл.164б от КТ.
Обезщетението е в размера, определен по реда на чл.49 от КСО (за бременност и раждане), за срок до 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по- късно от навършване на 5-годишната му възраст.
Вместо осиновителката, право на този вид обезщетение имат следните лица, ако отговарят на условията да са осигурени за общо заболяване и майчинство и да имат изискуемия 12-месечен стаж:
– осиновителят, когато детето е осиновено от съпрузи, и същият, вместо осиновителката, но с нейно съгласие, ползва отпуска за осиновяване след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст;
– един от родителите на осиновителката или на осиновителя, когато осиновителят е починал;
– един от родителите на осиновителката – след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване, ако тя сама е осиновила дете.
В случай че детето е осиновено само от осиновител, с негово съгласие и след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване един от неговите родители също може да ползва отпуска при осиновяване, съответно да получава предвиденото в чл.53в от КСО парично обезщетение.
Осиновителката на дете до 5-годишна възраст или осиновителят, който сам е осиновил дете до 5-годишна възраст, има право на парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл.49 от КСО, ако след изтичането на 90 дни от деня на предаване на детето за осиновяване не ползва отпуск за осиновяване, а ако е самоосигуряващо се лице – започне да упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство. Когато осиновителката е починала, лишена е от родителски права и/или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на осиновителя, обезщетението се изплаща на осиновителя, а когато той е починал – на настойника. Обезщетението се изплаща на настойника и в случаите, когато осиновителят, който сам е осиновил дете, е починал или е лишен от родителски права. Обезщетението се изплаща, когато лицето, поело отглеждането на детето, отговаря на условията по чл.53а от КСО – осигурено е за общо заболяване и майчинство и има необходимия 12-месечен осигурителен стаж.
При така разгледаните условия за придобиване право на парично обезщетение за майчинство следва да се имат предвид следните най-често срещани причини за постановяване на отказ за изплащането му:
• Лицето, претендиращо съответното обезщетение, не е осигурено за общо заболяване и майчинство.
На задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство подлежат всички лица, обхванати от нормата на чл.4, ал.1 от КСО – работещите по трудови и служебни правоотношения, както и по правоотношения, възникващи на основание специални закони; членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, вкл. и тези от тях, които работят без трудови правоотношения в кооперацията; изпълнителите по договор за управление и контрол и т.н. Отговарят и самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1 – 4 от КСО – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, които са избрали да се осигуряват, освен за пенсия, и за общо заболяване и майчинство. Извън правоимащите лица са лицата, работещи без трудови правоотношения и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт.
• Лицето няма изискуемия минимален 12-месечен осигурителен стаж.
Във връзка с императивното условие за наличие на 12-месечен осигурителен стаж следва за подчертаем, че нормативната уредба не изисква този стаж да е непрекъснат или да е натрупан непосредствено преди момента на настъпване на риска майчинство. Няма законова пречка същият да е придобит в по-ранен момент, включително на различни основания и при различни осигурители.
Припомняме ви, че в изискуемия 12-ме- сечен стаж се включва и времето на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност; за бременност и раждане; за отглеждане на дете; отпуска при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
Не се включва обаче времето, през което лицето е работило по граждански договор или е получавало обезщетение за безработица, или не е работило поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, поради незаконно уволнение или поради задържане от органите на властта, което е признато по съответния ред за неоснователно.
Важно е да се има предвид, че ако /п към момента на настъпване на риска майчинство (напр. 45 кален- j дарни дни преди раждането) жената • V] ■ е осигурена за общо заболяване и май- j L’,. чинство, но не отговаря на импера- ~ тивното изискване за наличието на минималния 12-месечен осигурителен стаж, тя няма да има право на съответното парично обезщетение – в случая за бременност и раждане. Това обаче не я лишава от правото на отпуск по чл.163, ал.1 от КТ, който отпуск на основание чл.9, ал.2, т.2 от КСО ще и се зачете за осигурителен стаж, без да се внасят осигурителни вноски. В тази връзка, ако по време на ползването на отпуска по чл.163 от КТ осигурената майка придобие законоустановения 12-месечен осигурителен стаж, за остатъка от периода до изтичане на 410 календарни дни тя ще има право на парично обезщетение за бременност и раждане.
Същевременно, с нормата на чл.5а от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) законодателят е регламентирал правото на бременните жени, който нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на КСО и живеят постоянно в страната, да получат еднократна помощ при бременност в размер, определен ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година (за 2019 г. – 150 лв.). Условие за получаване на помощта е доходът на член от семейството да е по-нисък или равен на дохода по чл.4 от ЗСПД, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет (за 2019 г. определеният средномесечен доход по чл.4 от ЗСПД е 450 лева.).
С друга норма в ЗСПД – чл.8, ал.5, законодателят е уредил правото на месечна помощ за отглеждане на дете в случаите, в които майката (осиновителката) е осигурена за общо заболяване и майчинство, но не получава обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл.48а и чл.52а от КСО. Помощта е в размер, определен със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година (за 2019 г. е 100 лв.) и се изплаща за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж.
• През периода на бременност и раждане, за който са издадени болнични листове по чл.26 от НМЕ, лицето упражнява трудова дейност, за която подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство.
Предназначението на паричното обезщетение за бременност и раждане е да замести липсващия доход от трудова дейност, като осигури на лицето средства за съществуване през период, в който, поради настъпилия риск майчинство, то не може да полага труд и да получава трудово възнаграждение. В тази връзка нормативно е установена и забраната (чл.46, ал.3 от КСО) за изплащане на обезщетение по чл.50 от КСО на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Предвид това, че се явява отрицателна предпоставка за изплащане на парично обезщетения за майчинство, за наличието на обстоятелството дали лицето упражнява трудова дейност по време на издаден болничен лист за бременност и раждане се извършва автоматична служебна проверка в информационнатасистема на НОИ.
• Рискът майчинство настъпва по време на незаконно уволнение или при прекъсване на осигуряването.
По силата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО времето, през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. Разпоредбата предвижда, че за този период осигурителят следва да внесе осигурителни вноски за своя сметка, като ако лицето не е било осигурявано вноските се начисляват върху последното брутно възнаграждение, а в случай, че лицето е било осигурявано – върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Предвид обстоятелството, че дължимите за периода на незаконно уволнение осигурителни вноски са само в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл.69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд, през този период, независимо от отмяната на уволнението, лицето се счита за осигурено само за пенсия. Тъй като за това време не се дължат осигурителни вноски за фонд „Общо заболяване и майчинство“, на лицето не се следва и съответното парично обезщетение за майчинство.
До негативен за правото на парично обезщетение за майчинство резултат ще се стигне и ако рискът майчинство настъпи през време, през което осигуряването на лицето е прекъснато. Такъв би бил случаят, в който лицето продължава да бъде в неплатен отпуск и след изтичане на 30-те работни дни, които съгласно чл.9, ал.2, т.3 от КСО се зачитат за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски. За самоосигуряващите се лица подобна неблагоприятна ситуация е възможна, в случай че рискът майчинство настъпи през време, през което лицето е променило вида на осигуряването си и е избрало да се осигурява само за пенсия.
• Осигурителят неправилно е попълнил данните в декларация обр.№1 и/или в уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
По силата на чл.5, ал.4 от КСО и по реда, предвиден в Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооси- гуряващите се лица, осигурителите са длъжни да представят в Националната агенция за приходите, поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, декларации, съдържащи данни за осигурителния стаж и осигурителния доход, дните в осигуряване, задължителните осигурителни вноски и др.
Съгласно чл.62, ал.3 от КТ и по реда на Наредба №5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда работодателите уведомяват компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключването, изменението или прекратяването на трудовите договори.
Постъпилите в НАП данни се предоставят на НОИ и същите, наред с данните, събирани от НОИ по реда на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване и данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, подадени от органите на медицинската експертиза в администрирания от НОИ Електронен регистър на болничните листове са основен източник на информация за определяне правото и размера на паричните обезщетения.
Именно поради това, всяка грешка, допусната от осигурителя при подаване на данните с декларация обр.№1 и/или уведомлението за сключен, прекратен или изменен трудов договор, рефлектира върху правото и/или размера на съответното парично обезщетение.
• Осигурителят неправилно е попълнил данни в подаваните в ТП на НОИ удостоверения
(приложение №9 и №10 към НПОПДОО).
– относно номера на болничния лист за бременност и раждане, при отпускане на парично обезщетение по чл.50 от КСО;
Ако при попълване на удостоверение приложение №9 към НПОПДОО осигурителят допусне грешка в изписването на номера на издадения на лицето болничен лист или в периода на удостоверената със същия временна неработоспособност, ще е налице несъответствие между данните в удостоверението и данните от издадения болничен лист, подадени от органите на медицинската експертиза в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им, при което НОИ няма да може да извърши преценка на правото на парично обезщетение. Представеното удостоверение приложение №9 към НПОПДОО с грешен посочен номер на болничен лист следва да се заличи и да се представи ново удостоверение.
– относно наличието на изискуемия осигурителен стаж;
Вярното удостоверяване на наличието, съответно липсата на изискуемия 12-ме- сечен осигурителен стаж е от изключителна важност за извършване на преценка относно правото на парично обезщетение за майчинство. При удостоверено от осигурителя обстоятелство, че лицето няма 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство лице, длъжностното лице ще постанови разпореждане за отказ за изплащане на парично обезщетение.
– относно банковата сметка на осигуреното лице;
Съгласно установения в КСО и НПОПДОО ред НОИ изплаща на осигурените лица дължимите им парични обезщетения по посочени от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки. За тази цел при подаване на първото заявление за изплащане на парично обезщетение от ДОО лицата декларират пред осигурителя си банкова сметка, по която желаят да им се изплащат обезщетенията. В случай че желае да промени сметката си лицето трябва да подаде пред осигурителя си ново заявление, в което да попълни данните за промяна на това обстоятелство. След като са декларирани пред осигурителите от осигурените лица, данните за банковите сметки постъпват в информационната система на НОИ чрез попълваните от осигурителите удостоверения – приложение №9 и №10 към НПОПДОО. Самоосигу- ряващите се лица сами подават данните за банковите сметки – с приложение №9 и №11 към НПОПДОО.
При допуснати грешки в номера на банковата сметка, независимо дали са допуснати от осигуреното лице или от осигурителя, освен че обезщетението не може да бъде изплатено на правоимащото лице, напълно е възможно грешно заявената банкова сметка да има друг титуляр, който в резултат на грешката да получи обезщетение, което не му се следва.
В тези случаи е важно да бъде подадено ново удостоверение, в което, като промяна на заявените вече обстоятелства, да се декларира вярната банкова сметка на правоимащото лице.
– относно кода за „Вид осигурен“ на лицето.
Както е известно преценката на правото на парични обезщетения за майчинство се извършва автоматично, въз основа на всички налични данни в информационната система на НОИ. Предвид това, че кодът за „Вид осигурен“ е от съществено значение за правото на парично обезщетение, до- колкото съдържа информация дали лицето е осигурено за риска майчинство, е необходимо кодът, посочен в удостоверение съгласно приложение №9 към НПОПДОО да съвпада с този, попълнен от осигурителя в декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“.
• В издадения болничен лист за бременност и раждане е допусната грешка.
Както е известно, данните от издадените болнични листове се подават директно в НОИ по електронен път, по реда на Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им. При постъпване на тези данни се извършва формален и логически контрол,
заложен като функционалност на самия софтуер, използван за издаване на болнични листове. В случай че при издаване на болничния лист е допусната грешка, данните не се въвеждат в електронния регистър, докато не бъде отстранена допусната грешка.
• Бременната жена се осигурява по две правоотношения, но е издаден само един болничен лист.
С оглед на обстоятелството, че доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички доходи от трудовата дейност на осигурените лица (разбира се ограничен до максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната календарна година), когато бременната жена се осигурява за риска майчинство по различни договори или на различни основания, паричното обезщетение за бременност и раждане се определя въз основа на общия осигурителен доход, като се изплаща поотделно по всеки от договорите или за всяко от основанията.
За целта при издаване на всеки от 3-те болнични листа за 135-дневния отпуск поради бременност и раждане, осигурената жена трябва да поиска от лекуващия лекар да й издаде съответния брой болнични листове, които да представи пред всеки от работодателите или осигурителите (чл.8, ал.1 от НМЕ). В противен случай се получава противоречие в данните в информационната система относно разрешения отпуск по едното правоотношение и липсата на такъв по второто, което възпрепятства изплащането на паричното обезщетение за бременност и раждане.
Така направеното изброяване на причините, поради които не се изплащат парични обезщетения за майчинство, не следва да бъде възприемано като изчерпателно. Възможни са различни хипотези, които се отличават със специфики, според вида на претендираното парично обезщетение. Във всички случаи обаче от съществено значение е осигурителите да се стремят към правилното попълване на данните, необходими за преценката на правото и определяне на размера на съответното обезщетение и своевременното им подаване.