Физическо лице, което не е регистрирано като едноличен търговец, е извършило продажби по интернет на лични движими вещи и колекция от нова и стара техника. Следва ли да бъде деклариран и обложен с подоходен данък полученият доход от продажбите и как следва да бъде определен размерът на дължимия данък – признават ли се някакви разходи, които може да се приспаднат от получената сума?

 

Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) данъчно задължени лица по смисъла на закона са всички местни физически лица, които са носители на задълженията за облагане с данък. Местни за данъчни цели са физическите лица (независимо от гражданството им), които отговарят на условията на чл. 4 от същия закон. В запитването не е дадена информация, която дава възможност това да се определи еднозначно, но в отговора си приемаме, че въпросното физическо лице е местно за целите на закона. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Следователно преди да се отговори на конкретно зададения въпрос относно декларирането на дохода, получен от продажбите на личните вещи, е необходимо да се изясни дали доходът от продажби на такива вещи е
облагаем или не.
По правило доходът от продажбата на движими вещи, независимо от начина на продажба (дали са от стационарен или подвижен обект /разносна дейност/ или чрез интернет), ще подлежи на облагане. Видовете необлагаеми доходи, получени от местни физически лица, са определени в чл. 13 от ЗДДФЛ. На основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от закона доходите от продажбата или замяната на движимо имущество, с изключение на изрично посочените в б. „а – г“ на т. 2 от същия член на закона, са необлагаеми. По силата на б. „б“ от него сумите от продажби на предмети за колекции и антикварни предмети са облагаеми. Следователно доходът от продажбите на колекциите стара и нова техника е облагаем.
Той обаче ще подлежи на облагане, при условие че дейността се извършва по занятие, системно и с цел реализиране на печалба, сделките имат траен характер и се извършват през продължителен период от време, както и кога- то се извършва от лице регистрирано като търговец за целите на търговската му дейност.
В случай че реализираният от физическото лице доход е в резултат на множество продадени вещи, то неговата дейност от продажба на вещи по интернет не би могла да се определи като сделки с еднократен случаен характер или продажби на вещи от бита, закупени за лично потребление. Обикновено продажбата на употребявани вещи от личен характер и бита са еднократни и не генерират съществен размер на доходи.
Следователно придобитите доходи от реализирани продажби по интернет в резултат на системно извършвани продажби не могат да се определят като необлагаеми.
Това означава, че преценката дали реализираният от въпросното физическо лице доход подлежи на облагане и съответно на деклариране зависи от конкретните обстоятелства. Нещо повече. В зависимост от начина, по който се извършват въпросните продажби и размера на реализираните доходи от тях, може дори да се стигне до извода, че въпросното лице действа като търговец, независимо от това че не е регистрирано като такъв. На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1, ал. 1 от закона дейности. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като ЕТ, при извършване на сделки по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 1 – 7 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на ЕТ.
В такъв случая на основание чл. 26, ал. 1 от закона облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ ще е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Годишната данъчна основа ще се облага по реда на чл. 28 от закона и се определя в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Разходите, които лицето е направило във връзка с дейността, могат да бъдат признати, при условие че е спазена разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО и не попадат в хипотезите на непризнати за данъчни цели разходи, изрично посочени в същия закон. Всеки разход, за да е данъчно признат, следва да е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счето- водството(ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Ако въпросното физическо лице притежава нужните документи, отговарящи на изискванията на посочената разпоредба, и за целите на данъчното облагане тези разходи са данъчно признати, то има право да ги приспадне. Ако не притежава такива документи или те не отговарят на изискванията на ЗСч, в годишната данъчна декларация ще се посочи цялата сума, получена от продажбите.
Ако продажбите на личните вещи и колекционерска техника са извършени така (еднократно), че не дават основание дейността на физическото лице да се квалифицира като търговска, на облагане ще подлежи само сумата от продажбите на колекционерската техника. В такъв случай за лицето ще е налице доход от т.нар. „други източници“, които се облагат по реда на чл. 35 от ЗДДФЛ. При тях на облагане подлежи брутната сума на получения доход, т.е. няма данъчнопризнати разходи.
Ако обаче лицето продължава да извършва търговия по интернет, и при това реализира доходи, то следва да се регистрира като ЕТ или юридическо лице. Но дори да не се регистрира, доходът от продажбите му ще следва да се отчита по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ и да подлежи на облагане като доход от стопанска дейност на ЕТ.