Предприятие организира с рекламна цел игра, при която се раздават предметни награди. Играта е на случаен принцип, т.е. не е свързана с представянето на някакви специални познания или други качества от страна на участниците, а е изградена на чиста проба късмет. Наградите представляват предмети, изработени от предприятието и такива, закупени от него на цена 105 лв. с ДДС. Себестойността на изработените от предприятието предмети е 95 лв., а продажната им цена е 102 лв. без ДДС. При осъществяването на играта един и същ участник получава две награди – един предмет от закупените от предприятието и друг – негово производство.
Може ли да се приеме, че при тези обстоятелства, доходите от получените от този участник две награди попадат в обхвата на необлагаемите доходи по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ?

 

Съгласно действащата редакция на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ необлагаеми са наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20.
Следователно, за да бъде необлагаема по реда на този член, печалбата от игра на случайността трябва да бъде предметна и с незначителна стойност.
Както и досега и през 2019 г. при предоставяне на необлагаема печалба от игри на случайността на физически лица за платеца на дохода – предприятието, организирало играта липсва задължение за удържане и деклариране на данък,
и за посочване на дохода (левовата равностойност на предметна награда) в Справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В същото време на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 от закона за физическото лице- получател на дохода, липсва задължение за декларирането му.
В случая обаче този ред за данъчно третиране е неприложим. Причина за това не е обстоятелството, че въпросното физическо лице е получило две награди (според нас всяка предметна печалба следва да се оценява по отделно, т.е. ако един участник в игра на случайността получи две отделни предметни награди на стойност, която не надвишава определената от закона като незначителна, не може да се каже, че условието за незначителна стойност на наградата не е изпълнено). Причина за неприложимост на посочения по-горе ред в случая е това, че. едната от получените от лицето награди не отговоря на изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 21 от закона.
Тя не е с незначителна стойност по смисъла на т. 62 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, с която е въведена дефиниция на понятието „печалба с незначителна стойност“. В съответствие с действащата редакция на тази дефиниция (в сила от 01.01.2019 г.) за целите на чл. 13, ал. 1, т. 21 от закона за такава се приема предметна печалба, чиято пазарна цена е до 100 лв. (до 2018 г. прагът бе до 30 лв.).
В случая пазарната цена на едната от предметните награди, получени от лицето, е по-висока от 100 лв., тъй като съгласно т. 8 на § 1 от ДОПК във връзка с т. 9 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани, а стойността на полученият като награда предмет, който е изработен от предприятието, е на стойност 102 лв. без ДДС. Това означава, че доходът от този предмет не попада в обхвата на необлагаемите доходи по реда на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ. Следователно за него предприятието, организирало играта, следва да начисли и удържи данък и да го посочи в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, а физическото лице да го декларира в годишната си декларация по чл. 50, ал. 1 от закона.