Фактологични обстоятелства: Българското дружество получава кредитно известие, издадено от доставчик от друга страна на ЕС, за организиране на тйимбилдинг на целия персонал на дружеството, в който ще участват и двама представители на доставчика. Сумата за събитието е отпусната поради достигане на определен оборот на българското дружество към европейския доставчика. Тиймбилдингът ще се състои в град Банско, като дружеството е с местонахождение – град София.
Българското дружество има ли право да ползва данъчен кредит за услугата /тйимбилдинг/ по издаденото кредитно известие от дружеството на другата страна от ЕС т.е начисляване на протокол по чл. 117 в покупки и продажби?
Дружеството има ли право да ползва данъчен кредит по фактурите за организиране на мероприятието, включващи хотелско настаняване, консумация в ресторанти, транспорт и анимация?
Как е правилно да се осчетоводят направените разходи по реда на ЗКПО – като социален разход (съответно като друг приход получената сума) или на разчет?
Дължи ли се данък върху социалните разходи?
Как се третират разходите по ЗКПО и ЗДДС, направени за двамата представители на фирмата от ЕС, финансирала събитието?

 

На пръв поглед всички въпроси, на които се търси отговор в запитването, са свързани с данъчното третиране на доставките, които възникват при организирането на мероприятието, за което се използва англоезичната дума „тиймбилдинг“ (team building). По същество то представлява организационна техника, използвана от управленския екип на дадена фирма с цел постигане на по-добър колективен дух чрез:
– подобряване на взаимоотношенията между служителите;
– подобряване на работата в екип, като се изясняват ролите на участниците;
– подобряване на сътрудничеството между отделите, което в крайна сметка повишава ефективността на работата на съответната организация.
В случая обаче е налице едно специфично обстоятелство, което предполага отделно разглеждане на данъчните задължения, които възникват за българското дружество – организатор на събитието, от задълженията й във връзка със самото събитие – това че средствата, с които се финансира то, фактически представляват бонус за достигнат от нея оборот при сделките с европейската фирма, предоставяща средствата.
В тази връзка следва да се има предвид, че, независимо от това за какво ще се използват тези средства, на практика по смисъла и за целите на ЗДДС те представляват търговска отстъпка, предоставена от доставчик, установен в държава членка на ЕС. Това се потвърждава и от формата, с която са документирани средствата – с кредитно известие. В резултат на това за въпросната българска фирма преди всичко възниква задължение за ко- региране на данните за ДДС, начислен по доставките, във връзка с които е издадено известието.
Както е известно, кредитното известие е данъчен документ, с който при съответно възникнали обстоятелства във връзка с вече фактурирана доставка се намалява данъчната основа на доставката. Той се издава към вече издадената/ те фактура/и, чиято стойност се коригира и следва да съдържа реквизитите по чл. 114 от ЗДДС, както и допълнителни данни за:
– номера и датата на фактурата/ите, към която се издава известието; и
– основанието за неговото издаване (в случая търговска отстъпка за достигнат оборот).
Нормативно основание за корекцията на сумата от данъчните основи на фактурите, за които се предоставя бонус, са разпоредбите на чл.115 от ЗДДС. Когато корекцията засяга повече от една фактура, то при отчитането й следва да се посочат фактурите, за които се отнася намалението.
Тъй като в случая става въпрос за кредитно известие, издадено във връзка с вътреобщно- стни доставки, то корекцията фактически ще засегне данъчните основи на протоколите, с които българската фирма си е самоначислила данък за придобиването на стоките при тези доставки. В такива случаи съгласно чл. 117, ал. 4 се съставя протокол, който съдържа задължително:
– номерът и датата на първоначалния протокол, издаден за придобиването (в случая но- мерата и датите на издаване на протоколите за начисляване на ДДС за стоките, за коити се предоставя бонусът);
– основанието за издаването на протокола (предоставен бонус за осъществен оборот);
-промяната в стойността на данъчната основа (сумата , посочена в известието); и
– намалението на данъка, което произтича от намалението на данъчната основа.
Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която е издадено известието, а данните за отразеното в него намаление на данъчната основа и съответно дължим данък се отразяват в колона 13 и 15 на дневника за продажби, в клетки 12 и в съответната друга клетка на СД за същия данъчен период, но с отрицателен знак.
При осчетоводяването на кредитни известия са валидни всички принципи за осчетоводяването и отчитането на фактури и протоколи. С тях фактически само се намалява данъчната основа на вече осчетоводени данъчни документи и става по същия начин, но с отрицателен знак на стойностите. Данните от протокола по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, с който е направена промяната в сборния размер на данъчната основа на протоколите, чиято облагаема стойност се намалява, се отразяват в дневника за покупки в данъчния период, през който са издадени.
Според автора това, че въпросните средства ще бъдат използвани за организиране на тиймбилдинг от българската фирма, не променя нейните данъчни задължения във връзка с документирането и отчитането на въпросните средства.
По смисъла на ЗКПО обаче, разходите за тиймбилдинг не се приемат за признат разход за данъчни цели. Данъчната практика е те да са обект на облагане като:
– социален разход в натура, подлежащ на облагане с 10 на сто данък по реда на чл. 204 от ЗКПО; или
– разход, несвързан с дейността по реда на чл.26, ал.1 от закона.
Приложението на тези варианти зависи от това дали при използването на средствата са налице комулативно всички условия за социален разход съгласно дефиницията на т. 34 от § 1 на ДР на закона и изискванията на КТ (в тази връзка вж. Разяснение № 2_1382 от 02.08.2010 г. на Дирекция “ОУИ” – Варна, и Разяснение № 20-00-11 от 15.04.2013 г. на Дирекция “ОДОП” – София). В съответствие с тези разяснения това са отчетени счетоводни разходи, които имат характера на социални придобивки по смисъла на чл.294 от КТ и които се предоставят по реда и начина, определени в чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Тези разходи са достъпни за всички работници и служители, вкл. и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
В обхвата на третирането по единия или другия от посочените начини попадат всички разходи, включени в организирането на тийм- билдинга:
– възнаграждение на екип, организиращ различни мотивационни и психологически игри във връзка с провеждания тиймбилдинг;
– разходи във връзка с всякакви спортни и развлекателни мероприятия, съпътстващи провеждането на тиймбилдинга, включително командировъчните разходи във връзка с пътуването, настаняването и храната на участниците в мероприятието.
Забележка: Аргументът за приложениетона този ред за третиране на разходите за пътуване и нощувки е обстоятелството,че разходите за командировка са признат разход за целите на ЗКПО само, ако са свързани с дейността, докато в случая е налице или социален разход, или разход, несвързан с дейността. Затова тези разходи или се облагат с 10 на сто данък като социален разход по реда на чл. 204, т. 2 от закона или не се признават за данъчни цели по реда на чл. 26, ал.1.
Нерядко в практиката на българските предприятия разходите за такива мероприятия се третират като представителни разходи, свързани с дейността, но в известните ни становища на приходните органи подобен начин на третиране не се коментира като възможен. Според нас гледната точка на приходните органи, че разходите за тиймбилдинг не могат да бъдат третирани като представителни разходи, независимо че по същество и съдържание включват разходи, попадащи в обхвата на дефиницията на такива разходи, дадено с чл.62, ал.1 на ППЗДДС (нощувки; консумация на храна и напитки; развлекателни мероприятия), е законосъобразна, доколкото те се правят в полза на персонала на съответното лице. Поради липса на собствена дефиниция на понятието “представителни
разходи”, тази дефиниция се ползва и от ЗКПО, а по своето предназначение те са разходи, близки до разходите за реклама. За разлика от разходите за реклама обаче, представителните разходи не са директно свързани с представяне на продуктите, стоките и услугите, които рекламира съответната фирма и са насочени към клиенти, доставчици, и различни гости на фирмата, а към персонала на фирмата. В този смисъл като представителни разходи в случая може да се третират само разходите за двамата представители на фирмата, предоставила средствата за тийм- билдинга.
Съгласно изложеното в запитването, начинът, по който ще бъде организиран и проведен въпросният тиймбилдинг, зависи от българската фирма. Това означава, че в нейните възможности е да организира събитието така, че то да се състои с решение на управителя на фирмата; да е достъпно за всички членове на персонала й; и да се осъществи за сметка на социалните й разходи.
Предоставени по горния ред, отразените в счетоводството й разходи, ще имат характера на социални разходи в натура по смисъла на чл. 204,ал. 1, т. 2 от ЗКПО и ще подлежат на облагане с окончателен данък. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец – чл. 212 от ЗКПО.
Съгласно чл. 216 от закона данъчната ставка за данъка по чл. 204, ал. 1 е в размер на 10 на сто. По силата на чл. 217, ал. 1 и 2 от закона данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 31 март на следващата година.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗКПО, когато са документално обосновани по реда на Закона за счетоводството и ЗКПО разходите за и данъкът върху социалните разходи се признават за данъчни цели в годината на тяхното осчетоводяване.
Съгласно чл. 16, ал. 2 от Закона за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, при определяне на облагаемия доход на физическите лица не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО.
В случай, че изискуемите условия за признаването на въпросните разходи не са налице, то по силата на чл. 205 предоставените социални придобивки представляват доход за физическите лица и подлежат на облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ.
Тъй като доставките на стоките и услугите, свързани с организирането и провеждането на тиймбилдинга, се използват от фирмата за осъществаването на безвъзмездни доставки и представителни цели (тези за двамата представители на европейската фирма), то по силата на чл.70, ал.1, т. 2 и 3 от ЗДДС за тях правото на приспадане на данъчен кредит не е налице.
Заключение:
1. Независимо от това, че с полученото от фирмата кредитно известие се документират средства, с който ще се организира тиймбил- динг, обстоятелството че те представляват бонус за достигнат от нея оборот, изисква съставянето на протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, с който се намалява данъчната основа на доставките, с които е свързан този оборот.
2. В зависимост от това как е организирано и документирано провеждането на мероприятието и наличието на изискванията на ЗКПО и КТ относно квалифицирането на дадени разходи като социални разходи, предоставени в натура, разходите на него ще се отчетат като разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО или като такива по чл. 26, ал. 1 от закона;
3. Доставките, свързани с провежданото мероприятие, са без право на данъчен кредит, тъй като са предназначени за безвъзмездни доставки и представителни цели.