Фирма, която не е регистрирана по ЗДДС, наема от физическо лице през 2017 г. лек автомобил, който да използва за целите на дейността си. В случая фирмата е взела решение да не води пътна книжка и пътни листи. Няма назначено лице по трудови правоотношения като шофьор. Автомобилът ще се използва както от управителя, упражняващ личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, така и от лице, назначено на длъжност Технически сътрудник във фирмата. Имаме следните въпроси:
1. Разходите като гориво, годишен технически преглед, наем, застраховки – в размер на 50% ли ще се признаят за данъчни цели?
2. Възнаграждението на управителя, упражняващ личен труд, също ли се признава в размер на 50% за данъчни цели? Тъй като автомобилът ще се управлява и от лицето, назначено като технически сътрудник, разходите за заплати, както и осигурителни вноски за сметка на работодателя за това лице, следва ли също да се признаят за данъчни цели в размер на 50% от общия разход?

 

По първия въпрос: Въпросите, които задавате, са свързани с данъчното третиране на разходите в натура, представляващи приходи в натура на физически лица, получени чрез лично ползване на фирмени активи. В последните две години това третиране претърпя съществени промени. Чрез измененията и допълненията, направени в данъчните закони във връзка с облагането на личното ползване на такива активи, в действащите разпоредби се оформиха различни варианти за данъчно третиране, документиране и отчитане на тези разходи. Те се отнасят както за данъчно задължените лица (ДЗЛ), така и за доходите в натура на лицата, в полза на които са извършени те. Изключително съществен момент в тази връзка е фактът, че съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО разходите в натура по смисъла на § 1, т. 83 от Допълнителните разпоредби (ДР) на закона се облагат с 10 на сто данък, а на основание чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ на работодателите е дадено право да избират дали да облагат тези разходи по реда на тази разпоредба или не. При това, ако изберат да приложат реда за начисляване на такъв данък, то на основание ал. 4-та на същия член от ЗДДФЛ обложените по този ред доходи в натура не се включват в облагаемия доход на лицата, ползващи активите.
На пръв поглед това дава възможност за алтернативно облагане на тези разходи съответно по реда на чл. 204, ал. 1 т. 4 от ЗКПО или по този за облагане доходите в натура от трудови правоотношения на физическите лица, определен в ЗДДФЛ. Въпросната алтернатива обаче не следва да се приема за безусловна. Закономерното прилагане на този избор в практиката изисква много ясно разграничаване както на обстоятелствата и условията, при които се отчитат такива разходи, така и обхвата на лицата, за личното ползване на които може да се прилага облагане по реда на ЗКПО. Това предполага изясняване на следните въпроси:
• кои разходи за доходи в натура може да се облагат по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО и обстоятелствата, които ги определят като такива; и
• кои са категории физически лица, за доходите в натура на които е приложим този ред?
На данъчно облагане по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО подлежат разходите в натура по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО. Според него „Разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 – 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации.
В тази връзка в запитването си поставяте въпрос относно данъчното третиране на разходи за „годишен технически преглед, наем, застраховки“, т.е. разходи, свързани с личното ползване на въпросния автомобил от управителя и от техническия сътрудник. Тези разходи попадат разходите, определени като „разходи в натура“ по смисъла на ЗКПО.
Вторият въпрос, който следва да изясним, е дали за лицата, в полза на които при вас са направени разходи в натура, може да се приложи чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО или не.
Лица, които ползват фирмени активи, с което се формират разходи в натура по смисъла на ЗКПО, са:
• работници и служители;
• лица, наети по договори за управление и контрол;
• лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и“ от ДР на ЗДДФЛ (съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полагащи личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери).
При вас ползватели на автомобила, за които се извършват разходи в натура, са управителят и лице, назначено на трудов договор. Следователно за разходите за личното ползване на автомобила от тези лица може да приложим реда за облагане по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
Според запитването ви вие сте избрали съотношението, при което автомобилът се ползва за икономическа дейност и за лични нужди, да не се доказва с пътни листи или по друг документално обоснован начин, като сте приели нормативно определения размер от 50 на сто от общия размер на всички разходи, свързани с превозното средство (чл. 215а, ал. 2, т. 2), при който приложение намира разпоредбата на чл. 10, ал. 6 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, които се използват както за дейността, така и за лично ползване, се признават за данъчни цели и когато не е издаден пътен лист или друг подобен документ, когато при определяне на данъчната основа за облагане с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 е приложена разпоредбата на чл. 215а, ал. 2, т. 2. от ЗКПО. Експлоатационните разходи (както за служебно, така и за лично ползване) може да не се документират с вътрешен за предприятието документ, чрез който да се установяват километри или часове на използване на автомобила за служебни и за лични цели.
Частта от разходите за наемането и експлоатацията на автомобила, за която не се начислява данък по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, е призната за данъчни цели, т.е. в случая тя е 50 на сто от разходите за автомобила.
Отговор на втория въпрос: По силата на чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато разходите за лично ползване са обложени с 10 на сто данък по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО, те не се включват във възнаграждението на лицата, личното ползване на които е обложено. Следователно, след като начислите 10 на сто данък за 50 на сто от разходите за автомобила, възнаграждението на управителя се ползва и признава в пълен размер. Същото се отнася и за възнаграждението на техническия сътрудник.