При внос и износ на една и съща стока „на“ и „от“ територията на една и съща държава членка от един и същ стопански оператор за последния на тази територия възниква едно придобиване и една доставка. Тяхното данъчно третиране за целите на ДДС зависи основно от това как е оформена митнически доставката и от органите, които контролират движението на стоките през митническата граница на съответната държава.
По правило при въвеждането на стока от трета страна на територията на държава членка в тази връзка са възможни следните хипотези:
• стоката е поставена под митнически режим „внос“, за който е заплатено мито и ДДС на територията на съответната държава членка, при което стоката придобива статут на стока за свободно обръщение на тази територия;
• стоката предстои да бъде превозена до територията на държава членка, различна от тази, на територията на която е въведена, като доставката и е поставена под режим „вътрешен транзит“ (код 4200) ), на митническата граница на държавата членка, през територията на която е въведена стоката на територията на ЕС, не се дължат мито и ДДС. Доставката и ще се оформия митнически под режим „внос“ в държавата членка, за където е назначението и. Дължимите за нея мита и ДДС се определят от митническите органи на тази държава и стоката се освобождава от тях за свободно обращение. При наличието на определените
за целта нормативни изисквания така начисленият данък подлежи на приспадане и/или възстановяване; или
• бъдещето движение на стоката все още не е окончателно известно, поради което при въвеждането и на територията на държавата членка доставката и е поставена под някои от митническите режими, посочени в чл. 16, ал. 5 от ЗДДС, т.е. стоките са временно складирани или са поставени в свободна зона или свободен склад, или са поставени под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове или външен транзит. В такива случаи вносът се смята за осъществен, ко- гато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията, на която са въведени.
Това означава, че данъчното третиране на внасяната стока зависи от това как е оформено митнически въвеждането и на територията на съответната държава членка.
ПРИМЕР: Българска фирма закупува стока от Китай, която се транспортира до румънско пристанище и там се представя за митнически контрол. Румънските власти извършват митническо оформяне на доставката й и от техния граничен пункт, тя се транспортира директно за трета страна. Как следва да се оформи митнически доставката на стоката при въвеждането й на румънска територия, за да не се дължи ДДС за вноса й? Как следва да се документира и отрази в отчетните регистри доставката на изнасяната стока?

При посочените обстоятелства на територията на Общността от страна на българската фирма се осъществяват едно придобиване и една доставка на стока „от“ и „за“ трета страна. Когато доставяната от трета страна стока се въвежда на територията на държава членка от данъчно задължено лице, което не е установено и/или регистрирано за целите на облагането с ДДС, ако при въвеждането и на територията на тази държава членка, стоката се оформи митнически под режим „внос“, дължимите мита и данъци за вноса се заплащат в тази държава. С това стоката придобива статут на стока за свободно обръщение и с нея може да се извършват продажби в държавата членка на вноса, доставки от вътреобщностната търговия, както и доставка за трета страна, т.е. износ по реда на член от данъчното законодателство на тази държава членка, съответстващ на чл. 28 от нашия ЗДДС. При това за вносителят и възникват облагаеми доставки с местоизпълнение на територията на съответната държава членка, които формират там облагаем оборот за задължителна регистрация. Тези доставки са извън обхвата на нашия ЗДДС и редът за тяхното данъчно третиране е подчинен на закона на съответната държава членка. Предвид общата правна рамка, на която са подчнени нормите за функциониране на ДДС на територията на ЕС, повечето от разпоредбите на този закон ще са подобни на нашите, но в някои моменти от практическото им прилагане има сериозни разлики. При осъществяването на доставка за трета страна с местоизпълнение на румънска територия тя формира там облагаем оборот с нулева данъчна ставка. Следователно в зависимост от стойността на изнасяната стока за нея може да се породи необходимост от задължителна регистрация там.
Данъкът, платен при вноса, подлежи на възстановяване, само ако вносителят е регистриран за целите на облагането в съответната държава членка и за него са налице определените за целта изисквания на нейното данъчно законодателство.
В тази връзка заслужава да се отбележи, че ДДС, заплатен при внос в държава членка, различна от тази, в която е установен и регистриран за целите на облагането вносителят, не подлежи на възстановяване по реда на Наредбата за възстановаване на данък, начислен на лица, установени в друга държава членка.
За да не дължи ДДС при въвеждането на стоката на румънска територия, за българската фирма е наи-приемливо към доставката и да бъде приложен режим, които по смисъла на член от румънското законодателство съответства на някои от режимите, посочени в чл. 16, ал. 5 от нашия ЗДДС, т.е. не е внос и за стоката не са начислени ДДС и мито.
Със закупената стока се извършва директно доставка за трета страна от територията Румъния. Съгласно член от румънското законодателство, съответстващ на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, местоизпълнението на тази доставка е на тази територия, т.е. то е извън територията на България. Независимо от това по силата на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС документирането на доставката се извършва по реда на нашия закон. При това във фактурата, която се издава за нея, не се начислява ДДС, а като основание за това в документа се посочва „чл. 86, ал. 3 от ЗДДС“.
Въпреки че доставката е с местоизпълнение извън територията на страната обаче, на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС данните от фактурата се отразяват в колона 23 на дневника за продажбите.
В заключение обръщаме внимание, че при посочените обстоятелства българската фирма осъществява независима икономическа деиност на територията на държава членка и е необходимо да се запознае с неиното законодателство. Освен това за осъществените доставки от румънска територия освен фактура, следва да са налице и други документи, доказващи основанието същите да се третират като такива с място на изпълнение извън територията на страната – договори, транспортни документи, приемно-предавателни протоколи и др.