Фактологични обстоятелства: Сключен е договор за продажба на вещ на стойност 12 000 лв. (без ДДС), която следва да бъде изплатена на 12 равни месечни вноски с включено в тях пропорционално на размера им дължимо ДДС. В договора е включена клауза, според която при прекратяване на сделката по вина на купувача той е длъжен да върне вещта на продавача като му дължи възнаграждение за нейното използване в размер на 500 лв. месечно. Освен това в договора е включена и изрична договорка, в съответствие с която при неизпълнение на сделката по негова вина купувачът дължи на продавача и 1200 лв. обезщетение.
При предаването на вещта продавачът е издал фактура, в която е начислил 2400 лв. върху цялата й стойност. Купувачът обаче е платил в срок само първите петмесечни вноски, след което е преустановил плащането.
Има ли при тези обстоятелства продавачът право да развали договора и да поиска да му се върне вещта и предвиденото обезщетение?
Какъв е законосъобразният ред за уреждане на вещните и парични взаимоотношения между него и купувача, породени от развалянето на договора, и как следва да се документира и отчете по ЗДДС възникналата при това промяната на техните задължения?

 

Продажбите на излащане са честа практика при съвременната търговия с движими вещи. При тях купувачите обикновено изплащат стойността на вещите чрез равни вноски на определени интервали (най-често месечни). В съответствие с договора, по силата на който се осъществява дадена продажба, правото на собственост върху вещите може да се прехвърли с тяхното получаване от купувача, или след изплащането на договорените вноски в срока, определен между участниците в сделката.
Независимо от това как е договорено да се осъществи прехвърлянето на собствеността, по силата на чл. 25, ал. 3, т. 1 във връзка с чл.6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС данъчното събитие за доставките, които възникват при тези продажби, настъпва на датата на фактическото предоставяне на стоката на купувача. В резултат на това на тази дата продавачът е длъжен да начисли ДДС върху цялата договорена стойност на вещта, въпреки че ще получава тази стойност впоследствие и то на части. В изпълнение на тази норма в случая продавачът е начислил ДДС върху цялата стойност на търгуваната вещ – 2400 лв., в резултат на което към момента на развалянето на договора вече има начислен данък върху цялата стойност на доставката, което не съответства на реалното изпълнение по договора.
Въпросът относно правото за разваляне на договора е уреден в чл. 335, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 206, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В съответствие с тях неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договорите за продажби на изплащане.
Цената на вещта с ДДС в случая е 14 400 лв. (12 000 лв. стойността на вещта + 2400 лв. ДДС). Следователно, продавачът има право да иска разваляне на договора веднага, след като стойността на неполучените в договорения срок вноски от страна на купувача достигне 2880 лв. (1/5 от 14 400 лв. ).
При развалянето на договора купувачът следва да върне на продавача вещта и да му заплати договореното за неизпълнението обещете- ние в размер на 1200 лева.
В случая договорът е прекратен по вина на купувача, поради което, освен връщането на вещта и договореното обещетение, продавачът има право да получи от него възнаграждение за срока на ползването на вещта.
В случая в договора е предвидено за целта купувачът да дължи 500 лв. месечно без ДДС, т. е. 600 лв. с данъка за всеки месец от датата на получаването на вещта до датата на нейното връщане на продавача. В същото време по силата на чл. 206, ал. 3 от ЗЗД последният следва да върне на купувача цялата сума на вноските, получени до прекратяването на договора. В тази връзка е важно да се отбележи, че съгласно посочената разпоредба на ЗЗД: “Уговорка, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна”. Това означава, че за разлика от договора за лизинг развалянето на договорите за продажби на изплащане има обратно действие. Участниците в сделката обаче, биха могли да се договорят месечният наем за ползването й да е равен на вноската за погасяване на стойността й.
В случая размерът на месечното възнаграждение за ползването на вещта от страна на купувача, който е предвиден в договора, е по- нисък от размера на месечните вноски за прехвърлянето на собствеността върху нея. В резултат на това в зависимост от датата на развалянето на договора размерът на дължимия от купувача ДДС за срока на ползването на вещта, може да е по-малък от този, включен в платените от него пет месечни вноски, което ще наложи корекция на дължимия данък.
Следователно при прекратяването на договора за продажба купувачът дължи на продавача връщане на вещта и сума за ползването Й заедно с дължимия за наемната услуга ДДС, което в случая е 5000 лв. (5 х 500 + 500 лв. ДДС).
Продавачът, от своя страна, следва да върне на купувача платените от него пет месечни вноски заедно с включения в тях ДДС, т.е. 6000 лв., тъй като развалянето на договора за продажбата му има обратно действие.
Как се документират по ЗДДС промените вследствие развалянето на договора?
В съответствие с изискванията на ЗДДС при предаването на вещта на купувача в случая продавачът е издал фактура, в която е начислил ДДС в размер на 2400 лв. Сделката е развалена, но в същото време в зависимост от момента на прекратяването на договора е възможно да е налице възмездно ползване на вещта за срок от 6 или 7 месеца на стойност съответно 3000 лв. или 3500 лв. без или 3600 лв. или 4200 лв. с ДДС. Така в крайна сметка в зависимост от срока за ползване на веща в случая се дължи съответно 600 или 700 лв. данък, което предполага корекция на размерът му, начислен в първоначално издадената фактура.
Корекцията ще се извърши по реда на чл. 115 от ЗДДС чрез издаване на кредитно известие към издадената фактура.
По силата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС обезщетението от 1200 лв., което се дължи на продавача, не подлежи на облагане с ДДС. То е дължимо на последния вследствие развалянето на договора за продажба, поради което дължимите му 1200 лв. не представляват възнаграждение, а имат обезщетителен характер.