Работя като счетоводител в училище и не съм синдикален член. Според трудовия ми договор имам право на платен годишен отпуск в размер 30 работни дни, определени в КТД за работещите в училището. От 27.03.2019 г. е подписан нов Колективен трудов договор, който регламентира трудовите и социалните отношения на членовете на синдикалната организация.
Въпросите ми са:
1. Запазвам ли правото на платения годишен отпуск, посочен в трудовия ми договор, при положение, че не членувам в синдикална организация?
2. Ако не, годишният ми платен отпуск за 2019 г. следва ли да се изчисли като сума от полагаемите дни по стария и новия колективен трудов договор?

Съгласно чл.57 от КТ колективните трудови договори по общо правило се прилагат за работниците и служителите, които членуват в синдикална организация – страна по договора. Работници и служители, които не членуват в синдикална организация – страна по сключен колективен трудов договор, могат да се присъединят към него при условия и по ред, определени в самия договор.
Какви „условия и ред“ за индивидуално присъединяване могат да предвидят страните по колективния трудов договор е една от най-дис- кусионните теми в практиката. По-конкретно, спорна е допустимостта на т.нар. присъединителни вноски (наричани още солидарни): заплащане на определена сума от работник или служител, който не членува в синдикална организация – страна по договора, за да се присъедини към неговото действие. Въпреки че в теорията и практиката се застъпват противоположни становища по темата, факт е, че в много колективни трудови договори се предвиждат солидарни вноски за индивидуално присъединяване.
От запитването обаче може да се заключи, че служителят не е член на синдикална организация, а няма данни и да е упражнил правото на индивидуално присъединяване чрез присъединителна вноска или по друг ред, предвиден в договора. Поради това няма основание той да разпростира персоналния си обхват по отношение на него. Нито първоначално сключеният, нито новият колективен трудов договор ще имат пряко значение за този служител, освен ако правата, предвидени в него, не са „пренесени“ в индивидуалния трудов договор или в допълнително споразумение.
Поради изложеното по-горе, отговорът на първия поставен въпрос следва да бъде в смисъл, че – без оглед на сключваните колективни трудови договори – служителят има правата и задълженията, предвидени в индивидуалния му трудов договор, включително платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни.
По отношение на втория въпрос – няма основание размерът на отпуска да се преизчислява съобразно постигнатите нови колективни договорености.