Лице, което е в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и  получава обезщетение от фирма „X”, започва работа при друг работодател, без да е прекъснало ползването на отпуска по чл.164, ал. 1  от КТ. Има ли право да получава обезщетение по чл.53, ал. 1 от КСО – на основание писмо на Н О И № 9 1 -0 1 -2 7 2 от 23.11.2004 г. Има ли право на допълнително възнаграждение за продължителна работа, при положение че във фирма „V” е назначено за срок от 6 месеца по чл.70 от КТ?

Посоченото о т Вас писмо на НОИ разглежда хипотезата, при която майка ползва отпуск за отглеждане на малко дете по чл.164, ал.1 о т КТ и без да прекъсне неговото ползване започне работа при друг работодател. Направен е изводът, че обезщетението по чл.53, ал.1 о т КСО (160 лв. за 2006 г.) следва да се изплаща в пълен размер до прекратяване или изтичане срока на отпуска за отглеждане на детето чрез работодателя, който го е разрешил – във Вашия случай фирма „X”. Посочено е също така, че при втория работодател – фирма „У”, на майката не следва да се изплаща обезщетението по чл.54, ал.1 о т КСО (50 % о т обезщетението по чл.53, ал.1 о т КСО), тъй като о т пускът за отглеждане на малко дете не се счита за прекъснат. Въпреки, че изложеното в цитираното писмо се разминава с житейското разбиране, че след като лицето работи при друг работодател отпускът, разрешен о т фирма „X” не се използва, с оглед това, че писмото на НОИ не е по конкретен случай или запитване, а има характер на окръжно писмо за уеднаквяване на практиката, съгласувано е с МТСП и не е о т менено с последващо писмо, както и предвид компетентността на НОИ по изплащане на паричните обезщетения, в т.ч. и за отглеждане на малко дете, следва да се съобразите с изложеното в него становище. Дори и в бъдеще НОИ да застъпи различно виждане по въпроса, то отговорността на работодателя – фирма „X” не може да бъде ангажирана, тъй като той е изпълнявал официалните указания, дадени о т НОИ като контролираща разходната част на ДОО институция, които са важали към момента на извършване на плащанията. Правото на допълнително месечно възнаграждение за продължителна работа (т.нар. „клас”) е регламентирано в Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. То възниква при трудов стаж, не по-малък о т три години. За продължителна работа се зачита времето, което се признава за трудов стаж по КТ (чл.351 – чл.354). Дължимостта на допълнителното възнаграждение за продължителна работа не е обусловена о т вида (срочен, безсрочен) или основанието на трудовия договор. Съгласно чл.З, ал.6 о т НДДТВ, допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се заплаща за действително отработено време в рамките на месечната продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение. В случая трудовият договор с фирма „У” не се явява втори трудов договор по смисъла на чл.111 о т КТ, тъй като не се работи по другото правоотношение – във фирма „X” и следователно договорът с работодател „У” за времето на законоустановения отпуск се явява основен и по него се дължи допълнително възнаграждение за продължителна работа въз основа на представените о т майката документи за трудов стаж.