Нерегистрирана по ЗДДС българска фирма „А“ изнася хранителни стоки (мед) за установени в държави – членки на ЕС данъчно задължени лица, които са както регистрирани за целите на облагането с ДДС, т. е. с VAT номер, така и нерегистрирани. Има ли задължение фирма „А„ да се регистрира по ЗДДС и зависи ли това от данъчния статут на лицата, за които извършва доставките?

 

 

Въпросната фирма осъществява независима икономическа дейност и е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, което при определени условия подлежи на регистрация за целите на облагането с ДДС.
В зависимост от конкретните обстоятелства, регистрацията на лицата за тези цели е регистрация по общ ред и регистрация при специфични условия. Регистрацията по общ ред, от своя страна, бива задължителна и по избор, а специалната – за вътреобщностно придобиване, при доставки на услуги „от“ или „за“ нерегистрирани данъчно задължени лица, установени в държави членки и др.
Условията за задължителната регистрация са регламентирани в разпоредбите на чл. 96 от ЗДДС. Съгласно чл. 96, ал. 1 от закона всяко данъчно задължено лице, което за период от 12 последователни текущи месеца осъществи облагаем оборот в размер на 50 000 лв. е задължено да подаде заявление за регистрация в срок 14 дни от изтичането на текущия месец (т. нар. „данъчен период“), в който оборотът му е достигнал посочената стойност.
По силата на чл. 96, ал. 2 от закона облагаем оборот за целите на регистрацията формират данъчните основи на осъществените от лицето облагаеми доставки, включително тези, облагаеми с нулева данъчна ставка, както и на доставките на финансови и застрахователни услуги.
Съгласно посочените обстоятелства българската фирма осъществява доставки на стока както за фирми, чиято независима икономическа дейност е установена в държава- членки на ЕС, така и за нерегистрирани лица. Това означава, че тя извършва доставки от вътреобщностната търговия (ВОТ), при които при наличието на съответните условия подлежи на задължителна регистрация. Следователно, когато за срок от 12 или по-малко текущи месеци размерът на облагаемия й оборот достигне 50 000 лв., тя трябва да подаде заявление за регистрация. Това може да е необходимо и ако този оборот се достигне само с една доставка, чиято данъчна основа е 50 000 или повече лева.
За да формират такъв оборот, доставките й следва да са облагаеми и с местоизпълнение на територията на страната.
На основание чл. 12, ал. 1 от закона облагаема доставка е всяка доставка на стока, извършвана от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Според действащия ЗДДС облагаеми са всички доставки на стоки или услуги с изключение на тези, определени в глава четвърта на закона. Доставките, които извършва въпросната фирма в случая, не е сред тях, т.е. те са облагаеми.
Режимът за облагане на доставките зависи от тяхното местоизпълнение (не в географския смисъл, а по смисъла на ЗДДС). Редът за определяне местоизпълнението за доставките на стоки се определя с разпоредбите на чл. 17 от ЗДДС. Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мес- тоизпълнението на доставките на стоки, които се изпращат до получателя им, е там, къде- то стоките се намират в момента на изпращането им, т.е. в случая доставяната стока се изпраща на получателя й и следователно ме- стоизпълнението на доставките, извършвани от българската, е на територията на страната. Това означава, че с изпращането на стоката си на фирмите от ЕС тя осъществява облагаеми доставки с местоизпълнение на територията на страната и когато оборотът й достигне определената в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС норма е задължена да се регистрира по общ ред.
Формирането на този оборот и задължението й за регистрация не зависи от данъчния статут на получателя на доставките й. Разликата в двете хипотези, посочени в запитването й, се състои само в обстоятелството, че кога- то получател на доставката й е регистрирана за целите на облагането с ДДС европейска фирма, която към датата на възникването на данъчното събитие на съответната доставка притежава валиден VAT номер, към доставката й ще приложима нулева данъчна ставка, тъй като към нея е приложима схемата за обратното данъчно облагане и данъкът е изискуем от получателя й. Когато получателят й е нерегистрирано данъчно задължено лице, за фирмата – доставчик възниква дистанционна продажба, която до достигането на определената от държавата, където е установен получателя й, стойност (т.нар. „данъчен праг“), се облага у нас със стандартната 20 на сто данъчна ставка.
Внимание: Когато за дадена данъчна година стойността на доставките от дистанционни продажби, т.е. продажби на нерегистрирани за целите на ДДС лица, установени в дадена държава – членка на ЕС, достигне тази стойност, доставчикът следва да се регистрира в тази държава. При това предвид сравнително ниския размер на данъчния праг, прилаган от някои държави членки, е възможно условията за такава регистрация за възникнат преди тези за регистрация у нас.
В този смисъл въпросната българска фирма следва да следи ежемесечно достигнатия от нея облагаем оборот и в двете хипотези и съответно да се регистрира. Когато за период 12 или по-малко текущи месеца сумата от данъчните основи на доставките, които извършва (независимо от данъчния статут на получателя й), достигне 50 000 лв. да подаде заявление за регистрация.
При определени обстоятелства тя дори е заинтересована да се регистрира у нас и преди да достигне такъв оборот, право на което й дава нормата на чл. 100 от ЗДДС.