Дължат ли се осигуровки от работниците при направена застраховка „Живот“ от работодателя (сумата е платена еднократно)? Тази сума не е трудов доход и работниците не получават като трудово възнаграждение.
Има решение на ВАС от 2012 г., в което се казва, че тези осигуровки не се дължат. Моля за отговор дължат ли се осигуровки или не.

 

 

Съгласно чл.2а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (Наредбата), осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт. В редица специални закони застраховката „Живот“ е регламентирана като задължителна по отношение на определени категории работници и служители. Такива са например горските стражари и горските надзиратели, митническите служители, органите по приходите, публичните изпълнители, контролните органи на НОИ, инспекторите по риболовен надзор, служителите на ДНСК и др.
В случай че застраховката „Живот“ не е задължителна, а е доброволна, сумите, които работодателят внася в застрахователната компания, би следвало да се включват в осигурителния доход на всяко от наетите лица и върху тях се дължат осигурителни вноски за всички фондове на държавното обществено осигуряване (ДОО). По силата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване, здравноосигурителни вноски се внасят върху осигурителния доход за ДОО, поради което върху премиите по застраховките се дължат и здравноосигурителни вноски.
Аргументите за това, на които се основава и практиката на Приходната агенция, са следните:
Обхватът на осигурителния доход на лицата, работещи по трудово правоотношение, най-общо включва следните две групи доходи:
– брутното трудово възнаграждение и други доходи от трудова дейност, към които премиите по застраховки „Живот“ без съмнение не могат да се причислят и
– средствата за сметка на социалните разходи, давани от работодателя постоянно или периодично пряко на лицата в пари или в натура.
Предвид разпоредбата на чл.6, ал.12 от КСО, за да се включват в осигурителния доход на работниците и служителите, сумите за сметка на социалните разходи трябва: 1) да се изплащат пряко на работниците или служителите; 2) да се изплащат постоянно или периодично и 3) да са в пари или в натура.
Легална дефиниция на понятието „социални разходи, предоставени в натура“ се съдържа в разпоредбата на §1, т.34 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), съгласно която това са отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от КТ. Те се предоставят по реда и начина, определени от общото събрание на работниците и служителите или в колективен трудов договор. За да могат да бъдат квалифицирани като „социални разходи, предоставени в натура“, социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и лицата, на които те се предоставят, са налице парични отношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Действително, буквално възприето, премиите по застраховките не се изплащат пряко на работниците и служителите, предвид това, че под „пряко“ плащане най-често се разбира плащане на парична сума, т.е. плащане в пари, удостоверено във ведомости, с касови ордери и т.н. В случая с плащането на застрахователните премии от работодателя по индивидуални застраховки „Живот“ на всеки от работниците и служителите също е налице пряко плащане, макар средствата да се превеждат директно на застрахователя, при това обикновено наведнъж (т.нар. корпоративна застраховка). Този извод се обосновава именно с предназначението на премиите по застраховки „Живот“ като вид социален разход в натура, както и с това, че всеки от титулярите на застраховките е персонифициран.
Дължимостта на осигурителни вноски върху застраховките „Живот“, които не са задължителни за работодателя по силата на нормативен акт, се обосновава и с възприетия от законодателя подход изрично да регламентира доходите, върху които не се дължат осигурителни вноски, като премиите по животозастраховане не са включени в изключенията.
Застраховките „Живот“ се сключват за определен период, поради което доходът, върху който следва да се начислят и внесат осигурителните вноски, се определя като общият размер на застрахователната премия се раздели на месеците, през които наетите лица са застраховани. Получената сума се разделя на броя на застрахованите работници и служители през съответния месец, за да се определи месечният доход, върху който следва да се внесат осигурителни вноски за всяко наето лице поотделно.
В две решения на Върховния административен съд – Решение №6534 от 09.05.2012 г.
по адм. д. №6532/2011 г. и Решение №15340 от 04.12.2012 г. по адм. д. №9221/2012 г. е застъпено обратното становище – независимо от това, че разходите за застраховки „Живот“ са социални разходи, те се заплащат от осигурителя пряко на застрахователното дружество и не се изплащат пряко на работниците и служителите, поради което върху тях не следва да се начисляват и внасят осигурителни вноски.