В „Държавен вестник“, бр.88 от 23 октомври 2018 г., бе обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца (ЗИДЗСПД), с който, считано от 1 януари 2019 г., се въвежда нов вид месечна помощ за деца с един или двама починали родители.
Какви права имат децата с починал родител по Кодекса за социално —осигуряване (КСО)?
• Децата, загубили родител, имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат – за срока на обучението, но не по- късно от навършването на 26-годишна
възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Право на наследствена пенсия имат както родените в брака, така и извънбрачните и осиновените деца.
Доколкото наследствената пенсия се определя в процент от полагащата се лична пенсия на починалото осигурено лице, на практика право на наследствена пенсия имат само децата на лица, които приживе са били осигурени лица. В тази връзка следва да се има предвид, че на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, т.е. за пенсия, подлежат:
– лицата, работещи по трудови правоотношения;
– държавните служители;
– съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет;
– военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и служителите в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл.17, ал.2, т.6 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
– членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията;
– изпълнителите по договори за управление и контрол – управители и прокуристи на търговски дружества, на еднолични търговци и на техните клонове; членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольори на търговски дружества; синдици и ликвидатори, назначени от съда; лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества (т.нар. граждански дружества по чл.357 – 364 от Закона за задълженията и договорите); лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон и на техни поделения; лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на други юридически лица, създадени със закон, извън посочените дотук (например директорите на държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции, генералните директори на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската телеграфна агенция и др.);
– лицата, които полагат труд по заемана на законово основание изборна длъжност, при условие че в резултат от избора не е възникнало трудово правоотношение или някое от правоотношенията, посочени в т.1, 5 и 6, например: кметове, общински съветници, народни представители и т.н.;
– служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;
– кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;
– лицата, които работят по еднодневни трудови договори в земеделието, сключени на основание чл.114а от КТ;
– морските лица;
– лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (по т.нар. граждански договори) и получават месечно възнаграждение, което след намаляване с разходите за дейността, установени в чл.29, т.3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в размер на 25 на сто, е равно или е над една минимална работна заплата за страната;
– самоосигуряващите се лица, които са внесли дължимите осигурителни вноски. Към тази категория лица спадат:
1. лицата, упражняващи по регистрация свободна професия и/или занаятчийска дейност, каквито са:
а) нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането и други;
б) лицата, които подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
в) лицата, които извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън изрично посочените по-горе;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД и физически лица – членове на непер- сонифицирани дружества;
3. регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
По отношение на следните категории лица е установена възможност, по тяхно желание, да се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, т.е. за пенсия:
а) лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник;
б) лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи;
в) съпругите/съпрузите на дългосрочно командировани служители в дипломатическа служба за времето, през което са пребивавали в чужбина по време на задграничния мандат;
г) съпрузите на регистрираните като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, когато със съгласието на самоосигуряващи- те се лица участват в упражняваната от тях трудова дейност.
• За разлика от наследствената пенсия, която е свързана с трудова дейност и с произтичащото от нея осигуряване на наследодателя, персоналните пенсии, уредени в чл.92 от КСО, са от категорията на пенсиите, несвързани с трудова дейност. В тази връзка децата, които нямат право на наследствена пенсия от починал родител, могат да получават персонална пенсия, стига да отговарят на въведеното изискване годишният доход на член от семейството да е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца преди искането на пенсия. Гарантираният минимален доход през 2018 г. е в размер на 75 лв. месечно.
При определяне на годишния доход на член от семейството се считат съпругът, съпругата и децата до 18-годишна възраст, ако не са встъпили в брак, както и децата над тази възраст, ако са неработоспособни с определена от ТЕЛК/НЕЛК 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, нямат други доходи и не са встъпили в брак.
Персоналните пенсии се отпускат с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на финансите. Персоналната пенсия се отпуска в размер 90 на сто от социалната пенсия за старост, като от 1 юли 2018 г. размерът й е 113,02 лв.
Новата месечна помощ по чл.8е от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) целй осигуряване на защита и подкрепа на децата, които нямат право на наследствена пенсия, тъй като починалият родител не е бил осигурен. Тя ще се предоставя от началото на 2019 г.
На кого се изплаща новата месечна помощ?
Помощта по чл.8е от ЗСПД се изплаща на другия родител или на настойника/попе- чителя, който отглежда детето. Те, как- то и детето, трябва да живеят постоянно в страната.
Предвидена е възможност помощта по чл.8е от ЗСПД да се получава от семействата на роднини и/или близки, при които е настанено детето по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, в случай че семейството не получава месечна помощ с цел отглеждане на детето, изплащана по реда на Закона за закрила на детето. В тези случаи родителят или настойникът/попе- чителят нямат право на помощта по чл.82 от ЗСПД, тъй като не полагат грижите за детето.
Какви са условията за получаване на помощта?
За да има право на помощта, детето трябва да отговаря на следните изисквания, които по принцип са характерни за социалното подпомагане:
• да не получава наследствена пенсия от починал родител;
• да не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето;
• редовно да посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
• до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, редовно да посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
• да има направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното му състояние.
Месечната помощ се отпуска независимо от доходите на семейството и на детето.
С какъв срок и в какъв размер е помощта?
Месечната помощ се предоставя до навършване на 18-годишна възраст от детето, а ако то учи – до завършване на средно образование, но не повече от 20-годиш- на възраст. Когато детето е завършило средното си образование преди навършване на 18-годишна възраст, помощта продължава да се предоставя до навършване на пълнолетие.
Помощта по чл.8е от ЗСПД ще се отпуска въз основа на заявление-декларация, като след изтичане на 12 месеца от отпускането на помощта лицата ще следва да подават ново заявление. Въвеждането на този механизъм на заявяване на помощта на практика означава, че същата се отпуска за срок от 1 година, след което трябва да бъде поискана отново.
Размерът на помощта се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България, като е заложено, че същият не може да бъде по-нисък от този за предходната година.
В чл.8е, ал.10 от ЗСПД е предвидено изрична забрана месечната помощ по чл.8е от ЗСПД да се получава заедно с персонална пенсия. С оглед гарантиране спазването на така установената несъвместимост в изплащането на помощта и персонална пенсия, Националният осигурителен институт и Агенцията за социално подпомагане служебно ще обменят необходимата им информация.
Как може да бъде поискана помощта?
За отпускане на месечната помощ по чл.8е от ЗСПД се подава заявление по образец в съответната дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес на заявителя, полагащ грижи за детето, останало без единия или и без двамата си родители.
Към заявлението-декларация се прилага служебна бележка, издадена от личния лекар на детето, а при липса на избор на личен лекар – от регионалната здравна инспекция, удостоверяваща, че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и здравословното състояние на детето са извършени. Когато заявлението се подава от настойник или попечител на детето, същият представя и копие от удостоверение за назначаването му като такъв. Останалите данни, необходими за извършване на преценка, правото на месечна помощ по чл.8е от ЗСПД, Агенцията за социално подпомагане ще получава по служебен път от Националния осигурителен институт и Министерство на образованието.
Кога се прекратява изплащането на помощта?
Месечната помощ по чл.8е от ЗСПД се прекратява, когато бъде установено неспазване на условията за отпускането й, както и когато детето бъде осиновено, настанено извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето, при промяна на настойника/попечителя, когато детето, за което се получава помощта, стане родител.