Фактологични обстоятелства: Физическо лице от 16.10.2017 г. до настоящия момент (12.04.2019 г.) живее и работи без прекъсване в Кралство Холандия, т.е. не е пребивавало на територията на Република България повече от 183 дни. За уреждане на данъчните му задължения за 2018 г. от холандските данъчни служби се изисква лицето да представи удостоверение за местно лице на РБ за целите на СИДДО и заверка на отчета за доходите му за 2018 г. Според пояснение към запитването, въпросното лице се квалифицира като чуждестранно физическо лице за Република България по чл. 5 от ЗДДФЛ и като местно лице за целите на Данъчно облагане в Кралство Холандия.
Защо Отчет за доходи 2018 г. на квалифицирани чужди граждани, данъкоплатци в страна-членка на ЕС/ЕИП форма, се обвързва със искане за издаване на Удостоверение за местно лице Обр. № ОКд 273?
За заверяването на Отчет за доходите 2018 г. на квалифицирани чужди граждани данъкоплатци ЕС/ЕИП форма не е ли редно да се подаде Обр.№ ОКд 51 – Искане за издаване на документ, което се използва за издаване или заверяване на документи за чужбина?

Съгласно данните от пояснението към запитването в продължение на последните 18 месеца (от 16.10.2017 – 12.04.2019 г.) физическо лице (липсват данни за неговото гражданство, но предвид необходимостта от въпросните документи най-вероятно е български гражданин) живее и работи без прекъсване в Кралство Холандия. Предвид приетия международен ред за облагане на доходите на чуждестранни физически лица, с цел определяне на дължимия от въпросното лице подоходен данък за 2018 г. в Холандия (прилагане или неприлагане на Споразумението за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), холандската данъчна администрация изисква документ, с който то да докаже дали се счита за местно лице за данъчни цели в България или не. Такъв документ се издава от НАП въз основа на „Искане за издаване на удостоверение за местно лице“ (Обр. № Окд- 273), включително и когато е необходимо удостоверяване върху формуляр на чуждестранна данъчна администрация, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач. „Искане за издаване на документ“ (Обр. № Окд-51) се подава от лицата, които имат постоянен адрес или адрес на пребиваване в Република България за немските формуляри Bescheinigung EU/EWR der aus^ndischen Steuerbehцrde zur Einkommensteuerk^rung и Antrag auf Behandlung als unbesch^nkt einkommensteuer- pflichtiger Arbeitnehmer nach § 1 Abs. 3, § 1A EstG.
Според пояснението към запитването, въпросното лице се квалифицира като чуждестранно физическо лице за Република България по чл. 5 от ЗДДФЛ и като местно лице за целите на Данъчно облагане в Кралство Холандия. Също така не е пребивавал на територията на Република България много повече от 183 дни. В случай че това становище се базира само на обстоятелството, че лицето не е предибавало у нас повече от 183 дни, то е съвършенно не- вярно. Това дали дадено лице се приема за местно лице за данъчни цели у нас зависи не само от времетраенето на пребоваването му у нас, но и от други обстоятелства. Нормативно тези обстоятелства са определени с разпоредбите на чл. 4 от ЗДДФЛ. Съгласно неговата ал. 1, местно физическо лице, без оглед на гражданството му, е лице:
– което има постоянен адрес в България, или
– което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
– което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
– чийто център на жизнени интереси се намира в България.
В тази връзка заслужава особено внимание фактът, че заключителната преценка, относно това дали при дадени конкретни обстоятелства едно физическо лице е местно или чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ, следва да се даде след комплексна оценка на всички посочени обстоятелства. Така например едно физическо лице може да има постоянен адрес извън страната (както е в случая), но центърът на жизнените му интереси да е у нас, тогава в оценката превес обикновено има второто обстоятелство.
Предвид конкретните обстоятелства, при които ще се извърши практическата преценка относно това дали въпросното физическо лице се приема за местно на РБ в случая изисква да се вземе предвид това дали то има постоянен адрес у нас (това не зависи от обстоятелства- то, че в момента то живее в Холандия) и къде е центърът на неговите жизнени интереси. Оценката на всяко едно от тези обстоятелства има своите особености, които няма да коментираме, само обръщаме внимание на факта,
че въпросът относно центъра на жизнени интерес е от изключителна важност, тъй като според нормата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ физическо лице, без оглед на гражданството си, чийто център на жизнени интереси се намира в България е местно лице за занъчни цели. Следователно на основание чл. 4, ал.1, т 4 от закона, ако центърът на жизнените интереси на въпросното лице се намира в България и то е местно за целите на подоходното облагане.
Понятието „център на жизнени интереси“ е заимствано от СИДДО, по които България е страна. В много от тези спогодби е направено уточнението, че ако едно физическо лице е местно на двете договарящи се държави (по смисъла на дефиницията, дадена в съответната спогодба), то се счита за местно лице на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси). В тази връзка при преценката си данъчните органи е възможно допълнително да изискат и доказателства, свързани с установяването на въпроса. В закона няма конкретно определение за това понятие. Той е свързан със семейството, собствеността и др.п. обстоятелства като например има ли въпросното лице собственост у нас, родители или деца, които да издържа и т.н.
От НАП обръщат внимание, че за да се облекчи процесът и да се намали времето за издаване на документа, искането за удостоверяване данъчния статут на лицата трябва да бъде подадено с посочена коректно информация в Част II относно данни, имащи значение за определянето на физическото лице като местно лице за Република България. Обърнато е внимание също така, че данните, свързани с размер на получен доход в България за дадена година, които лицата посочват в представяните формуляри на чуждестранни данъчни администрации, подлежат на удостоверяване от НАП само в случаите, когато лицето отговаря на условията за „местно лице“ по смисъла на конкретна СИДДО.