Накратко ще разгледам основните особености, които работодателите следва да имат предвид при наемане на пенсионери за работа по трудов, по мениджърски или по граждански договор. Голямата част от тях са регламентирани в нормативната уредба като права на лицата, но разгледани през призмата на трудовите и осигурителните отношения същите представляват и задължения на работодателя.
Работещият пенсионер има право на възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която регламентира правото на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, не предвижда каквито и да е изключения или ограничения по отношение на работещите пенсионери. В тази връзка за тази категория лица работодателят е длъжен да начислява и изплаща допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и на всички останали работници и служители, по предвидения за тях ред.
Пенсионерите по болест ползват данъчни облекчения
Съгласно чл.18, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, при авансово удържане на данъка върху доходите на лица, на които с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК е определена 50 или над 50 на сто намалена работоспособност, т.е. които имат право на пенсия за инвалидност, месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност, определен в експертното решение.
Пенсионерите по болест ползват платен годишен отпуск в по-голям размер
В чл.319 от Кодекса на труда (КТ) е предвидено, че работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 работни дни.
Трудовото правоотношение с лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, може да бъде прекратено едностранно от работодателя
С промените в Кодекса на труда, в сила от 17.07.2015 г., бе възстановена възможността работодателят да прекрати трудовия договор на лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, като отправи едномесечно предизвестие.
Отговорността за преценката дали лицето действително е придобило право на пенсия, с оглед законосъобразното прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, е изцяло на работодателя. В тази връзка следва да имате предвид, че от 1 януари 2019 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 – 2 от КСО се придобива от жените при навършена възраст 61 години и 4 месеца и осигурителен стаж 35 години и 8 месеца, а от мъжете – при навършена възраст 64 години и 2 месеца и осигурителен стаж 38 години и 8 месеца.
Друго основание, на което работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, с предизвестие, е установено в разпоредба на чл.328, ал.1, т.10а от КТ и то е свързано с това на работника или служителя да е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Да припомним, че правото на пенсиониране по реда на чл.68а от КСО може да се упражни при наличие на
изискуемия осигурителен стаж, но до една година по-рано от навършване на общата пенсионна възраст, като пенсията се получава в намален размер пожизнено.
Назначеният пенсионер лесно може да бъде уволнен
Когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят може по всяко време да прекрати трудовия договор с предизвестие, на основание чл.328, ал.1, т.10б от КТ. По аналогичен начин, само че на основание т.10в от същата разпоредба, може да бъде прекратено трудовото правоотношение с лице, назначено след като му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а от КСО.
В случаите по чл.328, ал.1, т.10а, 10б f; и 10в, с оглед законосъобразното прилагане на посочените основания за прекратяване на правоотношението, е препоръчително работодателят да поиска от Националния осигурителен институт информация дали лицето получава пенсия. В чл.328, ал.3 от КТ е установено, че информацията се предоставя от НОИ безвъзмездно, в 14-дневен срок от получаване на искането.
При прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие страните по него не са обвързани със срока на предизвестието. Не е необходимо работникът или служителят да го „отработи“ изцяло. Не е задължително и работодателят да остави лицето на работа докато изтече едномесечният срок на предизвестието. В тези случаи се прилагат правилата, регламентиращи обезщетението за неспа- зено предизвестие, установени съответно в чл.220, ал.1 и 2 от КТ.
Срокът на предизвестието не спира да тече по време на ползване на отпуски – платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност и т.н.
При уволнение на пенсионер не се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ
Съгласно чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от основанието за прекратяването му, но при условие, че работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през време на изпълнение на трудовия договор.
Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж, при навършване на определена възраст и наличие на осигурителен стаж с определена продължителност, предвидени в осигурителното законодателство за съответната година.
След като работещо по трудов договор лице получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, то вече не само е придобило право на този вид пенсия, но и го е упражнило, поради което при прекратяване на трудовото правоотношение не му се дължи обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ.
Ако обаче лицето получава друг вид пенсия, извън пенсията за осигурителен стаж и възраст, например пенсия за инвалидност, наследствена пенсия и т.н., при прекратяване на трудовия му договор работодателят на общо основание следва да извърши преценка и ако се окаже, че към момента на уволнението същото е придобило право и на пенсия за осигурителен стаж и възраст, следва да му се изплати обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер, съответстващ на продължителността на работата му в предприятието.
Работещият по трудов или по мениджърски договор пенсионер подлежи на осигуряване за всички осигурени рискове
Осигуряването на наето по трудов договор лице, което получава пенсия, независимо от нейния вид – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, наследствена пенсия и т.н., се провежда по същия ред и при същите условия, както и това на всички останали работници и служители (осигурени лица по чл.4, ал.1, т.1 от КСО) и е задължително за всички осигурени социални рискове, в т.ч. и за безработица.
Това важи и за работещите по договори за управление и контрол пенсионери – управители и прокуристи на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членове на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольори на търговски дружества, синдици и ликвидатори, както и лица, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лица, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
Работещият пенсионер има право на парично обезщетение при временна неработоспособност
Като следствие от осигуряването за всички осигурени социални рискове, работещият по трудово правоотношение или по договор за управление и контрол пенсионер има право на отпуск и на парично обезщетение при временна неработоспособност по общия ред, като всички останали работници и служители.
Съласно чл.12, т.6 от Наредбата за медицинската експертиза, болничен лист за временна неработоспособност не се издава за заболяване, за което ТЕЛК/НЕЛК е определила 50 и над на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Изключения се допускат само ако са налице обективни данни за обострянето му, но тази преценка във всеки конкретен случай се извършва от медицинските органи.
На практика това означава, че лице, което получава пенсия за инвалидност, няма право на отпуск по болест и на обезщетение, но само при положение, че временната неработоспособност е причинена от заболяване, за което лицето е освидетелствано и с експертно решение му е определен процент трайно намалена работоспособност 50 или над 50 на сто и не става въпрос за обостряне на същото заболяване.
Социалното осигуряване на работещия по граждански договор пенсионер е по желание
В чл.4, ал.6 от КСО е регламентирано, че лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание за работата си без трудово правоотношение (по граждански договор), независимо от размера на получаваното възнаграждение и от това дали работят по друго правоотношение или не. Ако лицето е пенсионер, независимо от вида пенсия, която получава, то има право на избор дали да се осигурява за пенсия за работата си по граждански договори или не.
При изплащане на възнаграждението по гражданския договор предприятието – платец на дохода издава сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДфЛ), като в нея лицето декларира дали е пенсионер и ако е пенсионер – дали желае да бъде осигурявано във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване, а за родените след 31.12.1959 г. – и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.
При положение, че лицето декларира, че иска да бъде осигурявано за работата си по граждански договор, осигурителният му доход се формира от изплатеното възнаграждение, намалено с разходите за дейността по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДфЛ в размер на 25 на сто, а осигурителната тежест се разпределя между него и предприятието в съотношението по чл.6, ал.3 от КСО.
Здравното осигуряване на работещия по граждански договор пенсионер е в зависимост от размера на възнаграждението
В Закона за здравното осигуряване не е предвидена възможност лицата, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание за работата си без трудови правоотношения, поради което работещите по граждански договори пенсионери подлежат на задължително здравно осигуряване по общите правила.
Ако полученото от пенсионера възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата (МРЗ) за страната след намаляването му с разходите за дейността по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДфЛ, здравноосигури- телни вноски се дължат, независимо че лицето е осигурено като пенсионер за сметка на републиканския бюджет.
Ако полученото от пенсионера възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е по-малко от МРЗ след намаляването му с разходите за дейността по чл.29, ал.1, т.3 от ЗДДфЛ, здравни вноски върху доходите от работата без трудово правоотношение не се дължат нито от предприятието – възложител на работата, нито от лицето.
Работещият пенсионер може да поиска преизчисляване на пенсията си въз основа на заработения след пенсионирането стаж
Лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, могат да поискат не повече от веднъж в една календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, когато това е по- благоприятно за тях.
От 2019 г. се въведе възможност за ежегодно преизчисляване на пенсията, съобразно положения от пенсионера осигурителен стаж и/или доход след пенсионирането, което ще се извършва изцяло по служебен ред, въз основа на данните в информационната система на НОИ, без да е необходимо лицето да представя документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход. За да се възползват от тази възможност, лицата, работещи след пенсиониране, трябва да подадат еднократно заявление по образец до съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл.5, ал.7, т.1 от КСО осигурителят е длъжен да издаде на лицето, по негово искане, документи за осигурителен стаж и осигурителен доход (обр.УП-3 и УП-2) само за периоди преди 1 януари 2000 г. Това важи и  за работещите пенсионери.