Националният осигурителен институт (НОИ) е специализиран публичен орган, който по силата на изрична законова делегация управлява държавното обществено осигуряване (ДОО). В рамките на нормативно предоставените му правомощия НОИ:
• администрира задължителното осигуряване за общо заболяване и майчинство, безработица, трудова злополука и професионално заболяване, инвалидност, старост и смърт;
• осъществява дейност по подготовка и прилагане на международни договори в областта на държавното обществено осигуряване;
• осъществява контрол по спазване на осигурителното законодателство във връзка с възложените му дейности;
• организира дейността по установяване на административни нарушения и административни наказания;
• поддържа информационна система за осигурените лица, осигурителите и самоосигуря- ващите се лица въз основа на данните, предоставени от Националната агенция за приходите, и за трудовите злополуки и професионалните болести;
• създава и поддържа електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им.
Кои са контролните органи на НОИ?
Институтът упражнява предоставените му от законодателя контролни функции чрез своите контролни органи.
Съгласно чл.107, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) контролни органи на НОИ са:
• инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ);
• лекарите – експерти по експертиза на временната неработоспособност в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;
• длъжностните лица, на които със заповед
на управителя на Националния осигурителен институт или на ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.
Кои субекти подлежат —на контрол от страна на НОИ?
На контрол във връзка с възложените на НОИ дейности по изплащане на пенсии, парични обезщетения и помощи подлежат:
• всички стопански субекти, които имат качеството на осигурители по чл.5, ал.1 от КСО;
• самоосигуряващите се лица по чл.5, ал.2 от КСО;
• лекуващите лекари/лекари по дентална медицина, лекарските консултативни комисии и лечебните заведения, във връзка с осъществяваната от тях медицинска експертиза на временната неработоспособност;
• органите на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност.
Контролът се осъществява от контролните органи в съответното ТП на НОИ посредством извършване на проверки и ревизии.
Кога се извършват проверки?
Проверката е действие или съвкупност от действия на контролните органи на НОИ за събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства, свързани със спазването на:
• нормативните актове по държавното обществено осигуряване;
• Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
Обръщаме ви внимание, че законодателят е предоставил специална компетентност на контролните органи на НОИ по отношение спазването на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и Наредбата за реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им (НРПНОИДИБЛРО).
Проверки се назначават в случай на:
• непредставяне от осигурител на данни и документи във връзка с изплащане на парични обезщетения от ДОО;
• необходимост от установяване достоверността на подадени от осигурител или са- моосигуряващо се лице данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с възложените на НОИ дейности;
• необходимост от установяване достоверността на издадени документи за осигурителен стаж, включително и категорията, от която той следва да се зачете;
• необходимост от установяване достоверността на документи за стаж и доход, издадени от неоправомощени лица, които съхраняват чужди ведомости;
• отказ на осигурител да издаде документи за осигурителен стаж и/или осигурителен доход (удостоверения образец УП-3 и УП-2) и др.
Съобразно нормативно установената им компетентност контролните органи на НОИ имат право да извършват и проверки с цел събиране, установяване и изясняване на факти и обстоятелства относно:
• подаване в администрирания от НОИ електронен регистър на болничните листове и решенията по обжалването им и съхраняване на данните от болничните листове и от решенията на ЛКК по повод обжалвани болнични листове;
• контрол относно спазване на правомощията на органите на медицинската експертиза по издаване на болнични листове;
• създадената организация на работа на органите на медицинската експертиза и лечебните заведения във връзка с издаването на болнични листове и решения по обжалването им;
• качеството на медицинската експертиза, осъществявана от лекуващите лекари и ЛКК;
• спазване на изискванията и реда при издаване на болнични листове и решения по обжалването им от органите на медицинската експертиза;
• промяна на данните по чл.10 от НРПНОИДИБЛРО;
• правомерността на издаване на болнични листове и необходимостта от предприемане на действия по обжалването им по реда на чл.112, ал.1 и ал.2 от Закона за здравето.
Чия е инициативата за извършване на проверки от контролните органи на НОИ?
Проверка се извършва по повод на сигнали, жалби и искания, подадени от:
• осигурители и осигурени лица;
• административни звена в ЦУ и/или ТП на НОИ;
• други органи, ведомства и организации.

С цел превантивен контрол, както и при наличието на данни в информационната система на НОИ, сочещи за допуснати нарушения на контролираното законодателство, ръководителите на ТП на НОИ могат служебно, по своя инициатива, да възлагат извършването на проверки.

Кога се извършват ревизии?
Ревизията е съвкупност от действия на контролните органи, насочени към установяване на нарушения на осигурителното законодателство от страна на физическите, юридическите лица и осигурителите, с които са причинени щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход. Ревизия може да бъде извършена и на органите на медицинската експертиза – лекуващи лекари, лекарски консултативни комисии (ЛКК), териториални експертни лекарски комисии (ТЕЛК), национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) за причинени от тях щети на ДОО от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им
Ревизиите са планови и извънпланови.
Плановите ревизии са пълни ревизии по разходите на държавното обществено осигуряване за определен отчетен период.
Извънплановите ревизии могат да бъдат пълни ревизии по разходите на държавното обществено осигуряване или частични ревизии, свързани с изплащането на определен вид парично обезщетение и/или пенсия от държавното обществено осигуряване.
Извънпланови са и ревизиите, които се извършват на органите на медицинската експертиза във връзка с отмяна на издадени от тях актове поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Този вид ревизии се извършват при наличие на данни за причинена, в резултат на отмените актове, щета на държавното обществено осигуряване, изразяваща се в намаляване на средствата на съответния осигурителен фонд поради неправилно изплатени от него, в резултат от отмяната на актовете, парични обезщетения, помощи или пенсии.
Ревизии се назначават при:
• откриване на производство по ликвидация на търговски дружества, кооперации и юридически лица с нестопанска цел. В този случай ревизията се извърша в определения за ликвидацията срок, като започва не по-късно от един месец от датата на вписване на решението за прекратяване и ликвидация в търговския регистър или в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;
• откриване на производство по несъстоятелност. В този случай ревизията се извършва в едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл.6 от ЗГВРСНР в търговския регистър;
• сливане, вливане, отделяне, разделяне или промяна правната форма на осигурител;
• промяна собствеността на търговското дружество, както и при продажба на предприятие по чл.15 от Търговския закон (ТЗ);
• прекратяване на дейността на лице по чл.5, ал.1, т.1 – 3 от Инструкция №5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник;
• постъпили сигнали, жалби и заявления от осигурители и осигурени лица;
• подадени сигнали от други органи, ведомства и организации и др.;
Имайте предвид, че нормативната уредба допуска и повторно извършване на частична ревизия за ревизиран период, за който на същия осигурител е извършена пълна ревизия по разходите на ДОО. Това е възможно, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на ревизията, които при първоначалното извършване не са могли да бъдат известни на контролните органи.
Възлагане на проверка или ревизия
Ревизиите и проверките се възлагат с писмена заповед, по образец, утвърден от управителя на НОИ. Заповедта се издава от ръководителя на ТП на НОИ или от упълномощено от него лице и в зависимост от предмета на възлаганата контролната дейност задължително съдържа:
1. данни за проверяваното/ревизираното лице/лечебно заведение (наименование и ЕИК, съответно име и ЕГН на проверяваното лице, рег. № на лечебно заведение);
2. име, фамилия и длъжност на контролните органи, на които се възлага проверката/ре- визията;
3. срок за извършване на проверката/ревизията;
4. вид на възлаганата ревизията;
5. ревизиран период/период, за който ще се проверява лечебното заведение.
По отношение на сроковете за извършване на проверки и ревизии имайте предвид следното:
• срокът за извършване на проверка във връзка с актове на медицинската експертиза е до 14 дни. По преценка на ръководителя на ТП на НОИ и при липса на необходимост от предприемане на действия по обжалване съгласно чл.112, ал.1 и ал.2 от ЗЗ срокът за извършване на проверката е до един месец;
• срокът за извършване на проверка по спазване на осигурителното законодателство е до един месец, считано от датата на получаване на сигналите, жалбите или заявленията.

При наличието на обективни причини, препятстващи извършването на проверката в определения срок, същият може да бъде продължаван с до един месец със заповед за удължаване на срока, издадена отново от органа, възложил проверката;
• срокът за извършване на ревизия е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагането й. При наличие на обективни причини – заболяване на лице, чието участие в производството е наложително; образувано административно, наказателно или друго съдебно производство; смърт на законен представител на лицето и др., препятстващи извършването на ревизията в определения срок, същият може да бъде продължаван с до два месеца с нова заповед, издадена от органа, възложил ревизията, която заповед също следва да бъде надлежно връчена.
За възлаганите ревизии е важно, че:
• заповедта очертава рамките на ревизионното производство и е недопустимо контролният орган да излезе от тези рамки без промяна на заповедта. В тази връзка при съдебно обжалване ревизионен акт може да бъде отменен в случай на: завършване на ревизията извън срока, посочен в заповедта; участие в ревизията на контролен орган, който не е оп- равомощен със заповедта; излизане извън предмета на ревизията;
• заповедта може да бъде изменяна само от органа, който я е издал, с нова заповед за възлагане, която следва да бъде връчена на ревизираното лице. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед;
• независимо от удължаването, срокът за извършване на ревизията не може да бъде по- дълъг от дванадесет месеца.
За да породи правно действие, заповедта за извършване на проверката или ревизията следва да бъде връчена на проверяваното/ревизираното  лице, на негов законен представител или на изрично упълномощено лице.
Какви са правата и задълженията на контролните органи при ^извършване на проверки и ревизии?
При изпълнението на служебните си задължения контролните органи имат право:
• на свободен достъп до работните помещения и обекти на проверяваните лица (в т.ч. производствени помещения, търговски обекти, административни сгради и др. обекти, свързани с дейността на проверяваните лица);
• да изискват необходимите документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство и нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност. Обичайно при извършване на ревизията контролните органи проверяват: подадените от осигурителя данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО и съответствието им с данните в разходните, разходо-оправдателните, финансово-счетоводните и други документи по държавното обществено осигуряване; издадените от ревизирания осигурител документи за осигурителен стаж и осигурителен доход и други документи, въз основа на които могат да се ползват осигурителни права; трудовоправна документация; изпълнението на задължителните предписания, дадени от контролен орган в предходните ревизии;
• да изискват от едноличните търговци и юридическите лица, и техните поделения да декларират банковите си сметки в страната, както и да предоставят документи, свързани с търговската им дейност;
• да изискват от органите на медицинската експертиза – лекуващи лекари/лекари по дентална медицина/лекарски консултативни комисия (ЛКК) и лечебните заведения да предоставят документи във връзка с издадени от тях болнични листове и решения по обжалването им и подадени данни в регистъра по чл.33, ал.5, т.12 от КСО;
• да извършват насрещни проверки и да назначават вещи лица;
• да изискват и изземват оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и осигурителен доход;
• да извършват проверки и ревизии съвместно с органите на Националната агенция за приходите (НАП) по план, предварително съгласуван между управителя на НОИ и изпълнителния директор на НАП;
• да предприемат мерки за привличане към отговорност на лицата, виновни за нарушаване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и на нормативните актове във връзка с медицинската експертиза на временната неработоспособност.
При осъществяване на дейността си контролните органи на НОИ са длъжни да:
• се легитимират със служебна карта;
• връчат на ревизираните/проверяваните лица заповед за ревизия или проверка;
• действат в рамките на правомощията си;
• опазват предадените им по опис документи;
• отразяват обективно и безпристрастно установените от тях факти и обстоятелства, свързани със спазването на осигурителното законодателство във връзка с възложените на НОИ дейности;
• не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод изпълнението на служебните им задължения, включително и след прекратяването на правоотношението им, освен в случаите, предвидени със закон;
• да уведомят органите на прокуратурата, когато при изпълнение на задълженията си контролните органи на НОИ установят, че са създадени документи с невярно съдържание във връзка с извършени осигурителни плащания;
• уведомяват съответната ТД на НАП и/или съответната Дирекция инспекция по труда, когато при извършване на ревизия или проверка се установят данни за допуснати нарушения на осигурителното законодателство, свързани с дейности, възложени на Националната агенция за приходите и/или за допуснати нарушения на трудовото законодателство, свързани с дейности, възложени на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“;
• уведомят незабавно съответния ръководител на ТП на НОИ, когато установят нарушения на осигурителното законодателство, съдържащи данни за извършено престъпление;
• се отстранят от изпълнение на правомощията си, когато са заинтересовани от изхода на възложена им ревизия и/или проверка.
Контролните органи на НОИ не могат да осъществяват допълнителна дейност по трудово или гражданско правоотношение, като еднолични търговци или съдружници в търговски дружества, която е свързана със служебните им задължения. Освен това същите са длъжни са да пазят в тайна и да не използват
за други цели, освен за прякото изпълнение на задълженията им, всички факти и обстоятелства относно осигурените лица и осигурителите, станали им известни във връзка с изпълнение на служебните им задължения, включително и след прекратяване на договора им.
Как приключват назначените проверки и ревизии?
За резултата от извършената проверка контролните органи съставят констативен протокол. Протоколът се съставя в срок до 3 дни след изтичането на срока за извършване на проверката и се връчва лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка в тридневен срок от съставянето му. Към констативния протокол се прилагат оригинални и/или заверени копия на събраните при проверката документи (справки, декларации, обяснения и др.).
В зависимост от установеното при проверката, наред с констативния протокол, проверката може да приключи и с издаване на задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения и/или съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
В зависимост от установеното по време на ревизията същата приключва с:
• ревизионен акт за начет – винаги, когато са установени щети на ДОО;
• ревизионна записка – когато не са установени нарушения на осигурителното законодателство или когато такива са установени, но същите не са довели до щета на ДОО.
Всички издадени в резултат на проверка- та/ревизията документи следва да бъдат връчени по реда на чл.110, ал.4 от КСО – лично срещу подпис на отговорните лица или по пощата с обратна разписка. Ако получателят не бъде намерен на адреса по търговска регистрация, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на документа, подлежащ на връчване, на определено за целта място в ТП на НОИ, интернет страницата на НОИ или в общината или кметството. В този случай разпореждания- та, актовете за начет и задължителните предписания се смятат за връчени след изтичане на 7-дневен срок от поставянето на съобщението.