В началото на всяка календарна година по традиция става актуална темата за реда за освобождаване от здравноосигурителни вноски в България на лицата, които са здрав- ноосигурени в друга държава, както и за необходимите документи, които трябва да представят лицата, които се завръщат и искат да възстановят здравноосигурител- ните си права в България.
Задължение за здравно осигуряване
Съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължението за осигуряване за здраве възниква от влизането на закона в сила (01.01.1999 г.), а за новородените – от датата на раждането. Здравноосигурител- ните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски, за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравнооси- гурителните права на лицата се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца – от датата на заплащане на дължимите вноски. Ко- гато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл.33 от ЗЗО.
Задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Пребиваване в чужбина и здравно осигуряване
Българските граждани, които не са граждани и на друга държава, но пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, може да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, как- то и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) по постоянния адрес в България. От 8 март 2013 г. подаването на заявлението не е обвързано с изискването това да стане преди напускането на страната, като същото може да се подава и след завръщане в Република България. Заявлението може да се подаде лично или чрез упълномощено лице, както и по пощата с обратна разписка.
При завръщането в страната условие за възстановяване на здравноосигурителните права по реда на чл.40а на ЗЗО е лицето да подаде заявление за завръщане в страната в компетентната ТД на НАП и да представи доказателствени документи за пребиваване в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.
Такива документи могат да бъдат:
– копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;
– удостоверение от съответната областна дирекция на полицията;
– документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач;
– други.
Изброяването е примерно, като доказателство за пребиваване в чужбина е възможно да бъдат взети предвид и други документи. Преценката относно доказателствената стойност на тези документи се извършва от длъжностните лица в компетентната ТД на НАП.
Здравноосигурителните права на българи, които са били в чужбина и са подали заявление, могат да се възстановят по два начина:
• след изтичане на шест последователни месеца, през които се осигуряват здравно в България или
• веднага със заплащане еднократно на 12 здравноосигурителни вноски върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица (за 2019 г. 560 лв. х 8 % = 44,80 лв. х 12 м. = 537,60 лв.).
Заплащането на сумата от 12 здравно- осигурителни вноски не погасява стари задължения за невнесени здравноосигурител- ни вноски за сметка на лицето, както и задължения за текущо внасяне на вноските.
Българските граждани, които са граждани и на друга държава и не живеят постоянно (повече от 183 дни през календарната година) на територията на страната, не подлежат на задължително здравно осигуряване в България. Те могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски с декларация, която се подава в съответната ТД на НАП. Това може да стане лично, чрез пълномощник или по пощата с обратна разписка. Документ за чуждото гражданство се изисква с оглед доказване наличието на двойно гражданство на лицето, а датата на придобиването му е необходима, за да се определи наличието на това обстоятелство за повече от 183 дни в годината на придобиването му.
Здравно осигуряване на лица, осигурени в друга държава – членка на ЕС/ЕИП и членовете на техните семейства
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
Съгласно т.22 от допълнителните разпоредби на ЗЗО: „Правила за координация на системите за социална сигурност“ са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) №574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят – Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004, в сила от 1 май 2010 г.; спрямо Швейцария от 1 април 2012 г., спрямо държавите от ЕИП (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) от 1 юни 2012 г. и спрямо Хърватия – от 1 юли 2013 г.
На практика това означава, че ако спрямо лицето през периода на трудова заетост в някоя от държавите – членки на ЕС/ЕИП е приложимо законодателството на тази държава, за този период то ще бъде освободено от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски в Република България.
За да удостовери този факт пред ТД на НАП, лицето може да представи формуляр, издаден съгласно Регламент (ЕИО) №1408/71 и Регламент (ЕИО) №574/72 (Е101, Е104, Е106 и др.) или аналогичните на тях документи по Регламент (ЕО) №883/2004 – преносими документи А1 или S1, както и структуриран електронен документ S041). Лицето може да представи и друг документ/ удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава членка.
Преносимите документи са стандартни формуляри, идентични като структура и съдържание, независимо от официалния език, на който се издават. Тези документи се приемат и разглеждат от институциите на държавата членка на езика, на който са издадени, без да е необходимо тяхното легализиране или заверка от официален държавен орган. По правило, институциите и националните съдилища на другите държави членки са длъжни да зачитат документите, съответно удостоверените с тях данни, до евентуалното им оттегляне или обявяване за невалидни. Те се издават при поискване на лицата от определените институции на държавите членки.
Преносим документ А1 („Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“) е уведомление относно приложимото законодателство. Обикновено той се издава на командированите работници или хората, които работят в повече от една държава членка едновременно. Преносимият документ А1 удостоверява обстоятелството, че лицето е подчинено на законодателство на определената държава членка и в този смисъл е освободено от прилагане на законодателство на другите държави членки. Преносимият документ А1, който е надлежно издаден от институцията, определена от компетентния орган на съответната държава членка, има обвързващ ефект за институциите на другите държави членки, като те са длъжни да признават удостоверението до оттеглянето или обявяването му за невалидно. В случай че лицето не разполага с издаден от другата държава преносим документ А1, то може да се обърне към определената за компетентна българска институция – Националната агенция по приходите, за изискването му, тъй като този документ може да се издава и за минало време. Преносимият документ А1 съответства на предишните формуляри E101 и E103.
Преносим документ S1 („Регистрация за здравни грижи“) позволява на лицата да се регистрират за здравни услуги, ако живеят в държава – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария,
но са осигурени в друга държава. Обикновено такъв е случаят при лица, които след пенсионирането си отиват да живеят в чужбина. Този формуляр е полезен и за членовете на семействата на работници мигран- ти, които са пребивавали в страната си на произход, но сега са осигурявани от страната, където работи член на тяхното семейство. В Република България този документ се изисква и издава от Националната здрав- ноосигурителна каса. Този формуляр съответства на предишните формуляри E106, E109, E120 и E121. Следва да се има предвид, че ако осигуреното лице е било регистрирано в друга държава – членка на ЕС/ЕИП с формуляри Е109, Е121 или S1, при окончателно завръщане в България то трябва да се обърне към Районната здравноосигурителна каса по местоживеене и да удостовери, че действието на издадения формуляр следва да се прекрати. За тези лица Националната здрав- ноосигурителна каса заплаща разходи за медицинска помощ, независимо дали такава помощ е ползвана по време на дългосрочния престой в чужбина. Ето защо, ако Националната здравноосигурителна каса не е информирана за завръщането на тези лица в България, тя ще продължи да изплаща средните суми в другата държава. След това Националната здравноосигурителна каса ще търси по съдебен ред от тези лица възстановяване на неправомерно изплащаните в чужбина разходи и лихвите по тях.
Структурираните електронни документи са предназначени за служебен обмен на информация между компетентните институции на държавите членки и по правило не се предоставят на лицата.
Структуриран електронен документ S041 („Отговор на искането за периоди – Вид на осигурителния риск: болест и майчинство“) се изпраща при поискване от компетентната институция на държавата членка чрез структуриран електронен документ S040 („Искане на периоди – Вид на осигурителния риск: болест и майчинство“). Тъй като компетентната институция по отношение на паричните обезщетения в натура при болест и майчинство в България е НЗОК, в случай че лицата не разполагат с друг документ, удостоверяващ здравноосигурителния им статус в друга държава – членка на ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария, те могат да се обръщат към Националната здравноосигурителна каса със заявление за изискване на структуриран електронен документ S041 от съответната институция на тази друга държава.
По отношение здравното осигуряване на членовете на семейството на българските граждани следва да се има предвид, че на основание чл.2 от Регламент (ЕО) №883/2004 същият се прилага към граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава членка и които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки, как- то и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.
Тъй като в цитираната разпоредба не е предвидено изрично условие наличието на гражданство на Европейския съюз за членовете на семействата, за да попадне лицето в персоналния обхват на регламента е необходимо:
1. лицето да има статут на „член на семейство“ съгласно член 1, буква и), точка 1) от Регламент (ЕО) №883/2004;
2. съпругът да попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
Ако лицето отговаря на изброените условия, то за него ще се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004. В тази хипотеза лицето се включва в здравно осигуряване от момента на сключване на граждански брак.
В случай че се установи, че лицето не попада в приложното поле на Регламента на основание чл.2 от същия, спрямо него може да се разгледа възможността за приложимост на Регламент (ЕС) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004 и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство.
Съгласно разпоредбата на чл.1 от Регламент
(ЕС) №1231/2010, Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №87/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, както и по отношение на членовете на техните семейства и наследниците им, при условие, че са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно (независимо от продължителността на разрешеното пребиваване) и са обхванати от системата за социална сигурност (в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл.3 от Регламент (ЕО) №883/2004) в дадена държава членка и
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави – членки на Европейския съюз, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави членки, които прилагат Регламент №883/2004 от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Предвид гореизложеното, ако на основание чл.2 от Регламент (ЕО) №883/2004 или чл.1 от Регламент (ЕС) №1231/2010 за члена на семейството, гражданин на трета държава, се установи приложимост на Регламент №883/2004, то следва да се определи законодателството в областта на социалната сигурност на коя държава членка ще се прилага спрямо него.
За да бъде коригиран здравноосигурител- ният статус, е необходимо в компетентната ТД на НАП (или офис за обслужване на НАП, или във всяка структура на агенцията, независимо от постоянния адрес), да бъдат представени: писмено искане по образец, придружено от някой от подкрепящите го гореизброени Е-формуляр, преносим документ и/или структуриран електронен документ. Искането следва да представи лично или чрез упълномощено лице (не се изисква нотариална заверка на пълномощното). При наличие на съответните предпоставки за коригиране на здравноосигурителния статус, НАП издава на лицето удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права и предприема съответните действия за заличаване от регистъра на периодите, през които лицето се е водило с прекъснати права.