“На две от работните места в предприятието се работи при сменен режим на работа. На тях има назначени работници, които работят на последователни смени – от 4 до 12 часа, от 12 до 20 часа и от 20 до 4 часа. До момента при ползване на платените годишни отпуски не се работеше за едната смяна, а останалите разпределяха помежду си задълженията при по-висока натовареност. За тази година няма да имаме подобна възможност поради по-големите поръчки. Допустимо ли е при отсъствие на един или двама от работниците смяната му да се разпределя между останалите, като им се заплаща за извънреден
труд?”

 

След като в предприятието е установен сменен режим на работа, той трябва да е съобразен с разпоредбата на чл. 141 КТ. От изложеното във въпроса е видно, че две от смените са смесени, т. е. при тях за част от работното време се полага дневен труд (това е трудът в интервала между 6.00 до 22.00 часа) и нощен труд (трудът в интервала между 22.00 до 6.00 часа). По отношение на две от смените – тези от 4.00 до 12.00 часа и от 20.00 до 4.00 часа, трябва да имате предвид разпоредбата на чл. 141, ал. 2 КТ: “смесената работна смяна с 4 и повече часа нощен труд се смята за нощна и има продължителност на нощна смяна, а с по-малко от 4 часа нощен труд се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна”.
Една от смените, тази от 20 до 4 часа, е с повече от 4 часа нощен труд и се смята за нощна. В този случай нейната продължителност не може да бъде повече от 7 часа, а не както е в настоящия график – 8 часа. Това е изискването на чл. 140, ал. 1, изр. второ КТ.
По отношение на разпределението на смените при отсъствие на някой от работещите работодателят трябва да се съобрази и с предвидената в чл. 141, ал. 5 КТ забрана да се възлага работа през две последователни работни смени на един и същ работник или служител. В случай че е невъзможно да организирате непрекъснатия режим на работа без да спазите това изискване, а също и минимално установената междудневна (чл. 152 КТ) и междуседмична почивка (чл. 153 КТ), е по-подходящо за срока на отсъствие да бъде назначен временен заместник.
Във всички случаи, когато се полага нощен труд над установеното работно време – 8 часа за дневна и 7 часа за нощна смяна, той се заплаща в увеличен размер, чиито минимални граници са установени в чл. 262 КТ.
Трябва да имате предвид и също, че увеличеното заплащане на извънредния труд е различно от допълнителното възнаграждение за нощен труд по чл. 6 НДДТВ, което е не по- малко от 0,072 лв. за всеки час нощен труд. За заплащането на труда при смесените смени възнаграждението се увеличава и с коефициента по чл. 7 НДДТВ.