B производствено предприятие е въведено сумирано изчисляване на работното време с четиримесечен период на отчитане. При това положение как могат да се спазят ограниченията за полагане на извънреден труд по чл.146, ал.2 от КТ?

 

 

 

Според чл.142, ал.2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване (седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца). Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата „в повече“ се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време.
Следва да се има предвид, че сумираното изчисляване на работното време е начин за неговото отчитане, а не за организацията му. Казано с други думи, въвеждането на сумирано изчисляване не означава, че работниците и служителите ще работят повече, а че положените часове труд могат да се разместват така, че средно за определен период да се получи същата норма. Извънредният труд по общо правило е забранен (освен в изрично предвидените в закона изключителни случаи) и въвеждането на сумирано изчисляване на работното време по принцип не следва да води до създаване на предпоставки за полагане или увеличаване на полагания извънреден труд.
Въпреки горепосоченото, при сумираното изчисляване на работното време законът допуска някои отклонения в минималните стандарти за труд и почивка. Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време (чл.142, ал.4 от КТ). Ако при подневно изчисляване на работното време на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка (чл.153, ал.1 от КТ), при сумирано изчисляване непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа, а при промяна на смените тя може да бъде и 24 часа, в случаите кога- то действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това (чл.153, ал.2 – 3 от КТ). Освен това трябва да се има предвид, че дали за периода на сумирано изчисляване на работно време е полаган извънреден труд или не, може да се установи едва след края на периода, когато се отчетат реално отработените часове.
Следователно ограниченията на извънредния труд по чл.146, ал.2 от КТ в конкретния случай действително не могат да се съобразят. Цитираната норма предвижда, че продължителността на извънредния труд не може да надвишава: (1) 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; (2) 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица; (3) 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Както беше посочено, при четиримесечен период на сумирано изчисляване дали е полаган извънреден труд или не може да се установи едва след края на периода. Ето защо тук трябва да се спазват специалните правила за минималните стандарти за труд и почивка при сумирано изчисляване на работното време. От ограниченията в чл.146 от КТ приложимо се оказва само това в първата алинея на разпоредбата: продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.