В практиката все по-често възникват въпроси за реда и начина на удостоверяване на временна неработоспособност за лица, осигурени по законодателството на друга държава – членка на ЕС при наличието на разпоредбата на чл.12, т.1 от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ), съгласно която не се издава болничен лист за временна неработоспособност на неосигурени по Кодекса за социално осигуряване (КСО) лица.
Видно от цитираната разпоредба, лицата, които са осигурени по законодателството на друга държава, попадат под действието на тази правна норма, тъй като не са осигурени по реда на КСО. Ако те се разболеят или претърпят злополука по време на престоя си в България, основният въпрос е с какъв документ следва да удостоверят това пред работодателя или компетентната институция в държавата, където са осигурени?
Отговорът на този въпрос зависи от обстоятелството в коя друга държава са осигурени лицата – държава – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария; държава, с която Република България има сключен и влязъл в сила международен договор или трета държава.
По отношение на осигурените лица в друга държава – членка на ЕС, ЕИП или Швейцария
Спрямо тези лица приложение намират правилата за удостоверяване на временна неработоспособност, които се съдържат в разпоредбите на чл.21 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл.27 от Регламент (ЕО) №987/2009 (в сила за Република България от 1 май 2010 г.) и чл.51 от НМЕ.
Съгласно чл.21 (1) от Регламент (ЕО) №883/ 2004 осигуреното лице или членовете на неговото семейство, които пребивават или имат престой в държава членка, различна от компетентната,
имат право на парични обезщетения от компетентната институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство. Компетентна е държавата, където лицето е било осигурено непосредствено преди настъпване на осигурения социален риск.
Съгласно чл.27 (1) от Регламент (ЕО) №987/ 2009, ако законодателството на компетентната държава членка изисква осигуреното лице да представи удостоверение, за да има право на парични обезщетения за неработоспособност, осигуреното лице отправя искане към лекаря от държавата членка на пребиваване, който е установил здравословното му състояние, да удостовери неговата неработоспособност и вероятната й продължителност. Осигуреното лице изпраща удостоверението на компетентната институция в срока, установен в законодателството на компетентната държава членка.
Съгласно чл.27 (8) от Регламент (ЕО) №987/ 2009 сведенията от удостоверението за неработоспособност на осигурено лице, съставено в друга държава членка на базата на медицинските заключения на преглеждащия лекар или институция, имат същата юридическа стойност като удостоверение, съставено в компетентната държава членка.
Тези абстрактни правни норми на координационните регламенти на ЕС, които по принцип са пряко приложими от националните администрации на държавите членки, са пресъздадени в българското законодателство с разпоредбата на чл.51 на НМЕ.
Съгласно чл.51 от НМЕ (в редакцията и в сила от 01.01.2015 г.), за удостоверяване на временна неработоспособност на лица, по отношение на които се прилага законодателството на друга държава, съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на ЕО или международните договори в областта на социалната сигурност, по които Република България е страна, се издава болничен лист по реда на тази наредба.
С параграф 1, т.22 от допълнителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване е дадено определение на понятието: „правила за координация на системите за социална сигурност“, съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността; с Регламент (ЕИО) №574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят, т.е. и цитираните Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Общопрактикуващите лекари, а и като цяло органите на медицинската експертиза в Република България, които следва да издават български болнични листове на осигурените в друга държава членка лица, често се бъркат с действащата редакция на разпоредбата на чл.51 от НМЕ до 31.12.2014 г., съгласно която за удос-товеряване на временна неработоспособност на лица, които са подчинени на законодателството на друга държава съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на ЕО или международните договори в областта на социалната сигурност, по които Република България е страна, се издаваха утвърдените с тях формуляри или аналогични на тях документи. Редакцията на разпоредбата предвиждаше в тези случаи болничен лист да не се издава, а лекарите да попълват формуляр Е 116 („Медицински доклад относно неработоспособност“), който беше предвиден по Регламент (ЕИО) №1408/71 и Регламент (ЕИО) №574/72 (в сила до 1 май 2010 г.), а въз основа на него Националният осигурителен институт издаваше формуляр Е 115 („Молба за парично обезщетение при неработоспособност“), след което двата формуляра се връщаха на заявителя за представяне на компетентната институция и/или на работодателя в държавата членка, където лицето е осигурено.
Съгласно новия ред от 1 януари 2015 г., няма правни основания за неиздаване на български болнични листове на лица, които са осигурени по законодателството на друга държава – членка на ЕС. След издаването на болничните листове същите следва да се представят от лицата по реда и в сроковете, съгласно законодателството на държавата членка, където те са осигурени, без да е необходимо посредничеството на Националния осигурителен институт или Националната здрав- ноосигурителна каса. В регламентите изрично е посочено, че препращането на удостоверението за неработоспособност (болничният лист) не освобождава осигуреното лице от изпълнение на задълженията, предвидени от приложимото законодателство, и по-специално задълженията към работодателя му. Работодателят и/или компетентната институция могат да потърсят заетото лице, когато е целесъобразно, за да участва в дейности, предназначени да съдействат и да подпомогнат връщането на лицето към трудова заетост.
В случай, че на лицето бъде издаден формуляр Е 116 („Медицински доклад относно неработоспособност“), следва да се има предвид обстоятелството, че според Решение Е1 от 12 юни 2009 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност всяка институция на държава членка е длъжна да приема информацията, дори и тя да е базирана на неактуални формат, съдържание или структура. В този случай формуляр Е 116 замества (не)издадения български болничен лист, поради което спрямо него също се прилага редът на чл.27 (1) от Регламент (ЕО) №987/2009, т.е. формуляр Е 116 се предоставя на лицето и то следва да го изпрати на компетентната институция или работодателя си в срока, установен в законодателството на компетентната държава членка, без при това да е необходимо издаването на формуляр Е 115 („Молба за парично обезщетение при неработоспособност“).
На основание чл.80 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004 представените удостоверения (болнични листове или друга медицинска документация) са освободени от легализация или заверка от дипломатическите или консулските власти, т.е. освен превод не се изисква някакво допълнително официално удостоверяване на автентичността им.
С решението по делото Риндоне (Giuseppe Rindone срещу Allgemeine Ortskrankenkasse Bad Urach- Mbnsingen, дело C-22/86), Съдът на ЕО постановява, че компетентната държава членка не може да пренебрегне мнението на лекаря в държавата, където лицето е отишло на преглед, т.е. удостоверенията за неработоспособност, съставени в друга държава членка на базата на медицинските заключения на преглеждащия лекар или институция, имат същата юридическа стойност като удостоверенията, съставени в компетентната държава членка.
В случай на съмнение относно автентичността на удостоверенията за неработоспособност или относно заключенията на лекарите в държавата членка по пребиваване, съществуват две правно регламентирани възможности:
– по искане на компетентната институция институцията по мястото на пребиваване да извърши необходимите административни проверки или медицински прегледи на съответното лице в съответствие със законодателството, прилагано от последната, като докладът на преглеждащия лекар, засягащ по-специално вероятната продължителност на неработоспособността, да препрати на компетентната институция от институцията по мястото на пребиваване – чл.27 (5) от Регламент (ЕО) №987/2009;
– компетентната институция да поиска осигуреното лице да бъде прегледано от посочен от нея лекар – чл.27 (6) от Регламент (ЕО) №987/2009. Това не означава, че компетентната институция има право да задължи съответното лице да се върне в държавата, къде- то се намира компетентната институция. По казуса Риндоне Съдът на ЕО решава, че компетентната институция може да изиска медицинският преглед да бъде извършен от лекар по неин избор, включително от лекар в държавата, в която пребивава лицето, и че то не е длъжно да се връща за извършване на медицински преглед в държавата на компетентната институция, тъй като подобно задължение би било несъвместимо с грижата за здравето на работника.
По делото Палета-I (Alberto Paletta и други срещу Brennet AG, дело C-45/90) Съдът на ЕО постановява, че решението по делото Риндоне се отнася също и по отношение на задължението на работодателя да изплаща заплати на работника по време на отпуск по болест.
Компетентната институция и/или работодателят изплаща паричните обезщетения директно по банковата сметка на съответното лице без посредничеството на осигурителната институция в държавата по пребиваване.
По отношение на осигурените лица държави, с които Република България има влязъл в сила международен договор
В случай, че лицето е осигурено в държава, която не е членка на ЕС, ЕИП или Швейцария, но Република България има сключен и влязъл в сила международен договор, следва да се има предвид редът и формата за удостоверяване на временната неработоспособност, предвиден в тях.
Подобен ред е предвиден в Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване от 6 февруари 2003 г. (обн. ДВ, бр.63 от 15.07.2003 г.), в сила от 1 август 2004 г. Съгласно административното споразумение за прилагане на договора, при възникване на временна неработоспособност в България на осигурено по законодателството на Македония лице, Националният осигурителен институт издава формуляр РБ/РМ 115 („Съобщаване за временна неработоспособност“), към който прилага издадения български болничен лист за лицето и изпраща по служебен път на фонда за здравно осигуряване на Република Македония.
Особен ред е предвиден и в Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване от 5 декември 2008 г. (обн. ДВ, бр.67 от 21.08.2009 г.), в сила от 1 септември 2009 г. Съгласно разпоредбите на договора и административното споразумение за прилагането му, в случай на настъпване на временна неработоспособност или майчинство на територията на една от договарящите страни, нейната компетентна институция потвърждава временната неработоспособност или майчинството, като издава „Удостоверение за временна неработоспособност или майчинство“ (BG/MD 4), което незабавно се изпраща на компетентната институция на другата договаряща страна. В България то се издава от Националния осигурителен институт и се представя в Молдова на Националната каса за социално осигуряване. Удостоверението се издава въз основа на представената от лицето медицинска документация (болничен лист), от която е видно какъв е периодът на временна неработоспособност, а при майчинство – терминът или датата на раждане.
Издаването на български болничен лист е предвидено и в Конвенцията по социалното осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия (обнародвана в „Известия“, бр. 69 от 1958 г., в сила от 1 септември 1958 г.), която все още се прилага в отношенията между Република България и Босна и Херцеговина. Според разпоредбите на Административното споразумение по прилагането на конвенцията, ако за ползване на правото е необходимо доказателство за съществуването на неработоспособност или за други обстоятелства, отнасящи се за здравното състояние на осигуреното лице, необходимият документ ще се издаде от надлежния медицински орган на договарящата страна, на чиято територия се намира осигуреното лице.
За държавите, с които няма сключен международен договор в областта на социалното осигуряване или социалната сигурност, няма основания за българските лекари да издават болнични листове по реда на НМЕ.
ПРИМЕР: В съответствие с правилата за приложимото законодателство, работник, който е нает по законодателството на Франция, е командирован в България за период от 3 месеца. За целта на лицето е издаден от френската служба за връзка преносим документ А1 („Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“), с който е удостоверено, че за периода на командироване в България спрямо работника се прилага френското законодателство и осигурителните вноски се внасят във Франция.
В началото на втория месец от командироването работникът се разболява и следва да представи на френския си работодател удостоверение за временната си неработоспособност и вероятната и продължителност. Той се обръща към български лекар и получава български болничен лист. Болничният лист в този случай не се предоставя на българската компетентна институция, отговорна за изплащане на паричните обезщетения и помощи (Националния осигурителен институт) или институцията, администрираща здравните права в Република България (Националната здравноосигурителна каса), а следва директно да се изпрати на френския работодател. По същия начин следва да се постъпи и ако лекарят беше издал формуляр Е116.
Болничният лист не се легализира или заверява с апостил. Желателно е обаче същият да бъде придружен с превод на френски език.
ПРИМЕР: Македонски гражданин е командирован да работи в България за македонски работодател за период от 4 месеца, за което му е издаден формуляр РМ/РБ101.
В началото на втория месец от командироването работникът се разболява и следва да представи на македонския фонд за здравно осигуряване удостоверение за временната си неработоспособност и вероятната и продължителност. Той се обръща към български лекар и получава български болничен лист. Болничният лист в този случай се предоставя на българската компетентна институция, отговорна за изплащане на паричните обезщетения и помощи (Националния осигурителен институт) за издаване на формуляр РБ/РМ115 („Съобщаване за временна неработоспособност“). формулярът, заедно с българския болничен лист, се изпращат по служебен път на фонда за здравно осигуряване на Република Македония.
Болничният лист не се легализира или заверява с апостил. Не е необходимо и същият да бъде придружен с превод.
ПРИМЕР: Арменски гражданин работи в България за работодател с място на дейност в Армения.
Лицето се разболява и следва да представи пред арменската компетентна институция удостоверение за временната си неработоспособност и вероятната и продължителност. В този случай няма основания българският лекар да издаде български болничен лист. Лицето следва да представи пред арменската компетентна институция медицинската документация съобразно реда и изискванията на арменското законодателство, вкл. и по отношение на оформянето им в съответствие с Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, по която и България, и Армения са страни.