В чл.110, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е установено, че контролните органи на Националния осигурителен институт (НОИ) съставят на физическите и юридическите лица ревизионни актове за начет за причинени от тях щети на държавното обществено осигуряване (ДОО) от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. За събиране на сумите по ревизионния акт за начет длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ, издава разпореждане.
Според константната съдебна практика, отговорността по чл.110, ал.1, т.1 от КСО е деликтна отговорност, основана на общото правило на чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), че всеки е длъжен да поправи виновно причинените другиму вреди. Деликтната отговорност възниква във всички случаи на вреди, причинени от неизпълнението на всяко едно правно задължение, установено с нормативен или административен акт. По силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага да доказване на противното.
За да бъде ангажирана предвидената в чл.110, ал.1, т.1 от КСО имуществена отговорност на лекарите, включително и в качеството им на членове на колективни органи на медицинската експертиза, каквито са лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), трябва кумулативно (едновременно, в тяхната съвкупност, бел. авт.) да са налице всички елементи на фактическия състав на посочената разпоредба, а именно:
• Да е налице отменен/о с влязъл в сила административен или съдебен акт (съдебно решение) болничен лист или експертно решение, издадени от съответния лекар, ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК. Актът, с който е извършена отмяната, влиза в сила след като бъде надлежно връчен на страните и бъдат изчерпани всички възможности за оспорването му по административен и съдебен ред.
До отмяна на болничен лист или експертно решение може да се стигне при обжалването му по реда на чл.112 от Закона за здравето (ЗЗ). Лицата, които имат право да обжалват актовете на медицинската експертиза при съмнения в тяхната редовност, са:
– осигурителите (работодателите);
– самите освидетелствани лица;
– компетентните длъжностни лица от НОИ;
– Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, както и самите органи на медицинската експертиза.
На практика, най-често в ролята на оспорващи актовете на медицинската експертиза са работодателите и осигурителният орган – НОИ.
Редът за обжалване на актовете на медицинската експертиза е следният:
1. срещу решенията на лекуващия лекар жалба може да се подаде в 14-дневен срок от получаването им пред лекарската консултативна комисия;
2. срещу решенията на ЛКК и центровете за спешна медицинска помощ жалба може да се подаде в 14-дневен срок от получаването им пред ТЕЛК;
3. срещу решенията на ТЕЛК жалба може да се подаде в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК;
4. срещу решенията на НЕЛК жалба може да се подаде пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В тази връзка, отмяната на акт на медицинската експертиза може да бъде постановена с последващ акт на по-горестоящия орган на експертизата на работоспособността или със съдебно решение. Болничните листове, издадени еднолично от лекуващия лекар, могат да бъдат отменени от ЛКК, решенията на ЛКК – от ТЕЛК, решенията на ТЕЛК – от НЕЛК, а тези на НЕЛК – от Административен съд – София град, респективно от Върховния административен съд.
Решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. Ето защо абсолютна предпоставка за съставяне на ревизионен акт за начет на лекар за причинени щети на ДОО от отменен акт на медицинската експертиза е отмени- телното решение да е влязло в сила, т.е. да не е обжалвано в законоустановените срокове или редът за обжалването му да е изчерпан.
„Експертните решения на ТЕЛК не  подлежат на предварително изпълнение и отмяната на болничните листове ще произведе правните си последици едва след влизането в сила на отменителния акт. Към датата на издаване на атакуваното разпореждане не са налице причинени щети на държавното обществено осигуряване от неправомерно издадени болнични листове, поради което основанието по чл.110, ал.1, т.1 от КСО не е изпълнено.“
Решение №3025/2006 г. по адм. дело №9818/2005 г., ВАС
• За да се ангажира имуществената отговорност на лекарите за отменени техни актове, е необходимо въз основа на тях да са извършени разходи от ДОО, т.е. да са извършени осигурителни плащания – краткосрочни (парични обезщетения за временна неработоспособност) или дългосрочни (пенсия за инвалидност), които не са били дължими, поради което съставляват щета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ и на фонд „Пенсии“ на ДОО. Щетата е обективно състояние, изразяващо се в реално намаляване имуществото на ДОО в резултат от извършено осигури-
телно плащане на отпаднало правно основание – отменен акт на органите на медицинската експертиза.
Разпорежданията за отпускане на пенсия за инвалидност се издават въз основа на решение на медицинска комисия към териториалното поделение на НОИ. В 14-дневен срок от получаване на експертното решение на ТЕЛК, с което се определя 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, медицинската комисия издава своето решение дали да го обжалва или не, след като разгледа медицинската документация, удостоверяваща настоящото здравно състояние на лицето, решенията на ТЕЛК и НЕЛК за определяне размера на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, причинната връзка, датата на инвалидизиране, срока на инвалидността и на чуждата помощ.
В случай че медицинската комисия реши, че експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК са неправилно издадени, председателят й подава жалба срещу решенията на органите на медицинската експертиза в 14-дневен срок от деня на получаването им в съответното териториално поделение на НОИ. Жалбата срещу решенията на ТЕЛК се подава пред НЕЛК, а срещу решенията на НЕЛК – пред съответния административен съд.
Съгласно чл.98, ал.7 от КСО, ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда, по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза се отпуска пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. След влизането в сила на решението, с което се определя процентът намалена работоспособност, пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото, ако на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто.
В последните години съдебната практика приема, че в разглежданата хипотеза осигурителните разходи са направени на законово основание – чл.98, ал.7 от КСО, при предварително изпълнение на невлязъл в сила (обжалван) административен акт, допуснато на изрично законово основание, поради което не може да се счита, че осигурителните разходи са неправилно извършени и са причинили неправомерна щета, която следва да бъде репарирана (възстановена, бел. авт.) от колективния орган на медицинската експертиза.
Имуществената отговорност за причинена щета на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза се понася от лекаря или лекарите, които са ги издали, без значение, че те самите не са се облагодетелствали от това. Вината на лекарите в случая се изразява в това, че не са спазили правилата за издаване на болничен лист или експертно решение.
В тази връзка по-подробно ще се спра на следващата предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на органите на медицинската експертиза. За разлика от първите две, разгледани дотук, които са обективни и лесно се установяват, тази предпоставка следва да бъде изяснявана подробно във всеки конкретен случай.
• Необходимо е болничният лист или експертното решение да са отменени поради виновните действия или бездействия на лекарите, изразяващи се в допуснати от тях нарушения на задължителните разпоредби на нормативната уредба, регламентираща експертизата на работоспособността.
„Под нарушения на нормативните разпоредби при издаване актове на медицинската експертиза следва да се разбират нарушения на законови изисквания, уреждащи процедура- ^ та по издаването им, съдържанието и формата на индивидуалния административен акт (какъвто представлява болничния лист или експертното решение, бел. авт.), но не и разликите в професионалните мнения, становища и оценки, основани на собствената професионална квалификация и опит.“
Решение №8041/2015 г. по адм. дело №8955/2015 г., АССГ, потвърдено сРешение №6672/2017 г. по адм. дело №2169/ 2016 г., ВАС
„Съгласно чл.62 от Наредбата за ‘ медицинската експертиза (НМЕ) видът и степента на увреждането и степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на подробна клинична експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло. В чл.63 от НМЕ е предвидено, че установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение №1. … В случая не са установени нарушения на нормативни разпоредби, тъй като оценката на трайно намалена работоспособност на М. Г., която е направена с експертно решение на ТЕЛК относно ортопедичното и заболяването е в рамките на предвидения диапазон „от…до“ по съответната отправна точка, която е приета за приложима (доколкото останалите за- болявания, както и оценката на трайно намалена работоспособност за тях са потвърдени от НЕЛК, то очевидно последната е възприела констатациите и изводите на ТЕЛК в тези части). Наред с това не е установено, нито се твърди от ТЕЛК да е допуснато нарушение на процедурата и работата на експертизата от формална страна, като например да не е взета предвид изобщо медицинската документация или да е нарушена процедурата по издаване на решението.
Дейността на членовете на медицинската експертиза е експертна, същата се извършва по правилата за медицинската експертиза, но същевременно се изразява в независима субективна и според вътрешните убеждения и медицински знания оценка на фактите и доказателствата във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице.
След като не са допуснали нарушения на  нормативните изисквания, а са обосновали извод във връзка с оценката на работоспособността при прилагане на отправна точка от Приложение №1 към НМЕ, лекарите – членове на ТЕЛК не следва да носят отговорност за своята професионална дейност. При регламентиране на отговорността на органите на медицинската експертиза на работоспособността по чл.110, ал.3, вр. ал.1, т.1 КСО законодателят е имал предвид да се избегнат щети на ДОО вследствие на нарушения при извършване на медицинската експертиза извън рамките на професионално вътрешно убеждение.“
Решение №66 72/2017 г. по адм. дело №2169/2016 г., ВАС
• На следващо място, с оглед съставяне на ревизионен акт за начет на лекари за причинени щети на ДОО от отменени техни актове, е необходимо да е налице и предпоставката, изискуема от общия текст на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД – вредите да са причинени виновно.
В случая, презумпцията за виновно поведение при деликтната отговорност (чл.45, ал.2 от ЗЗД) може  да се счита за оборена, предвид наличните по делото доказателства. Деликтната отговорност е гражданска отговорност, а в гражданското право вината не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите обществено опасни последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин, добрия търговец, добрия работник). В случая от лекарите – членове на ТЕЛК, видно от постановеното решение, е била положена дължимата грижа, тъй като решението им е взето след извършени констатации на база преглед на лицето на 18.12.2013 г. и медицинските изследвания, рентгенографии, ЕКГ, представените епикризи, амбулаторни листове и др.
В експертните решения членовете както на ТЕЛК, така и на НЕЛК изразяват експертно мнение, въз основа на придобити знания и опит в областта на медицината и като израз на вътрешното им убеждение при интерпретация на наличните клинични данни и лабораторни изследвания за дадено заболяване. И двете експертизи действат в рамките на своята професионална компетентност при определяне процента трайно намалена работоспособност и не може да се приеме, че са налице нарушения на нормативни разпоредби при издаването на отмененото експертно решение, ако причината за отмяна е само разлика при поставянето на точната диагноза.
Не са нито посочени в оспорения акт, нито доказани по делото липсата или провеждането в нарушение на нормативните разпоредби на изброените в чл.62 от НМЕ основания и способи за определяне на вида и степента на увреждането/степента на трайно намалена работоспособност при вземане на решението от ТЕЛК, а именно: подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация. Ето защо не става ясно в какво фактически се изразява нормативното нарушение и коя конкретна правна норма е била нарушена от ТЕЛК, за да възникне отговорност за членовете му.“
Решение №8041/2015 г. по адм. дело №8955/2015 г., АССГ, потвърдено с Решение №6672/2017 г. по адм. дело №2169/ 2016 г., ВАС
• За ангажиране на имуществената отговорност на лекарите по реда на чл.110, ал.1, т.1 от КСО е необходимо също така да бъде установена причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат (щетата от неправомерно изплатеното осигурително плащане) и противоправното и виновно поведение на извършителите (допуснатите от тях нарушения на правни норми, уреждащи експертизата на работоспособността).
Производство по ангажиране на имуществената отговорност
Ревизионното производство започва с връчването на заповед за ревизия на лекаря, издал еднолично отменен болничен лист или на всеки един от лекарите, участвали в състава на колективен орган на медицинската експертиза (ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК), чието решение е отменено от по-горестоящия орган или от съда. Невръчването на заповед за ревизия опорочава всички по-нататъшни действия и актове на контролните органи на НОИ и е основание за обжалване и отмяна на евентуален ревизионен акт за начет.
Главницата на задължението представлява размера на изплатеното от ДОО обезщетение, а лихвата се начислява от момента на плащането, причинило щета на фонда до датата на ревизията и е в размер на основния лихвен процент.
В 7-дневен срок от връчване на ревизионния акт за начет лекарят може да направи писмено възражение пред ревизиращия орган, който следва да се произнесе по него с мотивирано заключение. За събиране на сумите по ревизионния
акт се издава разпореждане, което подлежи на обжалване по реда на чл.117 от КСО – в 14-дневен срок от получаването, пред директора на съответното териториално поделение на НОИ. Решението на директора може да бъде обжалвано пред съответния административен съд, чието решение пък подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
При положение, че не бъде обжалвано, разпореждането за събиране на сумите влиза в сила и подлежи на изпълнение. Сумите по влезли в сила разпореждания, които не са изплатени доброволно, се събират чрез налагане на запори по банковите сметки и по реда на ДОПК, от публичен изпълнител.
В случаите, когато отменените болнични листове или експертни решения са издадени от колективен орган – ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, членовете му отговарят солидарно, т.е. изпълнението може да се насочи към всеки от лекарите за погасяване на целия дълг, а не за съответната част от него.