През месец април 2019 г. Министерски съвет прие шест постановления, с които се изменят и допълват наредби в областта на социалното осигуряване. Направените промени ще разгледам накратко в следващото изложение.
Промени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
Направените в НПОС изменения и допълнения целят синхронизиране на подзаконовата нормативна уредба с променените разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО), направени със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 102 от 2018 г.), с промените в Административно- процесуалния кодекс (АПК, обн. ДВ, бр.77 от 2018 г.) относно връчването по електронен път на постановяваните в хода на пенсионното производство административни актове, както и с Наредба №3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти.
Промените в чл.2, т.2 от НПОС относно документите за осигурителен доход, които следва да се представят при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и измененията и допълненията в чл.46 с предложените нови ал.12 и 13, които са свързани с дохода, от който се изчислява индивидуалният коефициент, когато няма данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО или в представените документи доходът не е посочен по месеци, както и когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, произтичат пряко от промените в чл.70 от КСО, в сила от 1 януари 2019 г.
В тази връзка Ви припомняме четирите основни промени, направените в чл.70 от КСО със ЗБДОО за 2019 г.:
1) считано от 1 януари 2019 г. от рефе- рентния период, от който се изчислява индивидуалният коефициент, се изключва доходът за времето от 1 януари 1997 г. до 31 декември 1999 г. вкл., в резултат на което при изчисляването на индивидуалния коефициент се взема предвид само осигурителният доход за времето след 31 декември 1999 г. до датата на отпускане на пенсията.
В тази връзка обръщаме внимание, че съгласно направените съсЗИДКСО промени, обн. в ДВ, бр.61 от 2015 г., от 1 януари 2019 г. от формулата, по която се изчислява индивидуалният коефициент (ИК), трябваше  да отпаднат само посочваните от лицата „три най-добри години“ от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г., при което ИК следваше да се изчислява въз основа на целия осигурителен доход на лицата от 1 януари 1997 г. до пенсионирането им.
Отпадането на осигурителния доход на лицата за трите години от 1997 г. до 1999 г., включително, бе обосновано с обстоятелството, че за годините преди влизането на КСО в сила (т.е. преди 1 януари 2000 г.), няма нормативно установен максимален месечен осигурителен доход за страната за работещите по трудово правоотношение, поради което включването във формулата за изчисляване на ИК на осигурителни доходи за времето преди 2000 г. в някои случаи води до определяне на индивидуални коефициенти и пенсии, чийто размер не отразява реалния принос на лицата в пенсионноосигурителната система.
НОВО: След влизането в сила от 1 януари 2019 г . на описаната промяна, в резултат на силно изразено в общественото пространство недоволство от лица, твърдящи, че са негативно засегнати от отпадането на т.нар. три най-добри години преди 1997 г. (промяна, както посочихме по-горе направена още през 2015 г.), респективно, че следващите им се пенсии, изчислени по новите правила, ще са в по-ниски размери, в сравнение с изчислението им по правилата от преди промяната им от 2015 г., законодателят инициира допълнение в КСО с преходна разпоредба, със срок на действие до 1 януари 2023 г., регламентираща правото на избор на лицата да заявяват индивидуалният им коефициент да се изчислява по реда на отмененото законодателство, ако това е по-благоприятно за тях.
С цел да гарантира равнопоставеност на лицата, преходната разпоредба предвижда право на същия избор да имат и лицата, които от 1 януари 2019 г. до влизането в сила на закона са подали заявление за отпускане на пенсия или такава им е отпусната. Лицата от тази категория ще имат право в 6-месечен срок от влизането в сила на закона да подадат заявление пенсията им да бъде изчислена по старите правила, ако това е по-благоприятно за тях.
За да направят избора си по кой ред да се изчисли пенсията им, лицата ще могат да използват предоставяната от НОИ електронна услуга „Изчисляване на прогнозна пенсия“.
2) друга съществена промяна от 1 януари 2019 г. по отношение изчисляването на ИК, направена със ЗБДОО за 2019 г., е въвеждането на изискване за минимална продължителност от 36 месеца на периода след 1999 г., за който лицето трябва да има осигурителен доход. По този начин се ограничава възможността размерът на пенсията да се определи от доход за твърде кратък период на осигуряване, като всъщност при изчисляването на ИК ще се отчита реалният принос на лицето в задължителното пенсионно осигуряване поне за тригодишен период, който традиционно е приложим като изискване още от времето на отменения Закон за пенсиите. Когато осигурителният доход на лицето след 31 декември 1999 г. е за период, по-малък от 36 месеца, за недостигащия период ще се взема предвид и последният му осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. по ред, определен с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Когато лицето няма осигурителен доход преди 1 януари 2000 г. или доходът му преди тази дата е за период, по-малък от необходимия за допълване до 36 месеца, индивидуалният коефициент се изчислява от наличния доход, независимо от продължителността на периода, за който се отнася. Когато лицето няма осигурителен доход след 31 декември 1999 г., индивидуалният коефициент се изчислява от последния му осигурителен доход за 36 месеца до тази дата или от наличния му доход, когато доходът е за по-малък период (чл.70, ал.8 от КСО);
3) както по отношение на пенсиите, отпускани с начална дата до 31 декември 2018 г., така и при изчисляването на индивидуалния коефициент за пенсиите, отпускани с начална дата от 1 януари 2019 г., е регламентирано същият да не може да надхвърля средноаритметичната стойност на месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването му (чл.70, ал.9 от КСО);
4) в случаите на изменение, преизчисляване, възобновяване или възстановяване на пенсиите изрично е регламентирано, че методиката, по която първоначално е определен индивидуалният коефициент на пенсионера, се запазване (чл.70, ал.18 от КСО);
Създаването на нова т.3 в чл.20, ал.3 от НПОС е във връзка с изменената разпоредба на чл.70, ал.1 от КСО, по силата на която процентът за всяка година осигурителен стаж е константна величина – 1,2, и не се предвижда по-нататъшното му изменение. С разпоредбата се регламентира съответната пропорционална част от този процент, приложима за месеците осигурителен стаж, а именно:

за 1 месец = 0,1 за 2 месеца = 0,2 за 3 месеца = 0,3
за 4 месеца = 0,4 за 5 месеца = 0,5 за 6 месеца = 0,6
за 7 месеца = 0,7 за 8 месеца = 0,8 за 9 месеца = 0,9
за 10 месеца = 1 за 11 месеца = 1,1 за 12 месеца = 1,2

За пълнота на изложението Ви при- ч’ помняме, че с промяната на чл.70,  ал.1 от КСО през 2015 г. се предвиждаше след 31 декември 2016 г. процентът за всяка година осигурителен стаж – установен тогава на 1,1, да нараства от първо число на всяка следваща календарна година с процент, равен или по-голям от процента по чл.100, ал.1 от КСО, до достигане на 1,5, като съответната стойност на процента да се определя ежегодно със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за съответната година. На това основание през 2017 г. размерът на пенсиите си изчисляваше с тежест на година стаж – 1,126, а през 2018 г. – с 1,169.
Измененията в чл.21 от НПОС са свързани с въведената с чл.102, ал.3 от КСО от 1 януари 2019 г. възможност за служебно ежегодно преизчисляване на личните пенсии за трудова дейност за придобит осигурителен стаж и/или осигурителен доход след пенсионирането.
Новосъздадените т.8, 9 и 10 в чл.4 от НПОС, както и измененията и допълненията в чл.36 от НПОС, са свързани с регламентираното през 2018 г. в КСО право на наследствена пенсия за военна инвалидност на родителите на курсантите и школниците, починали по време на и във връзка с обучението им във военни училища, както и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, регламентирано с промени.
Промените в чл.34, ал.1, т.3 от НПОС от една страна са свързани с това, че лицата, които учат в чужбина, могат да се обучават над 18-годишна възраст не само във висши, но и в различни видове средни училища, аналогични на посочените в чл.34, ал.1, т.1, поради което обхватът на разпоредбата се разширява и се прилагат изискванията за издаваните документи от всички видове учебни заведения в чужбина. Освен това, изрично се регламентира, че ако с държавата има сключен договор
в областта на социалната сигурност, приоритетно се прилагат разпоредбите на същия договор, като само в случай че в договора не се съдържа уредба за посочената материя, се прилага общият ред като за държави, с които няма договор в областта на социалната сигурност.
По отношение на документите, издадени от учебни заведения в държава – членка на Европейския съюз, Европейската икономическа зона и Швейцария, изрично е регламентирано, че при представянето им не е необходимо същите да бъдат преведени на български език, както и че освен с електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис на учебното заведение, качеството на „учащ“ може да се удостоверява и с електронно генериран документ, за който учебното заведение е предоставило възможност за верификация на своята интернет страница.
Допълнението в чл.18а, ал.3 от НПОС е във връзка с пенсионирането на балерини, балетисти и танцьори по реда на чл.69а от КСО и по- конкретно с оглед установяването на статута на културна организация. Регламентира се това да става, освен чрез проверка във водения от Министерство на културата информационен регистър, също и въз основа на изрично искане от страна на НОИ за писмено удостоверяване на това обстоятелство от Министерство на културата.
Предвид това, че с преходната разпоредба на §151 от ЗИДАПК (обн. ДВ, бр.77 от 2018 г.) законодателят въведе задължение за всички административни органи, в срок до 10 октомври 2019 г., да обезпечат техническа възможност исканията, сигналите и предложенията, жалбите, молбите и приложенията да се подават към тях по електронен път, с промените в чл.1, ал.1 и ал.5, чл.10, ал.1, чл.65, чл.81, ал.3 и чл.89 от НПОС е регламентиран редът за електронен обмен на документи между НОИ и лицата, във връзка с тяхното пенсиониране, включително и издаването на пенсионните разпореждания като електронни документи, респективно върчването им по електронен път по реда на Закона за електронното управление.
Промените в чл.50, чл.67, чл.69 – 72, чл.75 – 76, чл.81, чл.83, чл.94, ал.2 и чл.95 от НПОС са свързани с Директива (ЕС) 2015/ 2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, новия Закон за платежните услуги и платежните системи (в сила от 6.03.2018 г.) и издадената на основание на този закон Наредба №3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн., ДВ, бр.37 от 4.05.2018 г.). По силата на цитираните нормативни актове, освен банките, доставчици на платежни услуги могат да бъдат и други субекти като платежните институции и дружества за електронни пари. В тази връзка с промените в НПОС изрично се регламентира възможността за изплащане на пенсии по посочени от лицата лични платежни сметки, обозначени с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водени не само в банки, но и в друг вид доставчици на платежни услуги, ако същите са лицензирани от БНБ или в друга държава – членка на ЕС.
В тази връзка изрично в преходна разпоредба е предвидено, че договорите, сключени до обнародване на това постановление, между НОИ и банките в качеството им на доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, запазват своето действие.
Предвидено е също, че доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, извън с които НОИ има сключени договори, които водят платежни сметки, обозначени с IBAN на физически лица, могат да изплащат пенсии след сключване на договор по чл.50, ал.5 от НПОС и в сроковете, определени в него. До изтичане на тези срокове изплащането на пенсиите се извършва по досегашния ред – т.е. чрез пощенска станция или банка.
Промени в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО)
Като по-съществени от направените в НПОПДОО изменения и допълнения могат да се откроят следните:
Промените в заглавието на раздел V от Наредбата, както и тези в чл.43, чл.44, ал.1, чл.45, ал.2 и чл.46 са свързани с промените в КСО, направени с преходните и заключителните разпоредби към ЗБДОО за 2019 г. (ДВ, бр.102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и обезпечават терминологична непротиворечивост във връзка с правилното прилагане на законовата уредба относно прилагането на международните договори и европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Промените в чл.2, чл.3, чл.5, чл.8 – 11, чл.39, чл.40 и чл.46 прецизират текстове, свързани с Директива (ЕС) 2015/ 2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, новия Закон за платежните услуги и платежните системи (в сила от 6.03.2018 г.) и издадената на основание на този закон Наредба №3 на БНБ от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн., ДВ, бр.37 от 4.05.2018 г.) и регламентират правната възможност за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, както и на помощи от ДОО по посочени от лицата лични платежни сметки, обозначени с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водени не само в банки, но и в друг вид доставчици на платежни услуги, ако същите са лицензиран от БНБ или в друга държава – членка на ЕС.
В тази връзка, подобно на описаните по- горе изменения и допълнения в НПОС, изрично, в преходна разпоредба, е предвидено, че договорите, сключени до обнародване на това постановление, между НОИ и банките в качеството им на доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, запазват своето действие.
Предвидено е също, че доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, извън с които НОИ има сключени договори, които водят платежни сметки, обозначени с IBAN на физически лица, започват изплащането на парични обезщетения и помощи след сключване на договор по чл.2, ал.3 и в сроковете, определени в него.
До изтичане на тези срокове изплащането на обезщетенията се извършва по досегашния ред.
С промяната в чл.24, ал.2 от НПОПДОО се урежда възможността осиновителите на дете до 5-годишна възраст да предоставят лично необходимите за изплащане на обезщетението документи в случаите, когато работодателят им е ликвидиран или прекратен или трудовият договор на осиновителя е прекратен служебно от Инспекцията от труда.
Обръщаме Ви внимание, че в резултат на промените навсякъде в наредбата отпада изискването за поставяне на печати от осигурителя/самоосигуряващото се лице/упълно- мощителя и т.н. върху част от документите, представяни на хартиен носител пред НОИ. Целта е да се подобри законодателната уредба за ограничаване на административната тежест, както и административното обслужване за гражданите и бизнеса.
В съответствие с принципа за свеждане на личните данни до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, навсякъде в приложенията като реквизити отпадат данните за № и дата на издаване на лична карта, като е добавен и текст с уведомителен характер, във връзка със задълженията на Националния осигурителен институт като администратор на лични данни, по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.
Предвид промяната във всички приложения към наредбата е предвидено, че новите формуляри ще влязат в сила от 1 юли 2019 г.
Промени в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОППОБ)
За разлика от предходни години промените в тази наредба са изключително малобройни, като по-съществените от тях са:
Промените в чл.1, ал.1, чл.8 и чл.18 от Наредбата целят привеждането им в съответствие с действащата от 1 януари 2019 г. разпоредба
на чл.54а, ал.2, т.4 от КСО, в която изрично се посочва, че при определяне на правото на обезщетение за безработица се зачита осигурителен стаж, придобит по международни договори, по които Република България е страна, както и по законодателството на друга държава членка по силата на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.
Направени са и промени, свързани с обезпечаване на електронния обмен на документи между НОИ и лицата, във връзка с отпускането и изплащането на паричните обезщетения за безработица (чл.1, ал.4, чл.3, ал.10, чл.5 и чл.15 от Наредбата).
И в тази наредба е регламентирана правната възможност лицата да получават отпуснатите им парични обезщетения за безработица не само по техни лични сметки в банки, но и по посочени от лицата лични платежни сметки, обозначени с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водени в друг вид доставчици на платежни услуги (платежни институции, дружества за електронни пари), ако същите са лицензирани от БНБ или в друга държава – членка на ЕС (чл.11 и 12 от Наредбата).
Също така, за да не се засягат съществуващите вече отношения по изплащане на обезщетенията за безработица, респективно да не се накърняват правата на гражданите, изрично в преходна разпоредба е предвидено, че договорите, сключени между НОИ и банките в качеството им на доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, запазват своето действие, а останалите доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, които водят платежни сметки, обозначени с IBAN на физически лица, могат да изплащат парични обезщетения за безработица след сключване на договор с НОИ.
Промени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски
Най-общо приетите в тази наредба изменения и допълнения се свеждат до следното:
– привеждане на текстовете на наредбата в съответствие с текстовете на КСО относно осигуряването на специализантите – отмяна на чл.1, ал.7 от Наредбата и създаване на преходната разпоредба на §3;
Тук Ви обръщаме внимание, че: лицата, които са сключили договор за обучение за придобиване на специалност съгласно отменената Наредба №34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и договорите не са приключили до 31 декември 2018 г. продължават да се осигуряват по реда на отменения чл.4, ал.1, т.9 от КСО до приключване на специализацията им. Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната, и се разпределят между тях и осигурителите им съгласно чл.6, ал.3 от КСО. По силата на §2г от ПЗР на Закона за здравето това време им се зачита за трудов стаж. Лицата, които са сключили трудов договор по чл.68, ал.1, т.2 от КТ съгласно чл.11 от Наредба №1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, се осигуряват по общия ред, установен в КСО за работниците и служителите. Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от съответния минимален осигурителен праг, като също се разпределят между специализанта и осигурителя в съотношението по чл.6, ал.3 от КСО.
– допълнението в чл.3, ал.3, т.1 от Наредбата целй привеждане на разпоредбата в съответствие с чл.4, ал.3, т.2 от КСО в редакцията му, действаща от 1 януари 2019 г. Припомняме Ви, че с направеното допълнение в разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от КСО се разширява кръгът на осигурените лица, като в същия се включват и физическите лица, които в следствие на извършвана от тях стопанска дейност са получили доходи, които подлежат на облагане по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Макар и да не са регистрирани като еднолични търговци, тези лица извършват дейност като търговци по смисъла на чл.1 от Търговския закон и декларират доходите си от тази дейност в приложение 2
от годишната данъчна декларация по ЗДДфЛ, което с оглед принципите на държавното обществено осигуряване и разпоредбата на чл.10 от КСО е основание да бъдат включени в обхвата на задължително осигурените лица;
– промяната в чл.1, ал.8, т.12 от Наредбата произтича от създаването на нова ал.5 на чл.99 от Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ и целй уеднаквяване на елементите от възнаграждението и доходите, освободени от начисляване и внасяне на осигурителни вноски, на всички държавни служители, работещи по специални закони.
Промени в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
Определено всички изменения и допълнения в тази наредба могат да се определят като направени с цел прецизиране и привеждане в съответствие с КСО.
Така, изменението в чл.1, ал.1 внася яснота по отношение на това кои лица са само- осигуряващи се още в началото на Наредбата, а допълнението целй привеждане на разпоредбата в съответствие с чл.4, ал.3, т.2 от КСО в редакцията му, действаща от 1 януари 2019 г.
Промените в чл.1, ал.5 от Наредбата произтичат от променени наименования на съответните професии и длъжности в Закона за независимите оценители и в Закона за независимия финансов одит и целят терминологично уеднаквяване на използваните понятия.
С цел създаване на по-голяма яснота за лицата са уеднаквени редакциите на чл.1, ал.1 и чл.2, ал.1 от Наредбата, като е отменена и ал.2 на чл.2, доколкото редът за внасяне на осигурителните вноски от всички самооси- гуряващи се лица е идентичен и е безпредметно разделянето на самоосигуряващите се лица на отделните категории.
Промените в чл.3 са редакционни и целят уеднаквяване на използваната терминология с тази в Кодекса за социално осигуряване и Кодекса на труда.
Допълнението в чл.20 е прецизиращо, като, съобразявайки се със статута на морските лица, изрично се подчертава, че осигурителните вноски за морските лица се удържат и внасят от работодателя до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Промени в Наредбата за осигурителните каси
И в тази Наредба промените могат да бъдат определени като редакционни и целящи единствено прецизиране на някои разпоредби.
В съответствие с принципа за свеждане обработването на личните данни до необходимото във връзка с целите, за които се обработват, както и с оглед намаляване на административната тежест, в Приложение №1 като реквизити на заявлението за регистрация или прекратяване на осигурителна каса са премахнати данните за лична карта и постоянен адрес на лицето, представляващо осигурителната каса. Добавен е и текст с уведомителен характер, във връзка със задълженията на Националната агенция за приходите като администратор на лични данни, по Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.