Запорът върху трудово възнаграждение е един от най-често прилаганите способи за погасяване на задължения и удовлетворяване на кредиторите в изпълнителното производство. Той е особено ефективен, когато длъжникът има постоянна работа, доход над минималната работна заплата и размерът на задължението не е прекалено голям, защото в тези случаи кредиторът и съдебният изпълнител имат основание да очакват погасяване на дълга и събиране на съпътстващите изпълнението такси, макар и в един по-продължителен период от време.
Налагане и изпълнение на запора
Запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника се налага чрез връчване на запорно съобщение на работодателя, който се явява трето задължено лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Запорното съобщение може да е от частен или държавен съдебен изпълнител, когато изпълнението е по реда на ГПК, а кредитор е физическо или юридическо лице – банка, застраховател, небанкова финансова институция, доставчик на вода, ток, парно, интернет, GSM оператор или друго търговско дружество. Когато задължението произтича от неплатени данъци, задължителни осигурителни вноски, глоби и т.н., запорът може да бъде наложен от публичен изпълнител, а изпълнението да се осъществява по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Запорът върху трудовото възнаграждение се счита наложен от деня, в който запорното съобщение е получено.
Съгласно чл. 508, ал. 1 от ГПК в едноседмичен срок от връчване на запорното съобщение работодателят трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готов ли е да го плати;
Ако например установи, че лицето, посочено като длъжник в запорното съобщение, не работи във фирмата, работодателят следва в 7- дневен срок да уведоми за това съдебния изпълнител, налагащ запора, като посочи, че лицето никога не е работило в предприятието или че макар да е работило в предприятието, трудовото му правоотношение е прекратено, като се посочи и съответната дата на прекратяване на трудовия договор.
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
Такива биха били наложени удръжки от заплатата, поради реализирана ограничена имуществена отговорност.
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху трудовото възнаграждение на лицето и по какви претенции;
В случай, че има такива в отговора до съдебния изпълнител те трябва да бъдат изрично посочени с номер на изпълнително дело и съдебен изпълнител.
4. превежда ли суми по банкова сметка на длъжника, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.
Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
Във връзка с изпълнение на задължението по чл. 508, ал. 1 от ГПК следва да се съобрази, че седемдневният срок, в който работодателят трябва да уведоми съдебния изпълнител дали ще изпълни запора, се брои в календарни, а не в работни дни, като броенето започва от деня, следващ деня на получаване на запорното съобщение.
Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в за- порното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение (чл. 512, ал. 1 от ГПК). На практика това означава, че запорът се разпростира върху:
• основната работна заплата, определена съгласно прилаганата система за заплащане на труда;
• допълнителните трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), в друг нормативен акт или в колективен трудов договор, каквито са: възнагражденията за положен извънреден труд по чл. 262 от КТ; допълнителното възнаграждение за отработени нощни часове; допълнителното възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя; допълнителното месечно възнаграждение за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с изпълняваната работа; допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит; възнаграждението за платен годишен отпуск; възнаграждението при вътрешно заместване; средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на работниците и служителите в пари или в натура; всякакви допълнителни трудови възнаграждения под формата на „бону- си“ за постигнати резултати в работата, „тринадесета заплата“ и др.;
• възнаграждение за работа по допълнителен трудов договор при същия работодател;
• възнаграждение за работа по т. нар. „граждански договор“, изплащано от работодателя по основното трудово възнаграждение и т.н.
При наличие на няколко запора върху трудовото възнаграждение на едно лице, независимо дали са наложени от един и същ или от различни съдебни изпълнители, те се изпълняват не чрез разпределяне на удръжката от заплатата поравно според броя на запорите, а се изпълнява първо първият постъпил, т.е. най-ранният запор, до окончателното погасяване на задължението по него, след което се пристъпва към погасяване на втория по ред и т.н., на всеки следващ.
Определяне размера на удръжката
Както е указано и в самото запорно съобщение по ГПК, работодателят трябва да определи размера на удръжката от трудовото възнаграждение за всеки месец поотделно при спазване на правилата, установени в чл. 446, ал. 1 от ГПК.
Съгласно редакцията на чл. 446, ал. 1 от ГПК, в сила от 01.11.2017 г., ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Месечното трудово възнаграждение по чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски (чл. 446, ал. 2 от ГПК).
С оглед на цитираната разпоредба и при прилагане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на Върховния касационен съд следва да се има предвид следното:
• Трудовите възнаграждения, които са в размер под минималната работна заплата (МРЗ), т.е., под 510 лв., са несеквестируеми и от тях не могат да се правят удръжки.
• При трудови възнаграждения, които са в размер между МРЗ и двукратния й размер, т.е., от 510 лв. до 1020 лв., несеквестируема е съответната пропорционално определена съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК част – 2/3, а когато длъжникът има деца, които издържа – 3/4. Същевременно трябва да се съобразява и правилото, че несеквестируема е и частта от възнаграждението, равняваща се на минималната работна заплата. Удръжките се правят в размерите, определени в чл. 446, ал. 1 от ГПК, върху секве- стируемата част от дохода.
ПРИМЕР :От трудово възнаграждение, чийто размер след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски е 930 лв., получавано от лице, което не издържа деца, според чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК се удържа 1/3 част от цялото нетно възнаграждение, а не само върху горницата над 510 лв. Несеквес- тируемата част съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от ГПК е в размер на 620 лв. (2/3 х 930 лв.) и представлява сума, която не може да бъде удържана, но участва при определяне размера на удръжката.
Удръжката е в размер на 310 лв., а изплатената на лицето сума е по-висока по размер от МРЗ.
• При трудови възнаграждения, които са в размер между двукратния и четирикратния размер на МРЗ, т.е., от 1020 до 2040 лв., след приспадане на дължимите данъци и осигуровки, несеквестируема е съответната пропорционално определена съгласно чл. 446, ал. 1, т. 2 от ГПК част – 1/2, а когато длъжникът има деца, които издържа – 2/3. Същевременно трябва да се съобразява и правилото, че несеквестируе- ма е и частта от дохода, равняваща се на минималната работна заплата. Удръжките се правят в размерите, определени в чл. 446, ал. 1 от ГПК, върху секвестируемата част от дохода.
ПРИМЕР: При трудово възнаграждение, чийто размер след приспадане на дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски е 2010 лв., получавано от лице, което има непълнолетни деца, които издържа, несеквестируемата част, определена съгласно чл. 446, ал. 1, т. 2 от ГПК, е в размер на 1340 лв. (2/3 х 2010 лв.). Същевременно важи и абсолютната несеквестируемост на дохода в размер на минималната работна заплата. Удръжката, която работодателят като трето задължено лице, платец на дохода, следва да преведе на съответния съдебен изпълнител, е в размер на 670 лв. (1/3 х 2010 лв.).
• При трудови възнаграждения, които са в размер над четирикратния размер на МРЗ, т.е.,
над 2040 лв., несеквестируемата част е определена като абсолютна стойност – горницата над двукратния размер на МРЗ, т.е., над 1020 лв., ако е без деца, и горницата над 2,5 пъти МРЗ, т.е., над 1275 лв., ако е с деца, които издържа.
• Когато в запорното съобщение е посочено, че задължението е за издръжка, разгледаните дотук ограничения на дохода, който може да се удържа, установени в чл. 446, ал. 1 от ГПК, не се прилагат (чл. 446, ал. 3 от ГПК). В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на лицето и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
• Когато става въпрос за публично вземане, т.е., запорът се налага от публичен изпълнител, гарантираният несеквестируем доход съгласно чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК, е в размер на 250 лв., като целият останал размер на трудовото възнаграждение подлежи на удръъжка.
Други задължения на работодателя, свързани със запора
❖ Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение (чл. 512, ал. 5 от ГПК).
❖ Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорно- то съобщение се препраща там от работодателя, който първи го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Освен това работодателят е длъжен да уведоми съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана от него, до прекратяването на правоотношението (чл. 512, ал. 3 от ГПК).
При неизпълнение на запора и превеждане на длъжника на целия размер на трудовото му възнаграждение, без да направи съответната удръжка, работодателят отговаря лично към взиска- теля за тази сума солидарно с работника или служителя. В тази връзка кредиторът може да поиска директно от работодателя плащането, което е направено към длъжника след налагането на запора.