В настоящия материал ще бъде направен обзор на законодателните решения, които целят превенция и ограничаване на неправомерното бавене и неизплащане от работодателите на дължимите на персонала възнаграждения, които същевременно осигуряват защита на работниците и служителите при несъстоятелност на предприятието.
Закрила по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР)
Субекти на закрилата
Закрилата се разпростира по отношение на работниците и служителите на физически и юридически лица, които са работодатели по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони (еднолични търговци, търговски дружества, обединения на търговски дружества, учредени като търговци, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, банки, застрахователи и др.).
За да се възползват лицата от правото си на гарантирани вземания, техният работодател трябва да е осъществявал дейност най- малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръх- задължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност (решението по чл.6 от ЗГВРСНР).
До 21.12.2017 г. правото на гарантирани вземания беше поставено в зависимост от това лицето да е в трудово правоотношение с работодател, отговарящ на посочените условия, към датата на вписване в Търгов-
производство по несъстоятелност или правоотношението му да е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване на решението по чл.6 от ЗГВРСНР. След промяната в чл.4, ал.1 от ЗГВРСНР (ДВ, бр.102 от 22.12.2017 г.), в сила от 22.12.2017 г., право на гарантирани вземания имат работниците и служителите, които са или са били в трудови правоотношения с работодател, отговарящ на изискванията на закона, независимо от срока на трудовото правоотношение и от продължителността на работното време.
Нямат право на гарантирани вземания работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6 от ЗГВРСНР, са съдружници или членове на органите на управление и контрол на предприятието или са съпрузи или роднини по права линия на търговеца – физическо лице или на съдружници или членове на управителни и контролни органи на търговеца в несъстоятелност.
Какво представляват гарантираните вземания?
Законът гарантира на работниците и служителите на предприятието, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, начислените и неизплатени:
– брутни трудови възнаграждения, включващи основното трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуалния и колективен трудов договор, както и
– парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Това са обезщетенията, дължими по КТ, както и това по чл.40, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване – обезщетение за първите три работни дни от временната неработоспособност, изплащано от работодателя в размер на 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца.
Размер на гарантираните вземания
Работниците и служителите (независимо дали са или са били в трудово правоотношение с работодателя в несъстоятелност) имат право да получат последните си до 6 начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, и паричните обезщетения, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор през последните 36 месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване на производство по несъстоятелност. За сравнение, съгласно действащата до 21.12.2017 г. редакция на чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР, този период обхващаше последните 12 месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Гарантираното вземане обхваща до 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и обезщетения за календарни месеци, предхождащи месеца на вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като се започва от най-близкия до месеца на вписването месец. Ако за някой от месеците липсват начислени, но неизплатени възнаграждения и обезщетения, месеците с право на гарантирано вземане се търсят назад във времето до достигане на 36 месеца. За лицата, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл.6 от ЗГВРСНР, в 6-те месеца се включва и месецът на прекратяване на правоотношението, ако за него има начислени, но неизплатени възнаграждения и/или обезщетения.
Когато вземанията на лица, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване в Търговския регистър на решението по чл.6, са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или на колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Без значение
е периодът, за който се отнасят начислените, но неизплатени обезщетения, стига да са начислени през 36-месечния период.
Размерът на гарантираните вземания не може да превишава максималния месечен размер на гарантираните вземания, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване и за 2019 г. е 1400 лв.
Възникване на правото на гарантирано вземане
Съгласно чл.6 от ЗГВРСНР правото на гарантирани вземания за работниците и служителите възниква от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
Производство по отпускане и изплащане на гарантираните вземания
Освен в ЗГВРСНР, редът и начинът за отпускане и изплащане на гарантираните вземания са уредени в Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата).
В Наредбата е установено задължение за работодателя да информира работниците и служителите за датата на вписването и за реда за получаване на гарантирани вземания в 14-дневен срок от вписването в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Уведомяването става:
– за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения към датата на вписване на съдебното решение не са прекратени – чрез писмено уведомяване на представителите на работниците и служителите и чрез поставяне на обява на подходящо място в предприятието;
– за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени през месеца на вписване в Търговския регистър на решението по чл.6 от закона или през последните 36 предходни календарни месеца – чрез изпращане на съобщение с обратна разписка на всеки работник и служител.
За работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие – български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава – членка на Европейския съюз или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България, задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите възниква от датата, на която обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава му е станало известно.
В срок до 21 дни от вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност работодателят е длъжен да изготви справка по образец към Наредбата за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и/или обезщетения за всяко правоимащо лице в 3 екземпляра. Екземплярът на правоимащия работник или служител му се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.
В едномесечен срок от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, с оглед правата на лицата на гарантирани вземания, контролните органи на съответното териториално поделение на НОИ по седалище на предприятието извършват проверка, за резултатите от която съставят констативен протокол.
В хода на проверката работниците и служителите могат да подадат възражения, с които да оспорят данните в изготвените от работодателя справки. От своя страна работодателят е длъжен да уведоми контролните органи за постъпилите възражения, да изрази становище по основателността им и в зависимост от него да изготви нова справка или да откаже издаването
на такава. При неправомерен отказ на работодателя да издаде нова, коректна справка на работника или служителя, контролните органи на НОИ могат да му дадат задължителни предписания и срок за отстраняване на нередностите или несъответствията.
Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, което се подава от работника или служителя в териториалното поделение на НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок, който тече от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в Търговския регистър, респ. от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.
Тримесечният срок за подаване на заявлението-декларация за изплащане на гарантирано вземане е от категорията на преклузивните, т.е. правото на гарантирано вземане се погасява с пропускането на срока.
Гарантираното вземане се отпуска с разпореждане, издадено от директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, администриран от НОИ.
Мерки за косвена закрила, предвидени в други закони
В Кодекса на труда
• От 31.03.2018 г. влезе в сила ал.3 на чл.399 от КТ, с която се създаде правомощие на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“) да подава молба до съответния съд за откриване на производство по несъстоятелност на търговско предприятие, което е задлъжняло към работниците и служителите си. В тази връзка са направени и съответните допълнения в уредбата на търговската несъстоятелност, на които ще се спра по-подробно при разглеждане на мерките срещу недобросъвестните работодатели в Търговския закон.
• Друго сравнително ново правомощие на ИА „ГИТ“ е даването на задължителни предписания на работодатели за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Предвидено е също, че по искане на работника или служителя му се предоставя копие от влезлите в сила задължителни предписания.
В Гражданския процесуален кодекс
Въз основа на предоставените му от ИА „ГИТ“ влезли в сила задължителни предписания до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения към работниците и служителите, всеки работник или служител може, в качеството си на кредитор, да поиска от съответния районен съд издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, популярна като заповед за незабавно изпълнение. Съдът извършва единствено преценка от външна, формална страна, на редовността на задължителните предписания като документ, и издава заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Работодателят може да обжалва разпореждането, с което е уважена молбата за незабавно изпълнение, в 14-дневен срок от връчване на заповедта за изпълнение, но обжалването не спира принудителното изпълнение, т.е. въз основа на издадения изпълнителен лист работникът или служителят може да поиска от съдебен изпълнител (държавен или частен) образуване на изпълнително производство за събиране на дължимите му от работодателя суми.
В Търговския закон
• В чл.15 от ТЗ е установено, че за да се прехвърли търговско предприятие, което има наети работници и служители, е необходимо от- чуждителят или приобретателят да изплати дължимите, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски, вкл. и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърляне на предприятието.
В чл.16 от ТЗ е предвидено, че вписването на прехвърлянето в Търговския регистър се извършва след представяне от отчуждителя на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения към персонала. Предвиден е и следният механизъм за контрол по отношение истинността на декларираното – информация за подадените декларации незабавно се предоставя от Агенцията по вписванията на ИА „ГИТ“, като от своя страна ИА „ГИТ“ има правомощие да извършва проверка за достоверността на декларираните обстоятелства по подаден сигнал или по собствена инициатива. При установено несъответствие
между декларираните и установените факти съответните констатации се изпращат на органите на прокуратурата.
• По аналогичен начин, но само по отношение на най-масовите дружества, тези с ограничена отговорност, в чл.129, ал.1 от ТЗ изрично е предвидено, че условие за прехвърляне на дялове е да няма изискуеми, но неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения, задължителни осигурителни вноски, вкл. и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърляне на дружествения дял.
Предвидено е също така съответно прилагане на разписаните в чл.16 правила за деклариране на липсата на посочените обстоятелства, явяващи се пречка за прехвърляне на дружествен дял, с тази особеност, че декларацията се подава не само от праводателя, но и от управителя. Презумпцията на законодателя за това разрешение очевидно е свързана с това, че няма как да се изисква от съдружник в едно дружество, който не изпълнява управителни функции, да декларира обстоятелства, свързани с оперативното ръководство на предприятието, каквито са изплащането на трудовите възнаграждения и превеждането на дължимите осигурителни вноски.
• Неспособността да се изпълни задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите в продължение на повече от два месеца е въведено сред основанията за неплатежоспособност на търговеца, установени в чл.608, ал.1 от ТЗ.
• Както бе посочено по-рано, Изпълнителна агенция „ГИТ“ е сред субектите, които могат да поискат откриване на производство по несъстоятелност, при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на предприятието.
• В чл.687, ал.1 от ТЗ е предвидено служебно вписване от синдика в списъка на приетите вземания на вземанията на работници или служители, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение, т.е. закрилата обхваща, освен настоящите, и всички бивши работници и служители на търговеца в несъстоятелност, независимо от това кога са прекратени трудовите им правоотношения.