Трудно може да се направи изчерпателен преглед на всички специални правила на трудовото, осигурителното, данъчното или антидискрими- национното законодателство, засягащи лицата с увреждания, включително с трайно намалена работоспособност (инвалидност). Те са пръснати из различни закони и подзаконови нормативни актове и в своята съвкупност представляват един цялостен комплекс от закрилни разпоредби, целящи да осигурят равни възможности и достоен начин на живот за тези лица.
Принципът, от който изхожда законодателната концепция в тази материя, е и конституционно прогласен в чл.48, ал.2 от Конституцията (КРБ): държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания. Казано с други думи, основният източник на приходи и за тези лица би трябвало да е осъществяването на лична трудова дейност, когато е възможно. Ако конкретният вид и степента на увреждане на здравето не позволяват това, липсата на трудов доход се замества от плащания от общественото осигуряване и/или социалното подпомагане. Различни други, предимно финансови облекчения, целят да компенсират увеличените разходи на тези лица, обусловени от здравословното им състояние.
В следващите редове ще се ограничим до някои специални правила от различни правни отрасли, засягащи лицата с трайно намалена работоспособност, напр. специалната закрила на трудовото законодателство, някои осигурителни права, най-често използваните в практиката данъчни облекчения, както и въведените от началото на 2019 г. правила за месечна финансова подкрепа съгласно новия Закон за хората с увреждания.
Специална закрила на лицата с намалена работоспособност, предвидена в трудовото законодателство
Трудовото ни законодателство съдържа редица специални правила относно труда на лицата с увреждания на здравето. Както се посочва в българската правна литература, целта им е да отчетат отклоненията от нормалното здравословно състояние на човека, за да се създадат условия за пълноценно използване на неговата остатъчна работоспособност за извършване на подходяща трудова дейност.
Сред основните прояви на специалната закрила на труда на лицата с намалена работоспособност е правото на трудоустрояване.
Трудоустрояването се изразява в преместване на работник или служител на друга подходяща за здравословното му състояние работа или облекчаване на условията, при които полага труда си. То се прилага за бременни работнички или служителки, кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро (чл.309 от КТ) и работници и служители, които поради болест или трудова злополука не могат да изпълняват възложената им работа, но без опасност за здравето си могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия (чл.314 от КТ). Трудоустрояването става по предписание на здравните органи, което работодателят е длъжен да изпълни.
Работодател с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност (чл.315 от КТ, чл.2 и чл.9 от Наредбата за трудоустрояване).
Следва да се отбележат и някои специфики в режима на работното време и отпуските на работниците и служителите с намалена работоспособност. Например облекчаването на условията на труда като форма на трудоустрояване може да се изрази в намаляване на продължителността на работното време. Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време (НОВРУНРВ) също въвежда особени хипотези за лица с увреждания (вж. напр. чл.4а от НОВРУНРВ: Право на 7-часов работен ден имат работници и служители с пълна загуба на зрение независимо от вида на извършваната работа.).
На трудоустроени работници и служители е забранено възлагането на нощен труд, извънреден труд, удължаване на работното време и т.н.
Съгласно чл.319 от КТ работниците и служителите с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по- малко от 26 работни дни.
Без съмнение, едно от най-ярките проявления на социалнозакрилната функция на трудовото право е въвеждането на предварителна закрила при уволнение на определени основания за някои категории работници и служители. Това са полагащите наемен труд лица в по-уязвимо социално положение. Работодателите често се изкушават да се разделят именно с тях, за да си „спестят“ допълнителни разходи (например за преустройство на работното място с оглед специфичните нужди на лице с увреждания) или да се „застраховат“ срещу почестите им отсъствия. Затова трудоустроените работници и служители и тези, страдащи от заболявания, определени в Наредба №5 от 1987 г., попадат в персоналния кръг на лицата с предварителна закрила по чл.333 от КТ. Процедурата, за която става дума тук, включва получаването на предварително разрешение за планирано уволнение на основание чл.328, ал.1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ. За трудоустроените и страдащи от определени заболявания работници и служители разрешението се издава от Инспекцията по труда, като задължително се взема и мнението на ТЕЛК.
В случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на Инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество (чл.344, ал.3 от КТ).
Трудови и заместващи доходи на трудоустроените лица
Трудоустроените работници и служители поначало получават трудово възнаграждение според изпълняваната работа (чл.320, ал.1 от КТ). Това е работата, на която работникът или служителят е преместен, или работата, която е изпълнявал преди трудоустрояването, но при облекчени условия на труд. Възможно е трудовото възнаграждение за нея да е по- ниско, затова в чл.320, ал.2 от КТ е предвиден механизъм за компенсиране на разликата. Съгласно цитираната разпоредба, работник или служител с трайно намалена работоспособност под 50 на сто, който е трудоустроен за определен срок и за новата работа получава по-ниско трудово възнаграждение от възнаграждението на предишната работа, има право на парично обезщетение за разликата в трудовите възнаграждения съгласно отделен закон. Този закон е Кодексът за социално осигуряване (КСО).
Всъщност КСО урежда различни п видове осигурителни плащания на лицата с намалена работоспособност. Ако тя е под 50 на сто, се изплаща парично обезщетение при трудоустрояване по реда на чл.47 от КСО, което покрива разликата между трудовите възнаграждения преди и след трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца. Работниците и служителите – инвалиди (с призната трайна неработоспособност най-малко 50 на сто) имат право на пенсия за инвалидност, която компенсира част от изгубените им трудови доходи.
Съгласно чл.13, ал.1 от Наредб трудоустрояване на трудоустро ботници или служители с 50 и на сто трайно намалена работоспосо освен изработеното по трудови н разценки за здрави работници или тели, се заплаща допълнително м възнаграждение, чийто размер зависи от степента на намалената работоспособност, както следва:
1. с над 90 на сто трайно намалена работоспособност – от 40 до 60 на сто;
2. със 71 до 90 на сто трайно намалена работоспособност – от 30 до 50 на сто;
3. с 50 до 70,99 на сто трайно намалена работоспособност – до 30 на сто.
Защита от дискриминация
Специалната закрила на лицата с намалена работоспособност не ги поставя в привилегировано положение спрямо останалите лица, защото целй изравняване на възможностите им. Затова всички разглеждани тук мерки са изрично изключени от понятието за дискриминация (чл.11 от ЗЗДискр.).
Същевременно законът за защита от дискриминация въвежда собствени специални правила по отношение на третирането на лица с увреждания.
Например съгласно чл.5 от ЗЗДискр. изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация.
Антидискриминационни задължения за работодателите са установени в Глава Втора, Раздел I от ЗЗДискр. „Защита при упражняване правото на труд“. Според чл.16 от ЗЗДискр. работодателят е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждания при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.
Заслужава си тук да се спомене и пце един съществен въпрос, който тто че ли по-рядко е привличал Знимание в правната ни литерату- Изглежда, че когато се говори за еждания на здравето, акцентът у се поставя предимно върху физическото здраве. В подкрепа на този извод може да се посочи например, че когато чуждестранната теория и практика формулират понятието за „reasonable accommodation“, то включва създаването на условия за адаптация и интеграция в обществото на лица с физически и психически увреждания чрез преодоляване на съществуващите бариери пред тях. У нас тази идея се интерпретира през призмата на създаване на „достъпна архитектурна среда“, т.е. законодателят ни се фокусира над интегрирането на лицата с физически увреждания. Темата е много обширна и далеч не може да бъде изчерпана в рамките на това кратко изложение, но е достатъчно поне да се маркира като актуален въпрос, изис-кващ бъдещи дискусии.
Данъчни облекчения за лица с намалена работоспособност
Съгласно чл.18 от ЗДДфЛ сумата от годишните данъчни основи по чл.17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Месечната данъчна основа по чл.42, ал.2 от ЗДДфЛ за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
Важно за лицата в пенсионна възраст е, че ползват облекчението пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок. Разпоредбата на §10а, ал.3 от ПЗР на ЗДДфЛ предвижда, че лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от Кодекса за социално осигуряване, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок. Ако лицето работи по трудово правоотношение, посочените обстоятелства следва да се удостоверят пред работодателя, който да приспадне сумата по чл.18 от ЗДДФЛ от данъчната основа и да удържи данък само върху горницата. Работодателят по основното трудово правоотношение извършва и преизчисляване на облекчението на годишна база.
Други данъчни облекчения за лица с трайно намалена работоспособност са предвидени в Закона за местните данъци и такси: напр. според чл.25, ал.2 от ЗМДТ за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление. Според чл.58, ал.1, т.4 от ЗМДТ се освобождават от данък превозните средства (лек автомобил) на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, с обем на двигателя до 2000 куб. см и с мощност до 117,64 kW. Тези лица ползват и данъчно облекчение при осъществяване на дейност, за която се дължи патентен данък, ако извършват дейността лично и не наемат работници за тази дейност през цялата данъчна година.
Финансова подкрепа по закона за хората с увреждания
В края на 2018 г. беше обнародван Законът за хората с увреждания (ЗХУ). Той влезе в сила от 01.01.2019 г., с изключение на някои отделни разпоредби, влизащи в сила от 1 януари 2020 г. За-
конът урежда обществените отношения, свързани с упражняване на правата на хората с увреждания и областите на подкрепа за тях. С новия закон се отменя Законът за интеграция за хората с увреждания и Правилникът за неговото прилагане.
В контекста на разглежданата тук тема заслужава да се спомене месечната финансова подкрепа, регламентирана в ЗХУ. Тя заменя досега изплащаните на лицата добавки за социална интеграция, както и социалната пенсия за инвалидност, когато същата се изплаща към друг вид пенсия.
Размерът на финансовата подкрепа }} зависи от степента на увреждане и се определя и актуализира спрямо линията на бедност в България, определена с Постановление на Министерския съвет за съответната година. За 2019 г. линията на бедност в България е 348 лв. За хората със степен на увреждане от 50 до 70,99%месечната финансова подкрепа ще е 7% от линията на бедност или 24,36 лв. за 2019 г. За хората със степен на увреждане от 71 до 90% нейният размер ще е 15% от линията на бедност или 52,20 лв. За хората със степен на увреждане над 90% финансовата подкрепа ще е 25% от линията на бедност или 87 лв. За хората с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест новата помощ ще е равна на 30% от линията на бедност или 104,40 лв. Най-висок размер на финансова подкрепа ще получават хората с над 90% степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност. За тази група новият вид месечна помощ през 2019 г. ще е 57% от линията на бедност, което възлиза на 198,36 лв.
Месечната финансова подкрепа се изплаща от Агенцията за социално подпомагане (АСП) до края на месеца, следващ месеца, за който се полага, по избрания от лицата начин – чрез пощенските клонове или по банков път.
Предвидената в Закона за хората с увреждания трансформация на социалните пенсии за инвалидност, изплащани към друг вид пенсия от Националния осигурителен институт (НОИ) в размер на 25 на сто, в месечна финансова подкрепа, ще засегне около 336 хил. пенсионери. Считано от 01.01.2019 г. този вид пенсии се прекратяват служебно от НОИ.
Прекратяването не засяга социалните пенсии за инвалидност, които се изплащат като самостоятелна пенсия на лицата.
Хората, които към момента получават месечна добавка за социална интеграция, ще получават новата финансова подкрепа, без да е необходимо да подават нови заявления в дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП).
Лицата, които са получавали прекратената от 01.01.2019 г. социална пенсия за инвалидност, изплащана към друг вид пенсия, но не получават месечна добавка за социална интеграция, ще трябва да подадат заявление в ДСП по настоящия си адрес не по-късно от 31 март 2019 г., за да им бъде отпусната новата месечна финансова подкрепа, считано от 1 януари 2019 г.
Заявление-декларация в ДСП по настоящ адрес трябва да подадат и лицата, които получават месечна добавка за социална интеграция за наем на общинско жилище, тъй като от 1 януари 2019 г. сумата се отпуска под формата на целева помощ и се превежда директно на общините.
Безплатна електронна винетка
Хората с трайни увреждания могат да подават заявления за безплатна електронна винетка от 2 януари 2019 г. Това предвиждат промени в Наредба №Н-19, издадена от министъра на транспорта и министъра
на труда и социалната политика.
Наредбата не предвижда промяна в условията за освобождаване от заплащане на винетна такса. Право да получат безплатен електронен стикер имат хората с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. Тези групи хора имат право да получат безплатно една годишна винетна такса за един собствен или съпружеска имуществена общност лек автомобил с обем на двигателя до 2000 куб. см и мощност до 117,64 kW (160 к.с.).
Документите може да се подават лично в ДСП по настоящ адрес, по електронен път или с универсална пощенска услуга с известие за доставяне – обратна разписка. До 1 април 2019 г. към заявленията лицата прилагат:
1. копие на ЕР на ТЕЛК/НЕЛК в случаите, в които същото не е налично в ДСП и оригинал за справка;
2. копие на пълномощно (когато заявлението се подава чрез пълномощник);
3. копие от свидетелството за регистрация на лекия автомобил част I – лице и гръб и оригинал за справка.
От 1 април 2019 г. няма да се изискват копия от ЕР на ТЕЛК/НЕЛК и от свидетелството за регистрация на лекия автомобил, като проверката на тези документи ще се извършва по служебен път.
Предоставените винетни стикери на лица с увреждания чрез ДСП през 2018 г. са валидни за срок от една година, считано от датата на валидизирането им. Препоръчително е хората с увреждания да проверят срока на валидност на предоставения им винетен стикер и да пода- дат заявление-декларация в ДСП по настоящия си адрес около 10 дни преди изтичането му.